Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 20 октомври 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда месечните покупки на активи на стойност 80 млрд. евро да продължат до края на март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията.

Информацията, получена след последното ни заседание в началото на септември, потвърждава продължаващо умерено, но устойчиво възстановяване на икономиката в еврозоната и постепенно повишение на инфлацията, в съответствие с предишните ни очаквания. Икономиката на еврозоната продължава да показва устойчивост спрямо неблагоприятните ефекти от глобалната икономическа и политическа несигурност. Тя е подпомогната от нашите широкообхватни мерки по паричната политика, които осигуряват много благоприятни условия за финансиране за предприятията и домакинствата. Като цяло обаче базисният сценарий все така е изложен на низходящи рискове.

В перспектива, потвърждаваме ангажимента си за запазване на много значителната степен на нерестриктивност на паричната политика, която е необходима, за да се осигури устойчиво доближаване на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. За тази цел ще действаме, ако е оправдано, използвайки всички налични в рамките на мандата ни инструменти. През декември за оценката на Управителния съвет ще допринесат новите експертни макроикономически прогнози, които обхващат и 2019 г., както и работата на комитетите на Евросистемата във връзка с възможностите за осигуряване на гладкото прилагане на нашата програма за закупуване до март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,3% на тримесечна база през второто тримесечие на 2016 г., след растеж от 0,5% през първото тримесечие. Последните данни и резултати от конюнктурни анкети сочат продължаващ растеж през третото тримесечие на 2016 г., с приблизително същия темп като през второто тримесечие. В перспектива очакваме икономическият растеж да продължи с умерен, но устойчив темп. Предаването на нашите мерки по паричната политика към реалната икономика следва да подкрепя вътрешното търсене. Благоприятните условия на финансиране и подобрението на корпоративната печалба продължават да стимулират възстановяване на инвестициите. Също така, все още сравнително ниските цени на петрола и устойчивото нарастване на заетостта в резултат и на вече осъществени структурни реформи, допълнително подкрепят реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление. В допълнение към това фискалната позиция в еврозоната ще бъде като цяло неутрална през 2017 г. Икономическото възстановяване в еврозоната обаче се очаква да бъде забавяно от все още потиснатото външно търсене, от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи. Рисковете за растежа в еврозоната продължават да клонят надолу. Те са свързани основно с външната среда.

Според Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през септември 2016 г. е 0,4%, като бележи повишение спрямо 0,2% през август. Това отразява основно продължаващото повишение на годишната инфлация на енергоносителите, въпреки че все още не са налице признаци на изразен възходящ тренд при базисната инфлация. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно темпът на инфлация да се повиши през следващите няколко месеца, до голяма степен вследствие на базови ефекти в годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Темпът на инфлация следва да продължи да се покачва през 2017 г. и 2018 г., подкрепян от нашите мерки по паричната политика и очакваното икономическо възстановяване.

Що се отнася до паричния анализ, през август 2016 г. широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 5,1% спрямо 4,9% през юли. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 8,9% през август спрямо 8,4% през юли.

Динамиката на кредитите следва тенденцията на постепенно възстановяване, наблюдавана от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия беше на ниво от 1,9% през август 2016 г. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата също остава стабилен през август на ниво от 1,8%. Въпреки че динамиката на банковите кредити продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващите корекции в балансите на финансовия и нефинансовия сектор, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, в значителна степен подкрепят условията на кредитиране за фирмите и домакинствата и следователно – кредитните потоци в цялата еврозона.

Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за третото тримесечие на 2016 г. сочи известно допълнително подобрение по отношение на условията на търсене и предлагане за кредити за нефинансовия частен сектор. Освен това банките продължиха да отчитат, че програмата на ЕЦБ за закупуване на активи и отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение са допринесли за по-благоприятни условия по кредитите.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да се запази изключително големият размер на парична подкрепа, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Както Управителният съвет неведнъж е изтъквал и както отново се подчертава настойчиво в разискванията по политиките на европейско и международно равнище, за да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос на национално и европейско равнище. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се намали структурната безработица и да се насърчи потенциалният растеж на производството в еврозоната. Структурни реформи са необходими във всички държави от еврозоната. Акцентът трябва се постави върху мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряване на подходяща публична инфраструктура, които са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Засилването на настоящите инициативи за инвестиции, включително удължаването на плана „Юнкер“, напредъкът по отношение на съюза на капиталовите пазари и реформите, които ще подобрят преструктурирането на лошите кредити, също ще имат положителен принос към тази цел. В условия на нерестриктивна парична политика бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще спомогне за по-голямата ѝ устойчивост спрямо сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж както с течение на времето, така и в отделните държави, продължава да е от решаващо значение за осигуряване на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към композиция на фискалните политики, която благоприятства в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите