10/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

55

---

32006O0012

---

L 352/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 31 август 2006 година

за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата

(ЕЦБ/2006/12)

(2006/905/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално първото тире от член 105, параграф 2,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 12.1 и член 14.3, във връзка с първото тире от член 3.1., член 18.2. и първия параграф от член 20,

като има предвид, че:

(1)

Постигането на единна парична политика налага дефинирането на инструментите и процедурите, които Еуросистемата, включваща националните централни банки (НЦБ) на държавите-членки, приели еурото (по-долу наричани участващи държави-членки) и Европейската централна банка (ЕЦБ), следва да използват при осъществяването на такава политика по начин, който е унифициран във всички участващи държави-членки.

(2)	ЕЦБ има правомощията да разработи необходимите насоки за осъществяването на единната парична политика на Еуросистемата, а националните централни банки (НЦБ) имат задължението да работят в съответствие с тези насоки.

(3)

Последните промени в дефиницията и осъществяването на единната парична политика на Еуросистемата, и по-специално въвеждането на нетъргуеми активи в единния списък на обезпеченията, допустими за кредитни операции в Еуросистемата, трябва да бъдат отразени подходящо със замяната на приложение I към Насоките на ЕЦБ относно инструментите на паричната политика и процедурите на Еуросистемата, които са в сила понастоящем,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Принципи, инструменти, процедури и критерии за осъществяването на единната парична политика на Еуросистемата

Приложение I към Насоки ЕЦБ/2000/7 от 31 август 2000 г. относно инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата (1) се заменя с текста в приложението към настоящите насоки.

Член 2

Проверка

Националните централни банки (НЦБ) изпращат на ЕЦБ подробни разработки на текстовете и средствата, чрез които те възнамеряват да изпълняват изискванията на настоящите насоки, най-късно до 20 септември 2006 г.

Член 3

Влизане в сила

Настоящите насоки влизат в сила два дни след тяхното приемане. Член 1 се прилага от 1 януари 2007 г.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящите насоки са националните централни банки на участващите държави-членки.

---

(1)  ОВ L 310, 11.12.2000 г., стр. 1. Насоки, последно изменени с Насоки ЕЦБ/2005/17 (ОВ L 30, 2.2.2006 г., стр. 26).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Провеждане на парична политика в еурозоната — основна документация за инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

ГЛАВА 1

Преглед на рамката на паричната политика

1.1.	Европейската система на централните банки

1.2.	Цели на Еуросистемата

1.3.	Инструменти на паричната политика на Еуросистемата

1.3.1.

Операции на открития пазар

1.3.2.

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

1.3.3.

Минимални резерви

1.4.	Контрагенти

1.5.	Базови активи

1.6.	Промени в рамката на паричната политика

ГЛАВА 2

Допустими сонтрагенти

2.1.	Общи критерии за допустимост

2.2.	Избор на контрагенти за бързи търгове и двустранни операции

2.3.	Санкции в случай на неизпълнение на задълженията на контрагентите

2.4.	Прекратяване на участието или изключване по съображения за пруденциалност

ГЛАВА 3

Операции на открития пазар

3.1.	Обратни операции

3.1.1.

Общи положения

3.1.2.

Основни рефинансиращи операции

3.1.3.

Дългосрочни рефинансиращи операции

3.1.4.

Обратни операции за фино регулиране

3.1.5.

Структурни обратни операции

3.2.	Окончателни транзакции

3.3.	Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

3.4.	Валутни суап операции

3.5.	Набиране на срочни депозити

ГЛАВА 4

Ликвидни улеснения с постоянен достъп

4.1.	Пределно кредитно улеснение

4.2.	Депозитно улеснение

ГЛАВА 5

Процедури

5.1.	Процедури за провеждане на търга

5.1.1.

Общи положения

5.1.2.

Календар за провеждане на търговете

5.1.3.

Обявяване на търга

5.1.4.

Подготовка и подаване на заявки за участие в тръжна процедура

5.1.5.

Процедури за разпределение на предложеното количество

5.1.6.

Обявяване на резултатите от търга

5.2.	Процедури за провеждане на двустранни операции

5.3.	Процедури по сетълмент

5.3.1.

Общи положения

5.3.2.

Сетълмент на операциите на открития пазар

5.3.3.

Процедури в края на деня

ГЛАВА 6

Допустими активи

6.1.	Общи положения

6.2.	Спецификации за допустимост на базови активи

6.2.1.

Критерии за допустимост на търгуеми активи

6.2.2.

Критерии за допустимост на нетъргуеми активи

6.2.3.

Допълнителни изисквания за използването на допустими активи

6.3.	Рамка за кредитна оценка на Еуросистемата

6.3.1.

Обхват и елементи

6.3.2.

Създаване на високи кредитни стандарти за търгуеми активи

6.3.3.

Създаване на високи кредитни стандарти за нетъргуеми активи

6.3.4.

Критерии за приемане на системи за оценка на кредити

6.3.5.

Мониторинг на качественото изпълнение на системи за оценка на кредити

6.4.	Мерки за контрол на риска

6.4.1.

Общи принципи

6.4.2.

Мерки за контрол на риска при търгуеми активи

6.4.3.

Мерки за контрол на риска при нетъргуеми активи

6.5.	Принципи за оценка на базовите активи

6.6.	Трансгранично използване на допустимите активи

6.6.1.

Модел за кореспондентски отношения между централните банки

6.6.2.

Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

ГЛАВА 7

Минимални резерви

7.1.	Общи положения

7.2.	Институции, задължени да внасят минимални резерви.

7.3.	Определяне на минималните резерви

7.4.	Поддържане на резервните наличности

7.5.	Отчетност, признаване и потвърждаване на резервната база

7.6.	Неспазване на задълженията по поддържане на минималните задължителни резерви

ПРИЛОЖЕНИЯ

1.	Примери за операции и процедури на паричната политика

2.

Речник

3.	Подбор на контрагентите по операции за валутно интервениране и валутни суапове за целите на паричната политика

4.	Рамка на паричната и банковата статистическа отчетност на Европейската централна банка

5.	Уебстраници на Еуросистемата

6.	Процедури и санкции, които се прилагат в случай на неспазване на задълженията от страна на контрагентите

7.	Създаване на валидна сигурност на вземанията по кредити

СПИСЪК НА КАРЕТА, СХЕМИ И ТАБЛИЦИ

Карета

1.	Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

2.	Валутни суапове

3.	Оперативни стъпки за тръжни процедури

4.	Разпределяне на количествата при търгове с фиксиран лихвен процент

5.	Разпределяне на количеството при търгове с променлив лихвен процент в еуро

6.	Разпределение на сумите при търгове за валутни суап операции с променлив лихвен процент

7.	Мерки за контрол на риска

8.	Изчисляване на исканията за предоставяне на допълнително обезпечение

9.	Резервна база и процент на задължителни минимални резерви

10.	Изчисляване на лихвите по задължителните резерви

Схеми

1.	Нормален график на оперативните стъпки за стандартни търгове (сроковете са посочени във времето, прилагано от ЕЦБ (централно европейско време))

2.	Нормален график на оперативните стъпки за бързи търгове

3.	Модел за кореспондентски отношения между централните банки

4.	Връзки между сетълмент системите за ценни книжа

Таблици

1.	Операции на паричната политика на Еуросистемата

2.	Обичайни дни, в които се провеждат основните и дългосрочните рефинансиращи операции

3.	Обичайни дати за сетълмент на операциите на открития пазар на Еуросистемата

4.	Активи, които отговарят на критериите за допустимост при операциите на паричната политика на Еуросистемата

5.	Косвени кредитни оценки за емитенти, длъжници или гаранти от еурозоната, които са регионални правителства, местни органи на управление и субекти от публичния сектор, и които нямат кредитна оценка от агенции за външна кредитна оценка (АВКО)

6.	Категории на ликвидност за търгуемите активи

7.	Равнища на допустимите отклонения на преоценка, прилагани за допустими търгуеми активи по отношение на инструменти с фиксиран купон и с нулев купон

8.	Равнища на допустимите отклонения на преоценка, прилагани за допустими търгуеми дългови инструменти с обратно плаващ лихвен процент

9.	Равнища на допустимите отклонения на преоценка, прилагани за вземания по кредити с плащания с фиксиран лихвен процент

СЪКРАЩЕНИЯ

ЦЕВ	ЦЕНТРАЛНО ЕВРОПЕЙСКО ВРЕМЕ
ЕО	ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ
АВКО	АГЕНЦИЯ ЗА ВЪНШНА КРЕДИТНА ОЦЕНКА
ЕЦБ	ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
ЕИП	ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
ЕИО	ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ
ESA 95	ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ
ЕСЦБ	ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ
ЕС	ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
ISIN	МЕЖДУНАРОДЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ЦЕННИ КНИЖА
ПФИ	ПАРИЧНА ФИНАНСОВА ИНСТИТУЦИЯ
НЦБ	НАЦИОНАЛНА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
PD	ВЕРОЯТНОСТ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
ПДИОИ	ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДЪЛГОВ ИНСТРУМЕНТ ОБЕЗПЕЧЕН С ИПОТЕКА
ОС	ОСТАНАЛ СВЯТ
TARGET	ИНСТРУМЕНТ ЗА РЕЙТИНГОВАНЕ
ПКИПЦК	ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ В ПРЕХВЪРЛИМИ ЦЕННИ КНИЖА

Въведение

Настоящият документ представя оперативната рамка, избрана от Еуросистемата (1) за единната парична политика на еурозоната. Документът, представляващ част от правната рамка на Еуросистемата по отношение на инструментите и процедурите на паричната политика, има за цел да послужи като „обща документация“ за инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата, и по-специално да предостави на съответните контрагенти информацията, от която те имат нужда във връзка с рамката на паричната политика на Еуросистемата.

Общата документация сама по себе си не предоставя права наконтрагентите, нито им налага задължения. Правоотношенията между Еуросистемата и контрагентите се установяват на основата на съответните регулаторни и договорни разпоредби.

Настоящият документ е разделен на седем глави. В глава I се прави преглед на оперативната рамка за паричната политика на Еуросистемата. В глава 2 са описани критериите за допустимаст на контрагентите участващи в операциите на паричната политика на Еуросистемата. В глава 3 се описват операциите на открития пазар, докато в глава 4 са представени ликвидните улеснения с постоянен достъп, предоставяни на разположение на контрагентите. В глава 5 се определят процедурите, прилагани при изпълнението на операциите на паричната политика. В глава 6 са дефинирани критериите за допустими базови активи, използвани в операциите на паричната политика. Глава 7 представя системата на минималните резерви на Еуросистемата.

Приложенията към документа съдържат примери за операциите на паричната политика, речник, критерии за избора на контрагенти по операции по валутно интервениране на Еуросистемата, представяне на рамката за паричната и банковата статистическа отчетност на Европейската централна банка, списък на уебсайтовете на Еуросистемата и описание на процедурите и санкциите, които се прилагат в случай на неизпълнение на задълженията от страна на даден контрагент и допълнителни правни изисквания за създаването на валидна сигурност на вземанията по кредити, когато същите са използвани като обезпечение при Еуросистемата.

ГЛАВА 1

ПРЕГЛЕД НА РАМКАТА НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

1.1.   Европейската система на централните банки

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се състои от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки на Европейския съюз (2). Дейността на ЕСЦБ се осъществява в съответствие с Договора за създаване на Европейката общност (Договора) и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ). ЕСЦБ се ръководи от органите на ЕЦБ, упълномощени да вземат решения. В този смисъл Управителният съвет на ЕЦБ носи отговорност за формулирането на паричната политика, докато Изпълнителният съвет е упълномощен да осъществява паричната политика в съответствие с решенията и насоките, приети от Управителния съвет. С цел осигуряване на оперативна ефективност и в степен, считана за възможна и подходяща, Европейската централна банка разчита на националните централни банки (3) да осъществяват операциите, които представляват част от задачите на Еуросистемата. Операциите на паричната политика на Еуросистемата се извършват на основата на унифицирани условия във всички държави-членки (4).

1.2.   Цели на Еуросистемата

Първостепенна цел на Еуросистемата е да поддържа ценова стабилност съгласно член 105 от Договора. Без да накърнява първостепенната си цел за поддържане на ценова стабилност, Еуросистемата следва да поддържа цялостната икономическа политика на Европейската общност. За постигане на своите цели е необходимо Еуросистемата да действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика със свободна конкуренция, благоприятстваща ефективното разпределяне на ресурсите.

1.3.   Инструменти на паричната политика на Еуросистемата

С цел постигане на целите си Еуросистемата разполага с набор от инструменти на паричната политика; Еуросистемата извършва операции на открития пазар, предлага ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисква от кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметките си в Еуросистемата.

