Общ преглед

Перспективата за икономическия растеж на еврозоната е помрачена от напрежение в търговията и повишена несигурност в световен план. За 2025 г. като цяло се смята, че тези ефекти ще бъдат отчасти компенсирани от по-силна от очакваното икономическа активност през първото тримесечие, която вероятно отразява донякъде изтегляне напред на износ в очакване на по-високи митнически тарифи. В средносрочен план се очаква икономическата активност да бъде подпомогната от обявените наскоро нови фискални мерки. В базовата прогноза се допуска, че митата, наложени от САЩ върху стоките от ЕС, които бяха увеличени на 10%, ще останат непроменени през целия прогнозен период. Наред с повишената несигурност, свързана с търговските политики, и неотдавнашното поскъпване на еврото по-високите мита ще възпрепятстват износа от еврозоната и инвестициите, както и – в по-малка степен – потреблението. Обратното, новите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, най-вече в Германия, би трябвало да стимулират вътрешното търсене в еврозоната от 2026 г. нататък. Като цяло се запазват условията за засилване на растежа на БВП на еврозоната в хода на прогнозния период. По-специално, нарастване на реалните заплати и заетостта, по-слабо рестриктивни условия за финансиране, отразяващи предимно последните решения по паричната политика, и възстановяване на външното търсене по-нататък през прогнозния период би трябвало да допринесат за постепенно възстановяване. Очаква се средният годишен прираст на реалния БВП да бъде 0,9% през 2025 г., 1,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2025 г. перспективата за прираста на БВП е неревизирана за 2025 г. в отражение на по-добри от очакваното постъпващи данни, за които се смята, че са в общи линии неутрализирани от ефектите от напрежението в търговията и от поскъпването на еврото. Напрежението в търговията и повишението на обменния курс доведоха до низходяща ревизия на растежа за 2026 г., а за 2027 г. той остава неревизиран.^[1]

Макар да е вероятно общата инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се задържи под 2% в краткосрочен план, очаква се в средносрочен тя да се върне към целевото равнище. Предвижда се, че в хода на 2025 г. инфлацията ще отслабва и ще достигне най-ниска стойност от 1,4% през първото тримесечие на 2026 г., след което през 2027 г. ще се върне до 2,0%. Смята се, че спадът на общата инфлация през 2025 г. е обусловен отчасти от отрицателната енергийна инфлация след неотдавнашното поевтиняване на петрола и спада на цените на едро на природния газ. Очаква се инфлацията на енергоносителите да остане отрицателна до 2027 г., когато влизат в сила нови мерки за смекчаване на изменението на климата в контекста на новата схема за търговия с емисии (СТЕ2). След временно увеличение през второто тримесечие на 2025 г. се очаква през 2027 г. инфлацията при храните да спадне до равнища малко над 2%. Предвижда се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалее благодарение на компонента на услугите с отзвучаването на ефектите от настъпващи със забавяне корекции на цените на някои от тях, отслабването на натиска от страна на заплатите и отразяването на по-ниските енергийни цени по веригата на ценообразуването. Би трябвало нарастването на заплатите да запази низходящия си тренд с отзвучаването на натиска за наваксване на предходни загуби на реална заплата. В съчетание с възстановяване на растежа на производителността това се очаква да доведе до значително по-бавно нарастване на разходите за труд на единица продукция. Външният ценови натиск, отразен в цените на вноса, се очаква да остане умерен при допускане за липса на промяна в митническата политика на ЕС, като известен низходящ натиск би произтекъл от по-високия обменен курс на еврото и от поевтиняването на енергийните суровини през последните месеци. В сравнение с прогнозите от март 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана надолу с 0,3 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г. поради допускането за по-ниски цени на енергийните суровини и поскъпването на еврото. За 2027 г. стойността не е ревизирана.

За да се илюстрират рисковете, свързани с митническата политика на САЩ и сегашната висока степен на несигурност за икономическата перспектива на еврозоната, са изготвени два сценария. Лекият предвижда взаимно премахване на митата между САЩ и ЕС (нулеви ставки) и бързо намаляване на несигурността по отношение на търговската политика до равнища отпреди 2018 г. При такъв сценарий растежът би бил с 0,3 – 0,4 процентни пункта по-силен през 2025 – 2026 г. в сравнение с базовата прогноза, а инфлацията би била незначително по-висока през 2026 – 2027 г. Тежкият сценарий предвижда по-нататъшно повсеместно повишение на митническите тарифи на САЩ (в съответствие с обявяването на така наречените „реципрочни“ мита), симетрични ответни мерки от страна на ЕС и трайно повишена несигурност по отношение на търговските политики. При такъв сценарий перспективата за растежа би била значително по-слаба за целия прогнозен период, а инфлацията – по-ниска, особено към края му. Тези сценарии са описани подробно в Каре 2.