ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 11 април 2024 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Постъпващата информация в общи линии потвърждава предишната ни оценка на средносрочната перспектива за инфлацията. Тя е продължила да намалява, основно благодарение на по-ниската инфлация на цените на храните и стоките. Отслабват повечето показатели за основната инфлация, растежът на заплатите постепенно се забавя, а предприятията отчасти компенсират от печалбите си нарастването на разходите за труд. Условията за финансиране остават рестриктивни и досегашните повишения на лихвените проценти продължават да възпират търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията. Вътрешният ценови натиск обаче е силен и поддържа висока инфлацията на цените на услугите.

Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Смятаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което допринася съществено за протичащия процес на дезинфлация. Бъдещите ни решения ще гарантират, че основните лихвени проценти ще останат достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо. Ако актуализираната ни оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто провеждане на паричната политика засили още увереността ни, че инфлацията се доближава устойчиво до целевото равнище, би било подходящо да се понижи сегашното ниво на рестриктивност на паричната политика. Във всеки случай ще продължим да прилагаме основан на данните подход и да вземаме решенията си заседание по заседание, когато определяме подходящото равнище и продължителност на рестриктивността, и не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През първото тримесечие икономиката остана слаба. Макар че разходите за услуги са устойчиви, промишлените предприятия отбелязват слабо търсене и производството все още е вяло, особено в енергоемките сектори. Проучванията сочат постепенно възстановяване в хода на годината, в което водеща роля имат услугите. Очаква се то да бъде подпомогнато от нарастване на реалните доходи вследствие на по-ниската инфлация, покачване на заплатите и подобряване на условията за търговия. Освен това нарастването на износа от еврозоната би трябвало да се засили през идните тримесечия с възстановяването на икономиката в световен мащаб и по-нататъшното изместване на търсенето към търгуеми стоки. И накрая, с течение на времето паричната политика би трябвало да възпира в по-малка степен търсенето.

Темпът на безработица е на най-ниското си равнище от въвеждането на еврото насам. Същевременно затегнатите условия на пазара на труда продължават да отслабват и работодателите обявяват по-малко свободни работни места.

Правителствата би трябвало да продължат да оттеглят свързаните с енергията мерки за подкрепа, за да може да продължи устойчиво процесът на дезинфлация. Пълното и неотложно прилагане на преработената рамка на ЕС за икономическо управление ще им помогне да намалят устойчиво бюджетните дефицити и съотношението на дълга. Националните фискални и структурни политики следва да бъдат насочени към това икономиката да стане по-продуктивна и конкурентоспособна, а това би спомогнало за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. На европейско равнище ефективно и бързо прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“ и укрепването на единния пазар биха допринесли за стимулиране на иновациите и нарастване на инвестициите в зеления и цифровия преход. По-решителни и конкретни усилия за доизграждане на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари биха спомогнали за набавянето на необходимите за това огромни частни инвестиции, както изтъкна Управителният съвет в изявление от 7 март 2024 г.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат инфлацията е продължила да спада – от годишен темп от 2,6% през февруари на 2,4% през март. Инфлацията на цените на храните е намаляла до 2,7% през март спрямо 3,9% през февруари, а при енергоносителите е била на равнище от ‑1,8% през март след ‑3,7% през предходния месец. Инфлацията на цените на стоките е отбелязала нов спад през март – до 1,1% спрямо 1,6% през февруари. През същия месец обаче инфлацията на цените на услугите е останала висока – 4,0%.

През февруари повечето показатели за основната инфлация са спаднали отново, затвърждавайки картината на постепенно отслабващ ценови натиск. Макар че вътрешната инфлация остава висока, заплатите и печалбата на единица продукция отбелязаха по-слабо нарастване от очакваното през последното тримесечие на 2023 г., но разходите за труд на единица продукция се задържаха на високо равнище, отчасти в отражение на слабия прираст на производителността. По-скорошни показатели сочат ново отслабване на растежа на заплатите.

Очаква се инфлацията да варира около сегашната си стойност през идните месеци, а през следващата година да спадне до целевото равнище вследствие на по-слабо нарастване на разходите за труд, отзвучаване на ефектите от рестриктивната ни парична политика и отслабване на въздействието от енергийната криза и пандемията. Показателите за дългосрочните инфлационни очаквания остават като цяло стабилни и повечето от тях са на равнище около 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Възможно е растежът да бъде по-слаб, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. По-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на търговията в глобален мащаб също биха могли да потиснат растежа в еврозоната. Основни източници на геополитически риск са неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето, а в световната търговия да настъпят смущения. Възможно е растежът да бъде по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от очакваното, а повишаването на реалните доходи доведе до по-голямо от очакваното увеличение на разходите, или ако световната икономика отбележи по-силен растеж от предвиденото.

Възходящите рискове за инфлацията включват засилено геополитическо напрежение, особено в Близкия изток, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Възможно е също така инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите се увеличат повече от предвиденото или ако нормата на печалба се окаже по-устойчива. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат.

Финансови и парични условия

От мартенското ни заседание насам пазарните лихвени проценти са в общи линии стабилни, а цялостните условия за финансиране остават рестриктивни. Средният лихвен процент по кредитите за предприятията намаля леко до 5,1% през февруари спрямо 5,2% през януари. Лихвеният процент по ипотечните кредити беше 3,8% през февруари спрямо 3,9% през януари.

Все още високите лихвени проценти по кредитите и свързаното с това свиване на плановете за инвестиции доведоха до още по-слабо търсене на заеми от предприятията през първото тримесечие на 2024 г., за което свидетелства последното ни проучване на банковото кредитиране. Кредитните стандарти останаха строги, като тези за фирмите бяха затегнати още малко, а за ипотечните кредити бяха леко разхлабени.

При тези условия кредитната динамика остана слаба. Банковото кредитиране за предприятията отбеляза малко по-бързо нарастване – с годишен темп от 0,4% през февруари спрямо 0,2% през януари. Нарастването на кредитите за домакинствата остана непроменено през февруари – 0,3% на годишна база. През същия месец широкият паричен агрегат М3 отбеляза слабо нарастване с 0,4%.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Смятаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което допринася съществено за протичащия процес на дезинфлация. Бъдещите ни решения ще гарантират, че основните лихвени проценти ще останат достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо. Ако актуализираната ни оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто провеждане на паричната политика засили още увереността ни, че инфлацията се доближава устойчиво до целевото равнище, би било подходящо да се понижи сегашното ниво на рестриктивност на паричната политика. Във всеки случай ще продължим да прилагаме основан на данните подход и да вземаме решенията си заседание по заседание, когато определяме подходящото равнище и продължителност на рестриктивността, и не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.