1.3.1.   Операции на открития пазар

Операциите на открития пазар играят важна роля в паричната политика на Еуросистемата при управлението на лихвените проценти, ликвидността на пазара и като сигнал за състоянието на паричната политика. Еуросистемата разполага с пет вида инструменти за осъществяване на операции на открития пазар. Най-важният инструмент са обратните сделки (прилагани съгласно принципите на репо-сделките или обезпечените заеми). Еуросистемата може също така да използва окончателни сделки, издаването на дългови сертификати, валутни суап операции и набирането на срочни депозити. Операциите на открития пазар се инициират от ЕЦБ, която освен това решава какъв инструмент да се използва и какви да бъдат условията за неговото прилагане. Тези операции могат да се извършват въз основа на стандартни търгове, бързи търгове или двустранни процедури (5). В зависимост от целта, периодичността и процедурите, операциите на открития пазар на Еуросистемата могат да се разделят на следните четири категории (виж също таблица 1):

Таблица 1

Операции на паричната политика на Еуросистемата

Операции на паричната политика	Видове транзакции		Падеж	Честота	Процедура
	Предоставяне на ликвидност	Изтегляне на ликвидност
Операции на открития пазар
Основни рефинансиращи операции	Обратни операции	-	Една седмица	Седмична	Стандартни търгове
Дългосрочни рефинансиращи операции	Обратни операции	-	Три месеца	Месечна	Стандартни търгове
Операции за фино регулиране	Обратни операции Валутни суап операции	Обратни операции Набиране на срочни депозити Валутни суап операции	Нестандартизиран	Нерегулярна	Бързи търгове Двустранни процедури
	Окончателни покупки	Окончателни продажби	-	Нерегулярна	Двустранни процедури
Структурни операции	Обратни операции	Емитиране на дългови сертификати	Стандартизиран/нестандартизиран	Регулярна и нерегулярна	Стандартни търгове
	Окончателни покупки	Окончателни продажби	-	Нерегулярна	Двустранни процедури
Ликвидни улеснения с постоянен достъп
Пределно кредитно улеснение	Обратни операции	-	Овърнайт	Достъп по преценка на контрагентите
Депозитно улеснение	-	Депозити	Овърнайт	Достъп по преценка на контрагентите

—

Основните рефинансиращи операции са обратни сделки, осигуряващи постоянна ликвидност, със седмична честота и с падеж обикновено една седмица. Тези операции се извършват от националните централни банки на основата на стандартни търгове. Основните рефинансиращи операции играят централна роля за постигането на целите на операциите на открития пазар в Еуросистемата и осигуряват по-голямата част от рефинансирането за финансовия сектор.

—

Дългосрочните рефинансиращи операции са обратни сделки, осигуряващи ликвидност с месечна честота и падеж обикновено от три месеца. С тези операции се цели на контрагентите да се предостави допълнително дългосрочно рефинансиране, като те се извършват от националните централни банки на основата на стандартни търгове. Като правило с тези операции Еуросистемата не цели подаването на сигнали към пазара и по тази причина обикновено действа като възползваща се от операцията страна.

—

Операциите за фино регулиране са операции, които се извършват на база ad hoc с цел управление на ликвидността на пазара и определяне на лихвените проценти, и по-специално за смекчаване на въздействията върху лихвените проценти, предизвикани от неочаквани колебания в ликвидността на пазара. Операциите за фино регулиране се извършват предимно под формата на обратни сделки, но могат също така да приемат формата на окончателни сделки, валутни суап операции и набиране на срочни депозити. Инструментите и процедурите, прилагани при извършването на операциите за фино регулиране, се адаптират към вида на сделката и специфичните цели, преследвани чрез операциите. Операциите за фино регулиране обикновено се извършват от националните централни банки посредством бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ решава дали при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране могат да се извършат от самата Европейска централна банка.

—

Освен това Еуросистемата може да осъществява структурни операции чрез емитирането на дългови сертификати, извършване на обратни и окончателни сделки. Тези операции се извършват винаги когато ЕЦБ иска да приспособи структурната позиция на Еуросистемата към финансовия сектор (на регулярна или нерегулярна основа). Структурните операции под формата на обратни сделки и емитирането на дългови инструменти се осъществяват от националните централни банки чрез стандартни търгове. Структурните операции под формата на окончателни сделки се извършват чрез двустранни процедури.

1.3.2.   Ликвидни улеснения с постоянен достъп

Ликвидните улеснения с постоянен достъп имат за цел да предоставят или изтеглят краткосрочна ликвидност, да подават сигнали за основните насоки на паричната политика и да определят границите на краткосрочните пазарни лихвени проценти. Два вида ликвидни улеснения са на разположение на допустимите контрагенти, предоставяни по тяхна инициатива и свързани с изпълнението на определени условия за оперативен достъп (виж също таблица 1):

—

Контрагентите могат да използват инструмента за пределно кредитно улеснение, за да получат овърнайт ликвидност от националните централни банки срещу допустими активи. При нормални обстоятелства не съществуват никакви кредитни лимити или други ограничения за достъпа на контрагентите до улеснението освен изискването да представят достатъчни базови активи. Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение обикновено поставя таван за пазарния лихвен процент по овърнайт кредитите.

—

Контрагентите могат да използват депозитното улеснение, за да правят овърнайт депозити в националните централни банки. При нормални обстоятелства не съществуват никакви депозитни лимити или други ограничения за достъпа на контрагентите до това улеснение. Лихвеният процент по тези депозити обикновено определя долната граница за пазарния лихвен процент по овърнайт депозитите.

Ликвидните улеснения с постоянен достъп се управляват по децентрализиран начин от националните централни банки.

1.3.3.   Минимални резерви

Системата на минималните резерви на Еуросистемата се прилага по отношение на кредитните институции в еурозоната и преди всичко е насочена към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар и създаване (или разширяване) на структурен недостиг на ликвидност. Задължителните резерви на всяка институция се определят в зависимост от елементите на нейния баланс. За да се постигне целта за стабилизиране на лихвените проценти, системата на минималните резерви на Еуросистемата позволява на институциите да използват средно ниво на наличностите. Съответствието на задължителните резерви се определя на основата на средните наличности на резерви за деня на дадена институция за едномесечен период на поддържането им. Наличностите от задължителни минимални резерви на институциите се олихвяват с лихвения процент на основните рефинансиращи операции на Еуросистемата.

1.4.   Контрагенти

Рамката на паричната политика на Еуросистемата е определена по такъв начин, че да гарантира участието на широк кръг контрагенти. Институциите, за които е в сила изискването за минимални резерви съгласно член 19.1 от Устава на ЕСЦБ, могат да ползват ликвидните улеснения с постоянен достъп и да участват в операциите на открития пазар, организирани на принципите на стандартните търгове. Еуросистемата има право да избере ограничен брой контрагенти, които да участват в операциите за фино регулиране. Що се касае до окончателните сделки, не се налагат никакви ограничения a priori по отношение на обхвата на контрагентите. За валутните суап операции, извършвани за целите на паричната политика, се използват активните играчи на валутния пазар. Наборът от контрагенти е ограничен до онези институции, избрани за участие във валутните операции на Еуросистемата, които се намират на територията на еурозоната.

1.5.   Базови активи

В съответствие с член 18.1 от Устава на ЕСЦБ, всички кредитни операции на Еуросистемата (а именно операции по паричната политика, осигуряващи ликвидност и кредит в рамките на деня) следва да се извършват на основата на адекватно обезпечение. Еуросистемата приема широк кръг от активи, обезпечаващи нейните операции. Еуросистемата е разработила единна рамка за допустимо обезпечение, общо за всички кредитни операции в Еуросистемата (наричана още „Единен списък“). На 1 януари 2007 г. тази единна рамка заменя двустепенната система, която е въведена от началото на Икономическия и паричен съюз. Единната рамка обхваща търгуеми и нетъргуеми активи, отговарящи на унифицираните критерии за допустимост на еурозоната, определени от Еуросистемата. Не се прави разграничение между търгуеми и нетъргуеми активи по отношение на качеството им и тяхната допустимост за различните видове операции на паричната политика на Еуросистемата, с изключение на факта, че нетъргуемите активи не се използват от Еуросистемата за окончателни транзакции. Всички допустими активи могат да се използват на трансгранична основа с помощта на модела за кореспондентски отношения между централните банки, а при търгуемите активи, чрез допустимите връзки между системите за сетълмент на ценни книжа на Европейския съюз.

1.6.   Промени в рамката на паричната политика

Управителният съвет на ЕЦБ може по всяко време да променя инструментите, условията, критериите и процедурите за извършване на операциите по паричната политика на Еуросистемата.

ГЛАВА 2

ДОПУСТИМИ КОНТРАГЕНТИ

2.1.   Общи критерии за допустимост

Контрагентите в операциите на паричната политика на Еуросистемата трябва да отговарят на определени критерии за допустимост (6). Тези критерии се определят с оглед на това да се осигури достъп на широк кръг институции до операциите на паричната политика на Еуросистемата, като се набляга върху еднаквия подход към институциите на територията на еурозоната и се гарантира изпълнението на някои оперативни изисквания и изисквания за пруденциалност от страна на контрагентите:

—

Само институциите, за които се изискват задължителни минимални резерви в рамките на Еуросистемата съгласно член 19.1 от Устава на ЕСЦБ, могат да бъдат избирани за контрагенти. Институции, които са освободени от задължения по отношение на минималните задължителни резерви на Еуросистемата (виж раздел 7.2.), нямат достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп и до операциите на открития пазар на Еуросистемата.

—

Контрагентите трябва да бъдат финансово стабилни. Те следва да подлежат на най-малко една форма на надзор от страна на националните институции, хармонизирана с изискванията на ЕО/ЕИП (7). Въпреки това, от друга страна финансово стабилните институции, които са обект на национален надзор, нехармонизиран със сравним стандарт, могат също да бъдат приемани като контрагенти, т.е. разположени в еурозоната клонове на институции, чиито централни управления са извън Европейското икономическо пространство (ЕИП).

—

Контрагентите трябва да отговарят на всеки един оперативен критерий, посочен в съответните договорни или регулаторни разпоредби и прилаган от съответната национална централна банка (или от ЕЦБ), по начин, който да гарантира ефективното изпълнение на операциите на паричната политика на Еуросистемата.

Тези общи критерии за достъп до операциите са едни и същи за цялата еурозона. Институциите, отговарящи на общите критерии за достъп, могат:

—	да бъдат допускани до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Еуросистемата, и

—	да участват в операциите на открития пазар на Еуросистемата на основата на стандартни търгове.

Институциите могат да имат достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп и операциите на открития пазар на Еуросистемата на основата на стандартни търгове само чрез националната централна банка на държавата-членка, в която е основана институцията. Ако дадена институция има представителства (централно управление или клонове) в повече от една държава-членка, всяко представителство има достъп до тези операции чрез националната централна банка на държавата-членка, в която се намира, независимо от факта, че заявките за участие в търговете от една институция могат да бъдат подавани само от едно представителство (централното управление или определен клон) във всяка държава-членка.

2.2.   Избор на контрагенти за бързи търгове и двустранни операции

За окончателните сделки не се поставят никакви ограничения a priori по отношение на обхвата на контрагентите.

За валутните суап операции, извършвани за целите на паричната политика, контрагентите трябва да могат да извършват ефективно валутни операции с големи обеми при всякакви пазарни условия. Обхватът на контрагентите по валутните суап операции съответства на контрагентите, намиращи се в еурозоната, които са избрани да участват във валутните интервенции на Еуросистемата. Критериите и процедурите, прилагани при избора на контрагенти по валутните интервенции на Еуросистемата са представени в приложение 3.

За други операции, основани на бързи търгове и двустранни процедури (обратни операции за фино регулиране и набиране на срочни депозити) всяка национална централна банка избира кръг от контрагенти сред институциите, намиращи се в нейната държава-членка и отговарящи на общите критерии за допустимост. В този смисъл, активността на паричния пазар е първостепенен критерий за избор. Други критерии, които могат да бъдат взети предвид например, са ефективността на търговските операции и потенциала за наддаване.

При бързите търгове и двустранните операции, националните централни банки осъществяват сделки изключително с контрагентите, които са включени в кръга, одобрен за операциите за фино регулиране. Ако по някакви оперативни причини дадена национална централна банка не може да включи във всяка операция всички контрагенти от листата за фино регулиране, то изборът им в тази държава-членка следва да се извършва на ротационен принцип за осигуряване на равен достъп.

Управителният съвет на ЕЦБ решава дали при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране могат да се извършват от самата ЕЦБ. Ако ЕЦБ осъществява двустранна операция, изборът на контрагенти в тези случаи се извършва от нея на ротационен принцип измежду онези контрагенти от еурозоната, които имат право на достъп до бързи търгове и двустранни операции с цел постигане на равнопоставен достъп.

2.3.   Санкции в случай на неизпълнение на задълженията на контрагентите

ЕЦБ налага санкции в съответствие с Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (8), Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (ЕЦБ/1999/4) (9), Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка съгласно измененията (10) и Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. относно прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (11) по отношение на институциите, които не спазват задълженията, произтичащи от регламентите и решенията на ЕЦБ, свързани с прилагането на минималните резерви. Съответните санкции и процедурни правила за прилагането им са подробно описани в регламентите, цитирани по-горе. Освен това, в случай на сериозни нарушения на изискванията за минималните резерви, Еуросистемата може да преустанови участието на отделни контрагенти в операциите на открития пазар.

В съответствие с договорните и регулативни разпоредби, прилагани от съответните национални централни банки (или от ЕЦБ), Еуросистемата може и ще приложи финансови санкции на контрагентите или ще прекрати участието им в операциите на открития пазар, ако тези контрагенти не изпълняват задълженията си, произтичащи от договорните и регулативни разпоредби, прилагани от националните централни банки (или от ЕЦБ), както е описано по-долу.

Това се отнася за случаите на нарушаване на правилата за провеждане на търгове (ако даден контрагент не е в състояние да преведе достатъчно базови активи в залог за покриване на обема ликвидност, предоставен в операция по предоставяне на ликвидност или ако той не е в състояние да предостави достатъчно налични средства, за покриване на сумата, получена при операция по изтегляне на ликвидност) и правилата за двустранни сделки (ако даден контрагент не е в състояние да осигури достатъчно допустими базови активи или ако не може да предостави достатъчно налични средства за покриване на сумата, договорена в двустранните транзакции).

Това се прилага и в случаи на неспазване от страна на даден контрагент на правилата за използването на базови активи (ако даден контрагент използва активи, които в момента са или са станали недопустими, или които не могат да се използват от него например, поради свързаност между емитента/гаранта и контрагента, или ако те са едно и също лице, както и в случаи на неспазване на правилата за процедурите за края на деня и условията за достъп до пределното кредитно улеснение (ако даден контрагент, който има отрицателен баланс по сетълмент сметката си в края на деня, не отговаря на условията за достъп до пределното кредитно улеснение).

Освен това, мярката за прекратяване на участието в случай на нарушение от страна на контрагента може да бъде предприета и по отношение на клоновете на същата институция, разположени в други държави-членки. Като изключителна мярка, ако това се налага поради сериозността на дадено нарушение, което може да се докаже например от честотата или продължителността му, е възможно да бъде прекратено участието на контрагента във всички бъдещи операции на паричната политика за определен период от време.

Финансовите санкции, налагани от националните централни банки в случаи на нарушаване на правилата за търговете, двустранните операции, базовите активи, процедурите за края на деня или условията на достъп до пределно кредитно улеснение, се изчисляват по предварително определена тарифа за санкции (както е установено в приложение 6).

2.4.   Прекратяване на участието или изключване по съображения за пруденциалност

В съответствие с договорните и регулативни разпоредби, прилагани от съответните национални централни банки (или от ЕЦБ), Еуросистемата може временно или постоянно да прекрати достъпа на контрагента до инструментите на паричната политика от съображения за пруденциалност.

Освен това, прекратяването или изключването на контрагенти може да бъде оправдано в случаите, попадащи в категорията „неизпълнение на задължение“ от страна на контрагент в съответствие с договорните и регулативни разпоредби, прилагани от националните централни банки.

ГЛАВА 3

ОПЕРАЦИИ НА ОТКРИТИЯ ПАЗАР

Операциите на открития пазар играят важна роля за паричната политика на Еуросистемата. Те се използват за управлението на лихвените проценти, за управлението на пазарната ликвидност и подаването на сигнали относно състоянието на паричната политика. В зависимост от целта им, периодичността и начина на провеждане, операциите на открития пазар на Еуросистемата могат да бъдат разделени на четири категории: основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции, операции за фино регулиране и структурни операции. Що се отнася до използваните инструменти, обратните операции се явяват главния инструмент на открития пазар на Еуросистемата и могат да бъдат използвани при всичките четири категории операции, докато дълговите сертификати могат да се прилагат при структурните операции за изтегляне на ликвидност. Освен това Еуросистемата разполага с три други инструменти за извършването на операции за фино регулиране: окончателни сделки, валутни суап операции и набиране на срочни депозити. В следващите раздели подробно се представят специфичните характеристики на различните видове инструменти на открития пазар, използвани от Еуросистемата.

3.1.   Обратни операции

3.1.1.   Общи характеристики

Вид инструмент

Обратните операции се отнасят към операциите, при които Еуросистемата купува или продава при репо-сделки или извършва кредитни операции срещу активи, приемани в залог. Обратните операции се използват за основните рефинансиращи операции и при по-дългосрочните рефинансиращи операции. Освен това Еуросистемата може да използва обратните (репо) операции за структурни операции и за фино регулиране.

Правно основание

Националните централни банки могат да извършват обратни (репо) операции или под формата на репо-сделки (а именно собствеността върху даден актив се прехвърля на кредитора, докато страните се споразумеят да закрият операцията чрез повторно прехвърляне на актива на длъжника в даден бъдещ момент), или като обезпечени заеми (а именно върху актива се получава приложимо във всеки един момент право на гаранция, но допускайки, че задължението по дълга ще бъде изпълнено, собствеността върху актива се запазва от длъжника). Допълнителните разпоредби, свързани с обратните (репо) операции на основата на репо-сделки, се определят подробно в договорите, прилагани от съответната национална централна банка (или от ЕЦБ). В разпоредбите за обратните операции, основани на обезпечени заеми, се вземат под внимание различните процедури и формалности, необходими за установяването и последващото освобождаване на правото върху обезпечението (а именно залогът, прехвърлянето или паричното задължение), които се прилагат в различните законодателства.

Лихвени условия

Разликата между покупната цена и цената на обратното изкупуване в една репо-сделка съответства на лихвата, дължима върху размера на средствата, предоставени или взети назаем до падежа на операцията, т. е. цената на обратното изкупуване включва съответно дължимата лихва. Лихвеният процент върху дадена обратна операция под формата на обезпечен заем се определя чрез прилагането на съответния лихвен процент по кредита до падежа на операцията. Лихвеният процент, прилаган при операциите на открития пазар на Еуросистемата е проста лихва, основаваща се на конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“.

3.1.2.   Основни рефинансиращи операции

Основните рефинансиращи операции са най-важните операции на открития пазар, извършвани от Еуросистемата и играят ключова роля в осъществяването на целите, свързани с управлението на лихвените проценти, управлението на ликвидността на пазара и подаването на сигнали за състоянието на паричната политика. Те също така осигуряват основната част от рефинансирането за финансовия сектор.

Оперативните характеристики на основните рефинансиращи операции могат да бъдат обобщени като следва:

—	те представляват обратни операции за предоставяне на ликвидност,

—	осъществяват се редовно всяка седмица (12),

—	обикновено са с падеж една седмица (13),

—	извършват се по децентрализиран начин от националните централни банки,

—	осъществяват се чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1.),

—	всички контрагенти, отговарящи на общите критерии за допустимост (които са определени в раздел 2.1.) могат да подават заявки за участие в основните рефинансиращи операции, и

—	търгуемите и нетъргуемите активи, (както са описани в глава 6), са допустими като базови активи при основните рефинансиращи операции.

3.1.3.   Дългосрочни рефинансиращи операции

Еуросистемата извършва и редовни операции по рефинансиране, обикновено с падеж от три месеца, които са насочени към осигуряване на допълнително дългосрочно рефинансиране за финансовия сектор. Тези операции представляват само малка част от общия обем на рефинансирането. При тези операции Еуросистемата като правило не цели да изпраща сигнали към пазара и действа като възползваща се от операцията страна. Съответно, дългосрочните рефинансиращи операции обикновено се извършват под формата на търгове с променлив процент, като периодично ЕЦБ посочва обема на операцията, който ще се разпределя в предстоящите търгове. При извънредни обстоятелства Еуросистемата може също да извърши операции по дългосрочно рефинансиране чрез търгове с фиксирани лихвени проценти.

Оперативните характеристики на дългосрочните рефинансиращи операции могат да бъдат обобщени, както следва:

—	те представляват обратни операции за предоставяне на ликвидност;

—	осъществяват се редовно ежемесечно (12);

—	като правило са с падеж три месеца (13);

—	извършват се по децентрализиран начин от националните централни банки;

—	извършват се чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1.);

—	всички контрагенти, отговарящи на основните критерии за допустимост (които са определени в раздел 2.1.), могат да представят заявления за участие в дългосрочни рефинансиращи операции; и

—	двата вида активи, от първи и втори ред (както е описано в глава 6), са допустими като базови активи при дългосрочни рефинансиращи операции.

3.1.4.   Обратни операции за фино регулиране

Еуросистемата може да извършва операции за фино регулиране под формата на обратни операции на открития пазар. Операциите за фино регулиране са предназначени за управление на ликвидността на пазара и лихвените проценти, и по-специално за смекчаване въздействието върху лихвените проценти в резултат на неочаквани колебания в ликвидността на пазара. Потенциалната необходимост от бърза реакция в случай на неочаквани промени на пазара изисква висока степен на гъвкавост при избора на процедури и оперативни характеристики при извършването на тези операции.

Оперативните характеристики на обратните операции за фино регулиране могат да бъдат обобщени, както следва:

—	те могат да се осъществяват под формата на операции за предоставяне или изтегляне на ликвидност;

—	периодичността им не е стандартизирана;

—	падежът им не е стандартизиран;

—	обратните (репо) операции за фино регулиране, чрез които се предоставя ликвидност, обикновено се извършват чрез бързи търгове, въпреки че възможността за използване на двустранни операции не се изключва (виж глава 5);

—	обратните операции за фино регулиране, чрез които се изтегля ликвидност, като правило се извършват чрез двустранни операции (както е описано в раздел 5.2.);

—	тези операции обикновено се изпълняват по децентрализиран начин от националните централни банки (Управителният съвет на ЕЦБ може да решава дали при извънредни обстоятелства двустранните обратни операции за фино регулиране могат да се извършват от ЕЦБ);

—	Еуросистемата може да избере в съответствие с критериите, описани в раздел 2.2., ограничен брой контрагенти в обратните операции за фино регулиране; и

—	търгуемите и нетъргуемите активи, (както е описано в глава 6), са допустими като базови активи при обратните операции за фино регулиране.

3.1.5.   Структурни обратни операции

Еуросистемата може да изпълнява структурни операции под формата на обратни (репо) операции на открития пазар за приспособяване на структурната позиция на Еуросистемата към финансовия сектор.

Оперативните характеристики на тези операции могат да се обобщят, както следва:

—	те са операции за предоставяне на ликвидност;

—	честота им може да бъде на регулярна или нерегулярна основа;

—	падежът им не е стандартизиран a priori;

—	извършват се чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1.);

—	извършват се по децентрализиран начин от националните централни банки;

—	всички контрагенти, отговарящи на общите критерии за достъп (както са описани в раздел 2.1.) могат да представят заявки за участие в структурните обратни операции; и

—	търгуемите и нетъргуемите активи (както е описано в глава 6), са допустими като базови активи при структурните обратни операции.

3.2.   Окончателни сделки

Вид инструмент

Окончателните транзакции на открития пазар се отнасят към операциите, при които Еуросистемата окончателно купува или продава допустими активи на пазара. Тези операции се извършват само със структурни цели и за фино регулиране.

Правно основание

Окончателната сделка предполага пълно прехвърляне на собственост от продавача на купувача без възможност за обратен трансфер на собствеността. Сделките се изпълняват в съответствие с пазарните конвенции за използвания в транзакцията дългов инструмент.

Ценови условия

При изчисляване на цените Еуросистемата действа в съответствие с най-широко използваната пазарна конвенция за използваните в сделката дългови инструменти.

Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на окончателните сделки на Еуросистемата могат да се обобщят, както следва:

—	те могат да се осъществяват под формата на операции за предоставяне на ликвидност (окончателни покупки) или операции за изтегляне на ликвидност (окончателни продажби);

—	честотата им не е стандартизирана;

—	извършват се чрез двустранни процедури (както е специфицирано в раздел 5.2.);

—	обикновено се изпълняват децентрализирано от националните централни банки (Управителният съвет на ЕЦБ може да решава дали при извънредни обстоятелства окончателните сделки за фино регулиране могат да се извършат от ЕЦБ);

—	не се поставят никакви ограничения априори по отношение на обхвата на контрагентите в окончателните сделки; и

—	само търгуеми активи (както е специфицирано в глава 6.) се използват за базови активи при окончателните сделки.

3.3.   Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ

Вид инструмент

ЕЦБ може да емитира дългови сертификати за коригиране на структурната позиция на Еуросистемата в съответствие с финансовия сектор, така че да създаде (или увеличи) ликвиден недостиг на пазара.

Правно основание

Сертификатите представляват задължение на ЕЦБ към държателя на сертификата. Сертификатите се емитират и притежават в безналична форма в депозитарите на ценни книжа на еурозоната. ЕЦБ не налага никакви ограничения върху прехвърляемостта на сертификатите. Допълнителните разпоредби, свързани с дълговите сертификати на ЕЦБ ще бъдат включени в условията за такива сертификати.

Лихвени условия

Сертификатите се емитират като сконтови, т.е. те се емитират под номиналната стойност и на падежа се погасяват по номинална стойност. Разликата между емитирания размер и погасения размер се равнява на натрупаната лихва по договорения лихвен процент до падежа на сертификата върху емитирания обем. Прилага се проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Изчисляването на емитираното количество е показано в каре 1.

Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на емитираните дългови сертификати могат да бъдат обобщени, както следва:

—	сертификатите се емитират за изтегляне на ликвидност от пазара;

—	сертификатите могат да се емитират на регулярна или нерегулярна основа;

—	сертификатите са с падеж до дванадесет месеца;

—	сертификатите се емитират чрез стандартни търгове (както е описано в раздел 5.1.);

—	търговете и разплащанията по сертификатите се извършват по децентрализиран начин от националните централни банки; и

—	всички контрагенти, отговарящи на общите критерии за достъп (описани в раздел 2.1.) могат да подават заявки за участие в подписката за дългови сертификати на ЕЦБ.

КАРЕ 1Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБСумата на емисията е:къдетоN= номинален размер на дълговия сертификатr1= лихвен процент (в %)D= падеж на дълговия сертификат (в дни)PT= размер на емисията на дълговия сертификат

3.4.   Валутни суап операции

Вид инструмент

Валутните суап операции, осъществявани за целите на паричната политика се състоят от едновременни спот и форуърд транзакции на еуро срещу чуждестранна валута. Те се използват за целите на финото регулиране главно за управление на ликвидността на пазара и регулиране на лихвените проценти.

Правно основание

Валутните суап операции, осъществявани за целите на паричната политика, се отнасят към операциите, при които Еуросистемата купува (или продава) еуро на спот база срещу чуждестранна валута и в същото време я продава (или купува) с форуърдна транзакция на определена дата. Допълнителните разпоредби, свързани с валутните суап операции, са описани в договорите, прилагани от съответната национална централна банка (или от ЕЦБ).

Условия за валутите и обменните курсове

По принцип, Еуросистемата оперира само с най-търгуваните валути и съгласно стандартната пазарна практика. При всяка валутна суап операция Еуросистемата и контрагентите се договарят за суап точките по транзакцията. Суап точките представляват разликата между обменния курс по форуърд транзакцията и обменния курс по спот транзакцията. Суап точките на еурото спрямо дадена чуждестранна валута се котират съгласно общите пазарни конвенции.Условията на обменния курс за валутните суап операции са описани в каре 2.

Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на валутните суап операции могат да се обобщят по следния начин:

—	могат да се извършват под формата на операции за предоставяне или изтегляне на ликвидност;

—	честотата им не е стандартизирана;

—	падежът им не е стандартизиран;

—	извършват се чрез бързи търгове или двустранни процедури (виж глава 5);

—	обикновено се извършват децентрализирано от националните централни банки (Управителният съвет на ЕЦБ може да решава дали при извънредни обстоятелства двустранните валутни суап операции могат да се извършат от ЕЦБ), и

—	Еуросистемата може да избере съгласно критериите, описани в раздел 2.2. и приложение 3, ограничен брой контрагенти, които да участват във валутните суап операции.

КАРЕ 2Валутни суап операции

S	=	спот (спрямо датата на сключване на валутната суап операция) обменен курс на еурото (EUR) към чуждестранната валута ABC.
FM	=	форуърден обменен курс на еурото към чуждестранната валута ABC на датата на обратното изкупуване на суап операцията (M)
ΔM	=	форуърд точки на еурото към чуждестранната валута ABC на датата на обратното изкупуване на суап операцията (M)
N(.)	=	спот обемът на валутата; N(.)M е форуърдния обем на валутата: или или

3.5.   Набиране на срочни депозити

Вид инструмент

Еуросистемата може да покани контрагентите да откриват олихвяеми срочни депозити при националната централна банка на държавата-членка, в която е учреден контрагента. Набирането на срочни депозити се предвижда само за целите на финото регулиране, насочено към изтегляне на ликвидност от пазара.

Правно основание

Депозитите, приемани от контрагентите са с фиксиран срок и фиксиран лихвен процент. Националните централни банки не предоставят обезпечение в замяна на депозитите.

Лихвени условия

По тези депозити се прилага проста лихва на основата на конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. Лихвата се изплаща на падежа на депозита.

Други оперативни характеристики

Оперативните характеристики на набирането на депозити с фиксиран срок могат да се обобщят по следния начин:

—	депозитите се набират с цел изтегляне на ликвидност;

—	честотата, с която се набират депозитите, не е стандартизирана;

—	падежът на депозитите не е стандартизиран;

—	набирането на депозитите обикновено се извършва чрез бързи търгове, въпреки че не се изключва възможността да се използват и двустранни процедури (виж глава 5);

—	набирането на депозити обикновено се извършва децентрализирано от националните централни банки (Управителният съвет на ЕЦБ може да решава дали при извънредни обстоятелства двустранното набиране на срочни депозити (14) може да се извърши от ЕЦБ); и

—	Еуросистемата може да избере съгласно критериите, описани в раздел 2.2., ограничен брой контрагенти, които да се включат в набирането на срочни депозити.

ГЛАВА 4

ЛИКВИДНИ УЛЕСНЕНИЯ С ПОСТОЯНЕН ДОСТЪП

4.1.   Пределно кредитно улеснение

Вид инструмент

Контрагентите могат да използват пределното кредитно улеснение за получаване на овърнайт ликвидност от националните централни банки по предварително определен лихвен процент срещу допустими активи (както е описано подробно в глава 6). Този инструмент се използва за удовлетворяване на временните ликвидни нужди на контрагентите. При нормални обстоятелства лихвеният процент по този инструмент определя тавана за овърнайт лихвения процент на пазара. Условията за прилагането на този инструмент са еднакви в цялата еурозона.

Правно основание

Националните централни банки могат да предоставят ликвидност по пределното кредитно улеснение или под формата на овърнайт репо-сделки (т.е. собствеността върху актива се прехвърля на кредитора, докато страните се договорят за обратна операция чрез повторно прехвърляне на актива към длъжника на следващия работен ден), или като обезпечени със залог овърнайт заеми (т.е. върху актива се получава приложимо във всеки един момент право върху обезпечението, но допускайки, че задължението по дълга ще бъде изпълнено, собствеността върху актива се запазва от длъжника). Допълнителните разпоредби за извършването на репо-сделките са описани в договорите, прилагани от съответната национална централна банка. В разпоредбите за предоставяне на ликвидност под формата на обезпечени заеми се вземат предвид различни процедури и официални изисквания, необходими за установяването и последващото реализиране на правото върху обезпечението (залога, прехвърлянето или паричното задължение), които се прилагат в различните законодателства.

Условия за достъп

Институции, отговарящи на общите критерии за достъп на контрагентите, описани в раздел 2.1, могат да бъдат допускани до инструмента пределно кредитно улеснение. Достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя чрез националната централна банка на държавата-членка, в която се намира институцията. Достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя само в дните, когато съответните национални системи за брутен сетълмент в реално време и съответните системи за сетълмент на ценни книжа работят.

В края на всеки работен ден дебитните позиции в рамките на деня на участниците по сетълмент сметките им в националните централни банки автоматично се считат като искане за ползване на пределно кредитно улеснение. Редът за достъп в края на деня до пределното кредитно улеснение е описан в раздел 5.3.3.

Даден контрагент може също така да получи достъп до инструмента пределно кредитно улеснение чрез изпращане на искане до националната централна банка на държавата-членка, в която се намира контрагента. За да може националната централна банка да придвижи искането в същия ден, то следва да бъде получено от нея не по-късно от 30 минути след действителния край на работното време на системата TARGET (15)  (16). Като общо правило краят на работното време на системата TARGET е 18.00 ч. централно европейско време. Крайният срок за отправяне на искане за достъп до пределно кредитно улеснение се отлага допълнително с 30 минути в последния работен ден за Еуросистемата от периода за поддържане на минимални резерви. В искането следва да се посочи обемът на кредита и в случай че базовите активи за транзакцията все още не са предварително депозирани в националната централна банка, се посочват активите, които ще бъдат доставени за транзакцията.

Освен изискването за представяне на достатъчно допустими базови активи, не съществува ограничение по отношение на размера на средствата, които ще се заемат по пределното кредитно улеснение.

Падеж и лихвени условия

Кредитът, отпуснат по улеснението пределно кредитно уледнение, е с овърнайт падеж. За контрагентите, които участват директно в TARGET, кредитът се погасява на следващия ден, в който съответната национална система за брутен сетълмент в реално време и съответната система за сетълмент на ценни книжа работят в момента на тяхното отваряне.

Лихвеният процент се обявява предварително от Еуросистемата и се калкулира като проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. ЕЦБ може да промени лихвения процент по всяко време, който влиза в сила най-рано на следващия работен ден за Еуросистемата (17)  (18). Лихвата по това улеснение се изплаща с погасяването на кредита.

Прекратяване на достъпа до улеснението

Достъпът до пределното кредитно улеснение се предоставя само в съответствие с целите и общите положения на паричната политика на ЕЦБ. ЕЦБ може да преработи условията на това улеснение или да прекрати използването му по всяко време.

4.2.   Депозитно улеснение

Вид инструмент

Контрагентите могат да използват депозитното улеснение за откриване на овърнайт депозити при националните централни банки. Върху депозитите се начислява предварително определен лихвен процент. При нормални обстоятелства лихвеният процент по това улеснение определя долната граница на овърнайт пазарен лихвен процент. Условията за прилагането на депозитното улеснение са еднакви в цялата еурозона (19).

Правно основание

Върху овърнайт депозитите, приемани от контрагентите се начислява фиксиран лихвен процент. Не се предоставя обезпечение в замяна на депозита.

Условия за достъп (20)

Институциите, които отговарят на общите критерии за допустимост, описани в раздел 2.1, имат достъп до депозитното улеснение. Достъпът до това улеснение се предоставя чрез националната централна банка на държавата-членка, в която се намира дадената институция. Достъпът до депозитното улеснение е възможен само в дните, когато съответната национална система за брутен сетълмент в реално време работи.

За предоставяне на достъп до депозитното улеснение, контрагентът следва да изпрати искане до националната централна банка на държавата-членка, в която е установен даденият контрагтент. За да може националната централна банка да придвижи искането в рамките на същия ден, то трябва да бъде получено от националната централна банка не по-късно от 30 минути след фактическото приключване на работното време на TARGET, което като правило е 18.00 ч. централно европейско време (21), (16). Крайният срок за подаването на искането за достъп до депозитното улеснение се отлага допълнително с 30 минути в последния работен ден на периода на поддържане на минимални резерви на Еуросистемата. В искането следва да се посочи размерът на средствата, които ще се депозират по това улеснение.

Не съществува ограничение по отношение на размера на средствата, които един контрагент може да предостави по депозитното улеснение.

Падеж и лихвени условия

Депозитът, предоставен по депозитното улеснение е с продължителност овърнайт. За контрагентите, които участват пряко в системата TARGET, депозитът по това улеснение е с падеж на следващия ден, в който съответната национална система за брутен сетълмент в реално време в момента на нейното отваряне.

Лихвеният процент се обявява предварително от Еуросистемата и се изчислява като проста лихва съгласно конвенцията за отчитане на дните „реални дни/360“. ЕЦБ може да направи промени в лихвения процент по всяко време, който влиза в сила най-рано на следващия работен ден за Еуросистемата (18). Лихвата по депозитите е платима в момента на падежа им.

Прекратяване на достъпа до улеснението

Достъпът до депозитното улеснение се предоставя само в съответствие с целите и общите положения на паричната политика на ЕЦБ. ЕЦБ може да преработи условията на това улеснение или да прекрати използването му по всяко време.

ГЛАВА 5

ПРОЦЕДУРИ

5.1.   Процедура за провеждане на търгове

5.1.1.   Основни положения

Операциите на открития пазар на Еуросистемата обикновено се извършват чрез организиране на търгове. Процедурите за организиране на търговете се осъществяват чрез шест оперативни стъпки, както е описано в каре 3.

Еуросистемата прави разлика между два различни вида процедури за провеждане на търгове: стандартни търгове и бързи търгове. Процедурите за организирането на стандартните и бързите търгове са идентични с изключение на времевата рамка и обхвата на контрагентите.

Стандартни търгове

Стандартните търгове се провеждат в рамките на 24 часа от обявяването на търга до потвърждаването на резултатите от него (при положение, че времето от крайния срок за подаване на заявките до обявяването на резултатите е приблизително два часа). Схема 1 дава представа за необходимото време, в което обикновено се осъществяват оперативните стъпки на стандартните търгове. ЕЦБ може да реши да промени времевата рамка при някои отделни операции, ако счете това за необходимо.

Основните рефинансиращи операции, дългосрочните рефинансиращи операции и структурните операции (с изключение на окончателните сделки) винаги се извършват чрез стандартни търгове.Контрагентите, които отговарят на общите критерии за допустимост, описани в раздел 2.1, могат да участват в стандартните търгове.

Бързи търгове

Бързите търгове обикновено се извършват в рамките на 90 минути от обявяването на търга, като удостоверяването се извършва незабавно след обявяването на резултатите от него. Обичайната времевата рамка за осъществяване на оперативните стъпки при бързите търгове е описана в схема 2. ЕЦБ може да реши да промени времевата рамка за някои отделни операции, ако счете това за необходимо. Бързите търгове се използват единствено за целите на операциите за фино регулиране. Еуросистемата може да подбере в съответствие с критериите и процедурите, описани в раздел 2.2, ограничен брой контрагенти, които да участват в бързите търгове.

Търгове с фиксиран и променлив лихвен процент

Еуросистемата има възможността да провежда търгове с фиксиран лихвен процент (обем) или с променлив лихвен процент (лихва). При търговете с фиксиран лихвен процент ЕЦБ предварително определя лихвения процент и участващите контрагенти правят своите заявки за сумите, с които желаят да участват в транзакцията при дадения фиксиран лихвен процент (22). При търговете с променлив лихвен процент контрагентите правят своите заявки за количеството пари и за лихвения процент, по който те биха желали да участват в транзакцията с националните централни банки (23).

КАРЕ 3Оперативни стъпки при организирането на търгове

Стъпка 1.	Обявяване на търг
	а)	Обявяване от ЕЦБ чрез обществените телекомуникационни средства
	б)	Обявяване от националните централни банки чрез националните телекомуникационни средства и директно на отделните контрагенти (ако това се счита за необходимо)
Стъпка 2.	Подготовка на контрагентите и подаване на заявките за участие
Стъпка 3.	Събиране на заявките от Еуросистемата
Стъпка 4.	Разпределяне и обявяване на резултатите от търга
	а)	Решение на ЕЦБ за разпределяне по заявки
	б)	Обявяване на резултатите от разпределянето
Стъпка 5.	Потвърждаване на отделните резултати от търга
Стъпка 6.	Сетълмент на транзакциите (виж раздел 5.3.)

5.1.2.   Календар на търговете

Основни рефинансиращи операции и дългосрочни рефинансиращи операции

Основните и дългосрочните рефинансиращи операции се извършват съгласно примерен календар, публикуван от Еуросистемата (24). Календарът се публикува поне три месеца преди началото на годината, за която се отнася. Дните, в които обикновено се извършват основни и дългосрочни рефинансиращи операции, са описани в таблица 2. ЕЦБ има за цел да гарантира участието на контрагентите от всички държави-членки в основните и дългосрочни рефинансиращи операции. По тази причина, когато подготвя календара за тези операции, ЕЦБ прави необходимите корекции в предварителната схема, за да се вземат под внимание почивните дни на банковите системи в отделните държави-членки.

Структурни операции

Структурните операции, провеждани чрез стандартни търгове не се извършват по предварително обявен календар. Те обаче, обикновено се провеждат и разплащанията се организират само в дните, които се явяват работни дни за националните централни банки (25) на всички държави-членки.

Операции за фино регулиране

Операциите за фино регулиране не се провеждат по предварително обявяван календар. ЕЦБ може да вземе решение да провежда тези операции, в който и да е работен ден на Еуросистемата. Участват само национални централни банки на държави-членки, в които денят за търговия, денят за сетълмент и денят за плащане са работни дни за националната централна банка.

СХЕМА 1

Обичайна времева рамка за осъществяване на оперативните стъпки при организирането на стандартните търгове (обозначените часове са по централно европейско време)

СХЕМА 2

Обичайна времева рамка за осъществяване на оперативните стъпки при организирането на бързи търгове

Таблица 2

Обичайни дни, в които се организират търговете по основно и дългосрочно рефинансиране

Вид операция	Обичаен ден за търговия (Т)
Основни рефинансиращи операции	Всеки вторник
Дългосрочни рефинансиращи операции	Последната сряда на всеки календарен месец (26)

5.1.3.   Обявяване на търга

Стандартните търгове на Еуросистемата се обявяват публично чрез далекосъобщителните средства. Освен това националните централни банки могат да обявяват търговете директно наконтрагентите, които нямат достъп до телекомуникационни средства. Съобщението за обявяване на публичен търг обикновено съдържа следната информация:

—	референтен номер на търга;

—	датата на търга;

—	вид на операцията (предоставяне или изтегляне на ликвидност и вид на инструмента на паричната политика, който ще се използва);

—	падеж на операцията;

—	вид на аукциона (с фиксиран или променлив лихвен процент);

—	метод на разпределяне („нидерландски“ или „американски“ тип аукцион, както са дефинирани в раздел 5.1.5.);

—	предвидения обем на операцията (обикновено по отношение само на операциите по дългосрочно рефинансиране);

—	фиксирания лихвен процент/цената/суаповите точки на търга (при провеждането на търгове с фиксиран лихвен процент);

—	минималния/максималния приемлив лихвен процент/цена/суaпови точки (ако е приложимо);

—	началната дата и датата на падежа на операцията (ако е приложимо) или вальора и датата на падеж на инструмента (в случай на емитиране на дългови сертификати);

—	валутите, които участват в операцията и валутата, чийто обем остава непроменен през цялата операция (в случай на валутни суaп операции);

—	референтния спот обменен курс, който ще се използва за пресмятането на заявките (в случай на валутни суап операции);

—	ограничението за максимално заявено количество (ако има такова);

—	минималното количество за разпределяне (ако има такова);

—	минималното съотношение при разпределяне (ако има такова);

—	определеното време за постъпване на заявките;

—	деноминацията на сертификатите (в случай че се емитират дългови сертификати) и

—	ISIN кода на емисията (в случай на емитиране на дългови сертификати).

С оглед увеличаване на прозрачността на своите операции за фино регулиране Еуросистемата обикновено обявява публично предварително бързите търгове. При извънредни обстоятелства обаче ЕЦБ може да вземе решение и да не обявява бързите търгове публично предварително. При обявяването на бързите търгове се следват същите процедури, като тези при стандартните търгове. При провеждането на бързи търгове, независимо от това дали те са обявени публично или не, националните централни банки влизат във връзка директно с избраните контрагенти.

5.1.4.   Подготовка и подаване на заявления за участие в търга

Заявленията за участие в търга, подавани от контрагентите, трябва да бъдат във форма, която следва образеца, предоставян от националните централни банки за съответния вид операция. Заявленията за участие в търга се подават в националната централна банка на дадената държава-членка, в която е установена институцията (с адрес на управление или клон). Заявките на дадена институция могат да бъдат подавани само от едно предприятие(или от адреса на управление, или от посочен клон на институцията) във всяка държава-членка.

При търговете с фиксиран лихвен процент, контрагентите трябва да посочат в заявките си сумата, с която те желаят да участват в транзакцията с националната централна банка (27).

При търговете с променлив лихвен процент контрагентите могат да подават заявки за не повече от десет различни равнища на лихвени проценти/цени/суап точки. Във всяка една заявка трябва да се упомене сумата на валута, с която контрагентите искат да участват в транзакцията с националните централни банки и съответния лихвен процент (28), (29). Заявката за лихвения процент следва да се изрази като кратно число на 0,01 процентни пункта. В случая на търг за валутен суап с променлив лихвен процент, суап точките следва да се определят на основата на стандартната пазарна лихвена конвенция и заявките трябва да са кратни на 0,01 суап точки.

За основните рефинансиращи операции минималното количество на заявка е 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават минималното количество трябва да се представят като кратни на 100 000 EUR. Същото минимално количество на заявка и кратни суми се прилагат при операциите за фино регулиране и структурните операции. Минималното количество на заявка се прилага по отношение на всяко ниво на лихвен процент/цена/суап точки.

За дългосрочните рефинансиращи операции всяка национална централна банка определя минималното количество на заявка в диапазона от 10 000 EUR до 1 000 000 EUR. Заявките, които надвишават определеното минимално количество се представят като кратни на 10 000 EUR. Минималното количество на заявка се прилага по отношение на всяко ниво на лихвен процент.

Европейската централна банка може да наложи максимален лимит на заявките, с цел да се предотвратят непропорционално големи заявки. Всеки такъв максимален лимит на заявките се посочва в съобщението за провеждане на публичния търг.

От контрагентите се очаква винаги да бъдат в състояние да покрият сумите, разпределени за тях по време на търга, с достатъчно отговарящи на изискванията базови активи (30). Договорните или регулаторни разпоредби, прилагани от съответната национална централна банка, позволяват налагането на наказания, ако даден контрагент не е в състояние да преведе необходимите базови активи или налични парични средства, за да покрие предоставената му по време на търга сума.

Заявките са отменяеми до крайния срок за постъпване на заявки за търга. Заявките, постъпили след крайния срок, посочен в съобщението за провеждане на търга се считат за невалидни. Националните централни банки се произнасят относно спазването на крайния срок. Те отказват всички заявки на даден контрагент, ако общата сума на заявката надвишава максималния лимит, определен от ЕЦБ. Националните централни банки отхвърлят също така всяка заявка, която е под минимално определената за заявка сума или е под минимума или над максимума, приет по отношение на лихвения процент/цената/суап точките. Нещо повече, националните централни банки могат да отхвърлят заявки, които са непълни, или които не отговарят на образеца за заявка. Ако дадена заявка е отхвърлена, съответната национална централна банка информира контрагента за своето решение преди разпределянето на сумите на търга.

5.1.5.   Процедури за разпределение

Търгове с фиксиран лихвен процент

При разпределянето на количествата при търгове с фиксиран лихвен процент заявките, получени от контрагентите се сумират. Ако общата сума на заявките надвишава общата сума на ликвидността, определена за разпределение, получените заявки се задоволяват пропорционално в съответствие със съотношението на сумата за разпределение към общата сума на заявките (виж каре 4). Сумата, която се предоставя на всеки контрагент се закръгля до най-близката единица еуро. ЕЦБ обаче може да реши да разпредели минимално количество/съотношение на всеки контрагент, подал заявка за участие в търга с фиксиран лихвен процент.

КАРЕ 4Разпределяне на количествата при търгове с фиксиран лихвен процентПроцентът на разпределение е:Сумата, разпределена на i-контрагента, е:където:А= цялата разпределена сумаn= е броят на всички контрагентиаi= умата на заявката на i-контрагентаall%= е процентът на разпределениетоalli= цялата сума, която се предоставя на i-контрагента

Търгове с променлив лихвен процент в еуро

При разпределението на сумата на търговете с променлив лихвен процент в еуро, чрез които се влива ликвидност, заявките се подреждат в низходящ ред на предложения лихвен процент. Заявките с най-високия предложен лихвен процент се удовлетворяват първи, а заявките с по-нисък лихвен процент се удовлетворяват до пълното изчерпване на ликвидността, предложена за разпределение на търга. Ако при най-ниския приет лихвен процент (а именно пределния лихвен процент) общата сума на заявката надхвърля оставащата за разпределение сума, то тази сума се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на оставащата сума за разпределение и общата сума на заявката при пределния лихвен процент (вж каре 5). Сумата, предоставена на всеки контрагент се закръгля до най-близката единица еуро.

При разпределянето на сумите по време на търговете за изтегляне на ликвидност с променлив лихвен процент (които могат да се използват за емитиране на дългови сертификати и набиране на срочни депозити) заявките се подреждат във възходящ ред на предложените лихвени нива (или в низходящ ред на предложените цени). Заявките с най-нисък лихвен процент (най-висока цена) се приемат първи, а тези с по-висок лихвен процент (с по-ниска цена) се приемат до изчерпване на цялата сума ликвидност за изтегляне. Ако при най-високия приет лихвен процент (най-ниската цена, а именно пределния лихвен процент/цена) общата сума на заявките надхвърля оставащата за разпределение сума, то остатъкът се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на оставащата сума за разпределение към общия размер на заявките при пределния лихвен процент/цена (виж каре 5). При емитирането на дългови сертификати сумата, получена от всеки контрагент, се закръгля до най-близката кратна единица на валутата, в която са деноминирани дълговите сертификати. При другите операции за изтегляне на ликвидност, сумата, получена от всеки контрагент, се закръгля до най-близката единица еуро.

ЕЦБ може да вземе решение за разпределяне на минимална сума на всеки успешно класирал се контрагент в търга с променлив лихвен процент.

КАРЕ 5Разпределение на количеството при търгове с променлив лихвен процент в еуро(примерът се отнася за заявките, посочващи лихвения процент)Процентът на предоставеното количество при пределния лихвен процент е:Сумата, предоставена на i-контрагента при пределния лихвен процент, е:Общата сума, предоставена на i-контрагента, е:къдетоА= общата разпределена сумаrs= заявен лихвен процент от контрагентитеn= общ брой на контрагентитеа(rs)i= сумата на заявката при s-лихвен процент (rs) от i-контрагентаа(rs)= общата заявена сума при s-лихвен процент (rs)rm= ределен лихвен процент:за търг за предоставяне на ликвидност,за търг за изтегляне на ликвидностrm-1= лихвеният процент преди пределния лихвен процент (последен лихвен процент, по който заявките са напълно удовлетворени):за търг за предоставяне на ликвидност,за търг за изтегляне на ликвидностall%(rm)= процент от разпределеното количество при пределния лихвен процентall(rs)i= сума, предоставена на i-контрагента при s-лихвен процентalli= общата сума, предоставена на i-контрагента

Търгове за валутни суап операции с променлив лихвен процент

При разпределянето на сумата при търгове за предоставяне на ликвидност чрез валутни суап операции с променлив лихвен процент, заявките се подреждат във възходящ ред на оферираните суап точки (31). Заявките с най-ниските суап котировки се удовлетворяват първи, а заявките с по-високи суап котировки се приемат до пълното изчерпване на валутата с постоянен обем през цялата операция, предложена за разпределение на търга. Ако при приетата най-висока суап котировка (а именно пределната суап котировка), общата сума на заявката надхвърля оставащото за разпределение количество, то остатъкът се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението между оставащата сума за разпределение и общата сума на заявката при пределна суап котировка (виж каре 6). Сумата, предоставяна на всеки контрагент, се закръгля до най-близката единица еуро.

При разпределянето на сумите при търгове за изтегляне на ликвидност чрез валутни суап операции с променлив лихвен процент, заявките се подреждат в низходящ ред на предложените суап котировки. Заявките с най-високи суап котировки се удовлетворяват първи, а тези с по-ниски котировки се приемат до изчерпване на целия размер на валутата, предложен за изтегляне. Ако при приетата най-ниска суап котировка (а именно пределната суап котировка) общата сума на заявката надхвърля остатъка за разпределение, то остатъчната сума се разпределя пропорционално между заявките в съответствие със съотношението на остатъка за разпределение към общата сума на заявката при пределна суап котировка (виж каре 6). Сумата, предоставена на всеки контрагент, се закръгля до най-близката единица еуро.

Вид аукцион

По отношение на търговете с променлив лихвен процент Еуросистемата може да приложи процедурата на аукцион с единен лихвен процент или процедурата на аукцион с различни лихвени проценти. При аукциона с единен лихвен процент (тип „холандски“ аукцион) лихвеният процент/цената/суап точките, прилагани за всички удовлетворени заявки, са равни на пределния лихвен процент/цена/суап точки (т.е. лихвения процент/цена/суап точки, при които цялата сума за разпределение е изчерпана). При аукциона с различни лихвени проценти (тип „американски“ аукцион) лихвеният процент/цената/суап точките, прилагани при разпределянето, са равни на лихвения процент/цена/суап точките, предложени за всяка отделна заявка.

КАРЕ 6Разпределение на сумите при търгове за валутни суап операции с променлив лихвен процентПроцентът на предоставената сума при пределна суап котировка е:Сумата, предоставена на i-контрагента при пределна суап котировка, е:Общата сума, предоставена на i-контрагента, е:където:А= общата разпределена сумаΔs= заявката за суап котировка, подадена от контрагентитеn= общ брой на контрагентитеа(Δs)i= сума на заявката при s-суап котировка (Δs) от i-контрагентаа(Δs)= обща сума на заявката при s-суап котировка (Δs)FOR-L_2006352BG.01000301.notes.0022.xml.jpgΔm= ределна суап котировка:за валутни суап операции по предоставяне на ликвидност,за валутни суап операции по изтегляне на ликвидностΔm-1=

суап котировка преди пределната суап котировка (последната котировка, на която заявките са напълно удовлетворени):

за валутни суап операции по предоставяне на ликвидност,

за валутни суап операции по изтегляне на ликвидностall%(Δm)= процент на разпределение при пределната суап котировкаall(Δs)i= умата, предоставена на i-контрагента при s-суап котировкаalli= общата сума, предоставена на i-контрагента

5.1.6.   Обявяване на резултатите от търга

Резултатите от стандартните и бързите търгове се обявяват публично чрез телекомуникационните средства. Освен това националните централни банки могат да обявят резултата от разпределянето директно на контрагентите, които нямат достъп до телекомуникации. Съобщението за резултатите от публичен търг обикновено съдържа следната информация:

—	реферетния номер на търга;

—	датата, на която ще се проведе търга;

—	вида на операцията;

—	падежа на операцията;

—	общия размер на заявките, подадени от контрагенти от Еуросистемата;

—	броя на подалите заявка контрагенти;

—	валутите, които участват в операцията (в случай на валутни суап операции);

—	общата сума, предоставена за разпределяне;

—	процента на разпределяне (в случая на търгове с фиксиран лихвен процент);

—	обменния спот курс (в случая на валутни суап операции);

—	пределния лихвен процент/цена/суап точки и процента на разпределяне при пределен лихвен процент/цена/суап точки (в случая на търгове с променлив лихвен процент);

—	минималния лихвен процент на заявката, максималния лихвен процент на заявката и среднопретегления лихвен процент на разпределението (в случая на аукциони с различни лихвени проценти);

—	началната дата и датата на падежа на операцията (ако е приложимо) или вальора и датата на падеж на инструмента (в случая на емитиране на дългови сертификати);

—	минималното разпределено количество на отделен контрагент (ако има такова);

—	съотношението на минималното разпределено количество (ако има такова);

—	деноминацията на сертификатите (в случай на емитиране на дългови сертификати); и

—	ISIN кода на емисията (в случая на емитиране на дългови сертификати).

Националните централни банки следва директно да потвърдят индивидуалния резултат от търга на успешно представилите се контрагенти.

5.2.   Процедури за провеждане на двустранни операции

Общи положения

Националните централни банки могат да извършват операции на основата на двустранни процедури (32). Тези процедури могат да се използват при операции на открития пазар за фино регулиране на ликвидността и при структурни окончателни операции. Те се определят в най-широк смисъл като всяка процедура, при която Еуросистемата извършва дадена транзакция с един или няколко контрагента, без да се провежда търг. В този смисъл се разграничават два вида двустранни процедури: операции, при които Еуросистемата осъществява пряк контакт с контрагентите и операции, извършвани чрез фондови борси и пазарни посредници.

Пряк контакт с контрагентите

При тази процедура националните централни банки осъществяват пряк контакт с един или няколко местни контрагенти, които се избират в съответствие с критериите, описани в раздел 2.2. Съгласно прецизните инструкции на ЕЦБ, националните централни банки решават дали да осъществят сделка с контрагентите. Плащането по транзакциите се урежда чрез националните централни банки.

Ако Управителният съвет на ЕЦБ приеме решение, че при извънредни обстоятелства двустранните операции могат да се извършат и от самата ЕЦБ (или от една или няколко национални централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ), процедурите за извършване на тези операции се приспособяват по съответния начин. В този случай ЕЦБ (или една или повече национални централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ) осъществява контакт пряко с един или няколко контрагента в еурозоната, избрани съгласно критериите, описани в раздел 2.2. Европейската централна банка (или националните централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ) решава/т дали да осъществи сделка сконтрагентите. Плащането по транзакциите се урежда по децентрализиран начин чрез националните централни банки.

Двустранните операции, осъществявани чрез пряк контакт с контрагентите, могат да се приложат при обратните операции, окончателните сделки, валутните суап операции и набирането на срочни депозити.

Операции, извършвани чрез фондови борси и пазарни посредници

Националните централни банки могат да извършват окончателни сделки чрез фондови борси и пазарни посредници. За този вид операции обхватът на контрагентите не е ограничен априори и процедурите за извършването им се приспособяват към пазарните конвенции за използваните при операцията дългови инструменти. Управителният съвет на ЕЦБ решава дали при извънредни обстоятелства самата ЕЦБ (или една или няколко национални централни банки, действащи като оперативно звено на ЕЦБ) може да извършва окончателни сделки за фино регулиране чрез фондови борси и пазарни посредници.

Обявяване на двустранните операции

Като правило двустранните операции не се обявяват предварително. Освен това ЕЦБ може да вземе решение да не обяви резултатите от двустранните операции публично.

Дни за провеждане на операциите

ЕЦБ може да приеме решение за извършване на двустранни операции за фино регулиране във всеки работен ден за Еуросистемата. Само националните централни банки на държавите-членки, за които денят за търговия, денят за сетълмент и денят за възстановяване на средствата са работни дни за националните централни банки, участват в тези операции.

Окончателните двустранни сделки за структурни цели обикновено се извършват и плащат само в дните, които са работни за националните централни банки във всички държави-членки.

5.3.   Процедури по сетълмента

5.3.1.   Общи положения

По паричните транзакции, свързани с използването на ликвидните улеснения с постоянен достъп на Еуросистемата или с участие в операциите на открития пазар, се извършва сетълмент по сметките на контрагентите в националните централни банки (или по сметките на банките, участващи в TARGET). Сетълментът на паричните транзакции се извършва едва след (или в момента на) окончателното прехвърляне на базовите активи, използвани при операцията. Това предполага, че тези активи следва или да бъдат предварително депозирани в попечителска сметка в националните централни банки, или да се извърши сетълмент по тях при спазване на принципа „доставка срещу заплащане“ в рамките на деня в упоменати национални централни банки. Прехвърлянето на базовите активи се извършва чрез сметките за сетълмент на ценни книжа на контрагентите в системата за сетълмент на ценни книжа, отговаряща на минималните стандарти на ЕЦБ (33). Контрагенти без попечителска сметка в национална централна банка или сметка за сетълмент на ценни книжа в система за сетълмент на ценни книжа, отговаряща на минималните стандарти на ЕЦБ, могат да извършат сетълмент на транзакциите с базови активи чрез сметката за сетълмент на ценни книжа или попечителската сметка на друга кредитна институция-кореспондент.

По-подробни разпоредби, свързани с процедурите по сетълмент, са описани в договорите, прилагани от националните централни банки (или от ЕЦБ) за отделните инструменти на паричната политика. Процедурите по сетълмента могат да имат малки различия в отделните национални централни банки, дължащи се на различия в националните законодателства и практиката.

Таблица 3

Обичайни дни за сетълмент на операциите на открития пазар на Еуросистемата (34)

Инструмент на паричната политика	Дата на сетълмента за операции, основаващи се на стандартни търгове	Дата на сетълмента за операции, основаващи се на бързи търгове или двустранни процедури
Обратни сделки	Т + 1 (35)	Т
Окончателни сделки	—	В съответствие с пазарната конвенция за съответните базови активи
Емитиране на дългови сертификати	Т + 1	—
Валутни суап операции	—	Т, Т + 1 или Т + 2
Набиране на срочни депозити	—	Т

5.3.2.   Сетълмент на операциите на открития пазар

Сетълментът по операциите на открития пазар, основаващи се на стандартни търгове (като основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции и структурни операции), се извършва обикновено през първия ден, следващ деня на търговия, през който всички национални СБСРВ и всички системи за сетълмент на ценни книжа работят. По принцип Еуросистемата се стреми да извърши сетълмент на транзакциите, свързани с нейните операции на открития пазар по едно и също време във всички държави-членки с всички контрагенти, които са предоставили достатъчно базови активи. От друга страна обаче, поради някои оперативни ограничения и техническите характеристики на системите за сетълмент на ценни книжа времетраенето в рамките на деня на сетълмента на операциите на открития пазар може да се различава в отделните страни на еурозоната. Времето на сетълмента на основните рефинансиращи операции и на дългосрочните рефинансиращи операции обикновено съвпада с времето на възстановяване на средствата по предшестваща операция със съответстващ матуритет.

Еуросистемата се стреми да извършва сетълмент на операциите на открития пазар, основаващи се на бързи търгове и двустранни процедури, в деня на търговията. Понякога обаче Еуросистемата може по оперативни причини да прилага други дати за сетълмент по отношение на тези операции, по-специално по отношение на окончателните сделки (за фино регулиране на ликвидността, както и за структурни цели) и валутните суап операции (виж таблица 3).

5.3.3.   Процедури в края на деня

Процедурите в края на деня се описват в документацията, свързана с националните системи за брутен сетълмент в реално време и TARGET. Като правило краят на работното време на TARGET е 18.00 часа централно европейско време. Не се приемат платежни нареждания за обработване в националните системи за брутен сетълмент в реално време след края на работното време, въпреки че останалите платежни нареждания, приети преди края на работното време, продължават да се обработват. Исканията на контрагентите за достъп до пределното кредитно улеснение или до депозитното улеснение се представят в съответната национална централна банка не по-късно от 30 минути след края на работното време на TARGET (36).

Отрицателните салда по сметките за сетълмент (в националните системи за брутен сетълмент в реално време) на отговарящите на критериите за достъп контрагенти, оставащи след приключването на процедурите за контрол в края на деня, автоматично се считат за искане за достъп до пределно кредитно улеснение (виж раздел 4.1).

ГЛАВА 6

ДОПУСТИМИ АКТИВИ

6.1.   Общи положения

Член 18.1. от Устава на Европейската система на централните банки разрешава на ЕЦБ и на националните централни банки да осъществяват транзакции на финансовите пазари чрез окончателни покупки и продажби на базови активи или чрез репо-сделки и изисква всички кредитни операции на Еуросистемата да се извършват на основата на достатъчно обезпечение. Затова, всички операции на Еуросистемата за предоставяне на ликвидност се извършват на основата на базови активи, осигурявани от контарегентите или под формата на прехвърляне на собственост върху активи (в случая на окончателните сделки или репо-сделките) или под формата на залог върху съответните активи (в случая на обезпечените заеми) (37).

За предпазване на Еуросистемата от загуби при извършването на операции при провеждане на паричната политика, осигуряване на равнопоставеност на контрагентите и повишаване на оперативната ефективност и прозрачност, базовите активи трябва да отговарят на определени критерии, така че да са допустими за използване при операциите на паричната политика на Еуросистемата. Еуросистемата разработи единна рамка за допустими активи, обща за всички кредитни операции в Еуросистемата. Тази единна рамка (наричана още и „Единния списък“) влиза в сила на 1 януари 2007 г. и заменя двустепенната система, която е в действие от началото на Икономическия и паричен съюз и ще отпадне постепенно до 31 май 2007 г. (38).

Единната рамка обхваща две ясни категории активи — търгуеми активи и нетъргуеми активи. Не се прави разграничение между двата вида активи по отношение на качеството на активите и тяхната допустимост при различните видове операции на паричната политика на Еуросистемата, с изключение на факта, че нетъргуемите активи не се използват от Еуросистемата в окончателни сделки. Активите, допустими за използване в операциите на паричната политика на Еуросистемата, могат да се използват и като базови активи за кредит в рамките на деня.

Критериите за допустимост за двете категории активи са еднакви за цялата еурозона (39) и са определени в раздел 6.2. За да се гарантира, че двете категории активи отговарят на едни и същи кредитни стандарти, е създадена Рамка за кредитна оценка на Еуросистемата, която разчита на различни източници за кредитна оценка. Процедурите и правилата, установяващи и контролиращи изискването на Еуросистемата за „високи кредитни стандарти“ за всички допустими обезпечения, са разгледани в раздел 6.3. Мерките за контрол на риска и принципите за оценка за базовите активи са определени в раздели 6.4 и 6.5. Контрагентите от Еуросистемата могат да използват допустими активи на трансгранична основа (виж раздел 6.6).

6.2.   Спецификации за допустимост на базови активи

ЕЦБ изготвя, поддържа и публикува списък на допустими търгуеми активи (40). За нетъргуеми активи ЕЦБ няма да публикува списък на допустимите активи, нито списък на допустимите длъжници/гаранти.

6.2.1.   Критерии за допустимост на търгуеми активи

Дълговите сертификати, емитирани от ЕЦБ и всички дългови сертификати, емитирани от националните централни банки на Еуросистемата преди датата на приемането на еурото в съответната държава-членка са допустими.

За да се определи допустимостта на други търгуеми активи се прилагат следните критерии за допустимост (виж също таблица 4):

Вид актив

Това трябва да е дългов инструмент, имащ:

а)	фиксиран размер на главницата, платима безусловно; и

б)

купон, който не може да доведе до отрицателен паричен поток. Освен това купонът следва да бъде един от следните видове: i) нулев купон; ii) купон с фиксиран лихвен процент; или iii) купон с плаващ лихвен процент, обвързан с референтен лихвен процент. Купонът може да бъде обвързан с промените в кредитния рейтинг на самия емитент. Освен това, за допустими се считат и облигации, индексирани с процента на инфлация.

Тези характеристики трябва да се поддържат до погасяването на задължението. Дълговите инструменти не могат да дават права върху главницата и/или лихвата, които са подчинени на правата на държателите на други дългови инструменти на същия емитент.

Изискването по точка а) не важи за ценни книжа, обезпечени с активи, с изключение на облигации, емитирани от кредитни институции в съответствие с критериите, определени в член 22 от Директивата за инвестиционни фондове за колективни инвестиции в прехвърляеми ценни книжа (41) (наричани „обезпечени банкови облигации“). Еуросистемата оценява допустимостта на ценни книжа, обезпечени с активи, различни от обезпечените банкови облигации по следните критерии:

Активите, обезпечаващи ценните книжа, генериращи паричен поток трябва:

а)

да бъдат законно придобити в съответствие със законите на държава-членка от инициатора или посредник посредством акционерно дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация, по начин, който се счита от Еуросистемата като „истинска продажба“, която е приложима за всяка трета страна, и да бъде извън обсега на инициатора и неговите кредитори, включително в случай на неплатежоспособност на инициатора и

б)	да не се състои, изцяло или частично, действително или потенциално, от дългови ценни книжа, свързани с кредити или подобни вземания, произтичащи от прехвърляне на кредитен риск посредством кредитни деривативи.

В рамките на една структурирана емисия, за да бъде приемлив, даден транш (или подтранш) не може да бъде подчинен на други траншове от същата емисия. Един транш (или подтранш) се счита, че не е подчинен на други траншове (или подтраншове) на същата емисия и е от по-висок ранг, ако в съответствие с приоритета на плащането, приложим след съобщение за изпълнение, както е предвидено в циркуляра за предлагането, на този транш (или подтранш) се дава приоритет над другите траншове или подтраншове по отношение на получаването на плащане (главница и лихва), или е последен при понасянето на загуби по отношение на базовите активи.

Еуросистемата си запазва правото да поиска от всяка имаща отношение трета страна (например емитента, инициатора или организатора) всякакво разяснение и/или правно потвърждение, което счита за необходимо, за да прецени допустимостта на ценните книжа, обезпечени с активи.

Кредитни стандарти

Дълговият инструмент трябва да отговаря на високите кредитни стандарти, определени в правилата на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата за търгуеми активи, както е определено в раздел 6.3.2.

Място на емитиране

Дълговият инструмент трябва да бъде депозиран/регистриран (емитиран) в ЕИП при централна банка или при централен депозитар за ценни книжа, които отговарят на минималните стандарти, установени от ЕЦБ (42). В случай, че бъде емитиран търгуем дългови инструмент от нефинансово предприятие (43), която не е рейтингована от приета агенция за външна кредитна оценка, мястото на емитирането трябва да бъде в еурозоната.

Процедури за сетълмент

Дълговият инструмент трябва да бъде прехвърлим в безналична форма. Той трябва да бъде притежаван и неговият сетълмент да се извършва в еурозоната чрез сметка при Еуросистемата или в система за сетълмент на ценни книжа, която отговаря на установените от ЕЦБ стандарти, така че перфектността и реализацията да зависят от закона на държава от еурозоната.

Ако централният депозитар за ценни книжа, където се емитира активът и системата за сетълмент на ценни книжа, където той се държи, не са едни и същи, тогава двете институции трябва да са свързани с връзка, одобрена от ЕЦБ (44).

Приемливи пазари

Дълговият инструмент трябва да бъде допускан до търговия на регулиран пазар, както е определено в Директива 2004/39/ЕО от 21 април 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за пазарите на финансови инструменти (45), или да се търгува на определени нерегулирани пазари, както е определено от ЕЦБ (46). Оценката на нерегулираните пазари от Еуросистемата се основава на три принципа — сигурност, прозрачност и достъпност (47).

Вид на емитента/гаранта

Дълговият инструмент може да бъде емитиран или гарантиран от централни банки, публичноправни субекти, предприятия от частния сектор, или международни или наднационални институции. Дългови инструменти, различни от обезпечени банкови облигации, които се емитират от кредитни институции, са приемливи само ако са допуснати до търговия на регулиран пазар, както е определено по-горе.

Място на установяване на емитента/гаранта

Емитентът може да бъде установен в държави от ЕИП или в някоя от държавите от Г10 (Групата на десетте), които не са в ЕИП (48). В последния случай, дълговите инструменти могат да се считат за допустими, само ако Еуросистемата удостовери, че нейните права са защитени по подходящ начин, както е определено от Еуросистемата, по законите на съответната държавата от Г10, която не е в ЕИП. За тази цел трябва да бъде представена правна оценка, приемлива по форма и съдържание за Еуросистемата, преди да могат активите да се считат за допустими. В случая на ценни книжа, обезпечени с активи, емитентът трябва да бъде установен в ЕИП.

Гарантът трябва да бъде установен в ЕИП

Международните или наднационалните институции са допустими емитенти/гаранти, независимо от тяхното място на установяване. В случай, че търгуем дългов инструмент е емитиран от нефинансова институция, която не е рейтингована от АВКО, емитентът/гарантът трябва да бъде установен в еурозоната.

Валута

Дълговият инструмент трябва да бъде деноминиран в еуро (49).

6.2.2.   Критерии за допустимост на нетъргуеми активи

Два вида нетъргуеми активи са допустими като обезпечение при единната рамка за допустими активи: вземания по кредити и нетъргуеми потребителски дългови инструменти обезпечени с ипотека (ПДИОИ) (50).

Вземания по кредити

За да бъде допустимо, дадено вземане по кредит (51) трябва да отговаря на следните критерии за допустимост (виж също таблица 4):

—

Вид на актива: Той трябва да представлява вземане по кредит, което е дългово задължение на даден длъжник към контрагент от Еуросистемата. Вземанията по кредити, които имат „намаляващо салдо“ (т.е. където главницата и лихвата се изплащат съгласно предварително съгласуван график) също са допустими. Неусвоени кредитни линии (например, неусвоени кредитни улеснения под формата на вземания по револвиращи кредити), овърдрафти по текущи сметки и акредитиви (които разрешават усвояването на кредита, но не са вземания по кредити per se) не са допустими. Делът в синдикиран заем на институция, участваща в синдикат, се счита за допустим вид вземане по кредит. Вземанията по кредити не могат да дават права по главницата и/или лихвата, които са подчинени на правата на държателите на други вземания по кредити или дългови инструменти на същия емитент. Вземането по кредит трябва да има а) фиксиран размер на главницата, платима безусловно; и б) лихвен процент, който не може да доведе до отрицателен паричен поток. Освен това лихвеният процент следва да бъде един от следните видове: i) с нулев купон; ii) с фиксиран лихвен процент; или iii) с плаващ лихвен процент, обвързан с референтната лихва. Тези характеристики трябва да се поддържат до окончателното погасяване на задълженията.

—

Вид на длъжника/гаранта: Допустимите длъжници или гаранти са нефинансови предприятия (52), публичноправни стопански субекти и международни или наднационални институции. Всеки длъжник е индивидуално и лично отговорен за пълното погасяване на вземането по въпросния кредит (съвместно отговорните длъжници за отделни вземания по кредити се изключват).

—	Място на установяване на длъжника/гаранта: Длъжникът/гарантът трябва да е установен в еурозоната. Това изискване не се отнася за международни или наднационални институции.

—

Кредитни стандарти: Качеството на вземанията по кредити се оценява на база на кредитоспособността на длъжника/гаранта. Вземанията по кредити трябва да отговарят на високите кредитни стандарти, посочени в правилата за нетъргуеми активи, както са изложени в раздел 6.3.3 на Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата.

—

Минимален размер: По времето на представянето за използване като залог (мобилизация) от контрагент вземането по кредит трябва да отговаря на изискването за минимален праг на размера. В един преходен период (от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2011 г.) всяка национална централна банка може да прилага минимален размер по свой избор за вътрешните вземания по кредити. За трансгранично използване в преходния период се прилага общ минимален праг от 500 000 EUR. (53) От 1 януари 2012 г. по отношение на всички вземания по кредити в цялата еурозона ще се прилага общ минимален праг от 500 000 EUR.

—	Процедура за обработка: Вземането по кредит трябва да се обработва в съответствие с процедурите на Еуросистемата, както са дефинирани в съответната национална документация.

—

Приложимо право: Споразумението за вземането по кредит, както и споразумението между контрагента и националната централна банка, която мобилизира вземането по кредит като залог (мобилизационно споразумение), трябва да се управляват от правото на държава-членка от еурозоната. Освен това, общият брой на различните приложими права по отношение на i) контрагента, ii) кредитора, iii) длъжника, iv) гаранта (ако има такъв), v) споразумението за вземането по кредит, и vi) мобилизационното споразумение, не могат да бъдат повече от две.

—	Валута на деноминацията: Вземането по кредит трябва да бъде деноминирано в еуро (49).

Нетъргуеми потребителски дългови инструменти обезпечени с ипотека (ПДИОИ)

По отношение на потребителските дългови инструменти обезпечени с ипотека се прилагат следните критерии (вижте също и таблица 4):

—

Вид на актива: Той трябва да представлява дългов инструмент (запис на заповед или менителница), която е обезпечена с пул от жилищни ипотеки и който не е напълно секюритизиран. Трябва да е възможно заместване на активи от базисния пул и трябва да е налице механизъм, който да гарантира, че Еуросистемата има приоритет пред кредитори, различни от тези, освободени по причини, свързани с държавната политика. (54). Потребителски дългови инструменти обезпечени с ипотека трябва да имат а) фиксиран размер на главницата, платима безусловно; и б) лихвен процент, който не може да доведе до отрицателен паричен поток.

—	Кредитни стандарти: Потребителските дългови инструменти обезпечени с ипотека (ПДИОИ) трябва да отговарят на високите кредитни стандарти, които се оценяват по тази част на Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, която касае ПДИОИ, както е изложено в раздел 6.3.3.

—	Вид на емитента: Допустими емитенти са кредитни институции, които са допустими контрагенти.

—	Място на установяване на емитента: Емитентът трябва да се намира в еурозоната.

—	Процедура за обработка: Потребителските дългови инструменти обезпечени с ипотека трябва да се обработват в съответствие с процедурите на Еуросистемата, както са дефинирани в съответната национална документация.

—	Валута на деномиринане: Потребителските дългови инструменти, обезпечени с ипотека трябва да бъдат деноминирани в еуро (49).

6.2.3.   Допълнителни изисквания за използване на допустими активи

Допълнителни правни изисквания по отношение на вземанията по кредити

За да се гарантира, че се създава валидно обезпечение за вземанията по кредити, и че вземането по кредит може бързо да се реализира в случай на неизпълнение от страна на контрагента, трябва да бъдат спазени допълнителни правни изисквания. Последните са свързани с:

—	проверка за наличието на вземания по кредити;

—	нотификация на длъжника относно мобилизацията на вземането по кредит или регистрацията на такава мобилизация;

—	липса на ограничения във връзка с банкова тайна и поверителност;

—	липса на ограничения за мобилизацията на вземането по кредит.

—	липса на ограничения за реализацията на вземането по кредит.

Съдържанието на тези правни изисквания е установено в приложение 7. Допълнителни подробности за конкретните характеристики на националните юрисдикции са дадени в съответната национална документация.

Правила за използване на допустимите активи

Търгуемите активи могат да се използват за всички операции по паричната политика, основани на базови активи, т.е. репо и окончателни транзакции на открития пазар и за пределното кредитно улеснение. Нетъргуемите активи могат да се използват като активи, приемани в залог за репо транзакции на открития пазар и за пределното кредитно улеснение. Те не се използват за окончателни транзакции в Еуросистемата. Всички търгуеми и нетъргуеми активи могат да се използват, също и като базови активи, за кредити в рамките на деня.

Независимо от факта, че даден търгуем или нетъргуем актив отговаря на критериите за допустимост, контрагентът не може да представи като обезпечение някой актив, който е емитиран или гарантиран от самия него или от друг някой друг субект, който се явява свързано лице за него (55).

„Тесни връзки“ означава положение, при което контрагентът е свързан с емитент/длъжник/гарант по допустими активи, по причина че:

i)

контрагентът притежава 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта, или на едно или повече предприятия, в които контрагентът притежава мажоритарен дял от собствения капитал, 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта, или контрагентът и едно или повече предприятия, в които контрагентът притежава мажоритарен дял от собствения капитал заедно с 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта; или

ii)

емитентът/длъжникът/гарантът притежава 20 % или повече от капитала на контрагента, или едно или повече предприятия, в които емитентът/длъжникът/гарантът притежава мажоритарен дял от собствения капитал, 20 % или повече от капитала на контрагента или на емитента/длъжника/гаранта и едно или повече предприятия, в които емитентът/длъжникът/гарантът притежава мажоритарен дял от капитала заедно с 20 % или повече от капитала на контрагента; или

iii)	трето лице притежава както мажоритарен дял от капитала на контрагента, така и мажоритарен дял от капитала на емитента/длъжника/гаранта, или пряко или косвено чрез едно или повече предприятия, в които третото лице притежава мажоритарен дял от капитала.

Горепосочената разпоредба, касаеща тесни връзки, не се прилага за: а) тесни връзки между контрагента и публичните органи на държавите от ЕИП (включително в случая, при който публичният орган е гарант на емитента/длъжника/гаранта; б) обезпечени банкови облигации, емитирани в съответствие с критериите, изложени в член 22, параграф 4 от Директивата за ИФКИПЦК; или в) случаи, при които дълговите инструменти са защитени със специални правни защити, сравними с тези за инструментите по буква б).

Освен това, въпреки тяхната допустимост, националните централни банки могат да вземат решение да не приемат като обезпечение следните търгуеми или нетъргуеми активи:

—	дългови инструменти с падеж преди падежа по операцията по паричната политика, за която се използват като базови активи (56). и

—	дългови инструменти с паричен поток на дохода (например изплащане на купон), което възниква в периода преди датата на падеж на операцията по паричната политика, за която те се използват като базови активи.

Всички допустими търгуеми и нетъргуеми активи трябва да могат да се използват трансгранично в цялата еурозона. Това означава, че всички контрагенти от Еуросистемата трябва да могат да използват допустими активи или чрез връзки с техните местни системи за сетълмент на ценни книжа в случай на търгуеми активи, или чрез други допустими договорености за получаване на кредит от националната централна банка на държавата-членка, в която е установен контрагента (виж раздел 6.6).

Таблица 4

Допустими активи за операциите на паричната политика на Еуросистемата

Критерии за допустимост	Търгуеми активи (57)	Нетъргуеми активи (58)
Вид актив	Дългови сертификати на ЕЦБ Други търгуеми дългови инструменти (59)	Вземания по кредити	ПДИОИ
Кредитни стандарти	Активът трябва да отговаря на високи кредитни стандарти. Високите кредитни стандарти се оценяват по правилата на Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата за търгуеми активи (59)	Длъжникът/гарантът трябва да отговаря на високи кредитни стандарти. Кредитоспособността се оценява по правилата на Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата за вземания по кредити	Активът трябва да отговаря на високи кредитни стандарти. Високите кредитни стандарти се оценяват по правилата на Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата за ПДИОИ
Място на емитиране	ЕИП (59)	Не е приложимо	Не е приложимо
Процедури за сетълмент/работа с инструмента	Място на сетълмент: еурозоната. Инструментът трябва да бъде депозиран централно в безналична форма при централни банки или системи за сетълмент на ценни книжа, които да отговарят на минималните стандарти на ЕЦБ	Процедури на Еуросистемата	Процедури на Еуросистемата
Вид на емитента/длъжника/гарантите	Централни банки Публичния сектор Частен сектор Международни и наднационални институции	Публичен сектор Нефинансови предприятия Международни и наднационални институции	Кредитни институции
Място на установяване на емитента/длъжника/гаранта	Емитентът (59): ЕИП или страните от Г10, които са извън ЕИП Гарант (59): ЕИП	еурозоната	еурозоната
Приемливи пазари	Регулирани пазари Нерегулирани пазари, приемливи за ЕЦБ	Не е приложимо	Не е приложимо
Валута	Еуро	Еуро	Еуро
Минимален размер	Не е приложимо	Минимален праг за размера при представянето на вземането по кредит Между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2011 г.: — за вътрешно ползване в страната: по избор на НЦБ; — за трансгранично ползване: общ праг от 500 000 EUR (60). От 1 януари 2012 г.: общ минимален праг от 500 000 EUR за цялата еурозона.	Не е приложимо
Управляващо право, касаещо вземания по кредити	Не е приложимо	Право, управляващо споразуменията за вземания по кредити и мобилизацията: правото на дадена държава-членка на еурозоната. Няма да се прилагат повече от общо две различни законодателства, приложими за i) контрагента, ii) кредитора iii) длъжника iv) гаранта (ако има отношение) v) споразумението за вземане по кредит и vi) мобилизационното споразумение.	Не е приложимо
Трансгранично използване	Да	Да	Да

6.3.   Рамка за кредитна оценка на Еуросистемата

6.3.1.   Обхват и елементи

Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата определя процедурите, правилата и техниките, които гарантират спазването на изискването на Еуросистемата за високи кредитни стандарти за всички допустими активи.

При установяването на високи кредитни стандарти в общата рамка Еуросистемата прави разграничение между търгуеми и нетъргуеми активи (вижте раздел 6.3.2 и 6.3.3), с цел отчитане на различното правно основание за тези активи и по причини, свързани с оперативната ефективност.

При оценката на кредитните стандарти на допустимите активи, Еуросистемата взема предвид информация за кредитната оценка от системите за кредитна оценка, спадащи към един от следните четири източника: агенции за външна кредитна оценка, системи за вътрешна кредитна оценка на НЦБ, вътрешнорейтингови системи на контрагентите, или инструменти за рейтинговане на трети страни доставчици. Освен това, при оценката на кредитните стандарти Еуросистемата взема предвид институционални критерии и характеристики, които гарантират еднаква защита за държателите на инструменти като например гаранции.

Бенчмаркът на Еуросистемата при установяването на минималното изискване за високи кредитни стандарти (нейния „праг за кредитно качество“) се дефинира като кредитна оценка „А“ (едно „А“) (61). Еуросистемата счита PD за едногодишен хоризонт от 0,10 % като равностойна на кредитна оценка „едно А“, при условие че се прави редовен преглед. Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата следва дефиницията за събитие на неизпълнение, дадена в Директивата за капиталовите изисквания на ЕС (62). Еуросистемата публикува най-ниския кредитен рейтинг, който отговаря на изисквания праг на кредитно качество за всяка приемлива АВКО без да поема отговорността да оценява АВКО отново чрез регулярни прегледи.

Еуросистемата си запазва правото да определя дали дадена емисия, емитент, длъжник, или гарант изпълняват нейните изисквания за високи кредитни стандарти въз основа на всякаква информация, която тя може да счете за имаща отношение, и може да отхвърля активи на това основание. В случай, че такова отхвърляне е основано на надзорна информация, използването на такава информация, предоставена от контрагенти или надзорни органи, ще бъде строго съизмеримо с и необходимо за изпълнението на задачите на Еуросиситемата по провеждането на паричната политика.

За гарантиране на съответствието, точността и сравнимостта на четирите източника на кредитна оценка, използвани в рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, Еуросистемата е изготвила критерии за приемливост на всеки от тези източници (вижте раздел 6.3.4.) и редовно следи изпълнението на тяхната кредитна оценка по отношение на прага за кредитно качество (вижте раздел 6.3.5.).

6.3.2.   Установяване на високи кредитни стандарти за търгуеми активи

Високите кредитни стандарти за търгуеми активи са установени на база на следния набор от критерии:

—

Кредитна оценка от АВКО: Най-малко една кредитна оценка от приемлива АВКО (както е предвидено в раздел 6.3.4.) за емисията (или при липса на такава, за емитента) трябва да отговаря на прага за кредитно качество на Еуросистемата. (63)  (64) ЕЦБ публикува прага за кредитно качество за всяка приемлива АВКО, както е установено в раздел 6.3.1 (65).

—

Гаранции: При липса на кредитна оценка за емитента от (приемлива) АВКО, високите кредитни стандарти могат да се установят въз основа на гаранции, предоставени от финансово стабилни гаранти. Финансовата стабилност на гаранта се оценява въз основа на това дали кредитната оценка от АВКО отговаря на прага за кредитно качество. Гаранцията трябва да отговаря на следните изисквания: — Гаранцията се счита за приемлива, ако гарантът е гарантирал безусловно и неотменимо задълженията на емитента по отношение на плащането на главницата, лихвата и всякакви други суми, дължими по дълговия инструмент на неговите държатели до тяхното пълно погасяване. — Гаранцията трябва да бъде платима при първо поискване (независимо от базовото задължение по дълга). Гаранциите, дадени от публичноправни субекти, които имат право да събират данъци, трябва да бъдат или платими при първо поискване, или по друг начин да предвиждат незабавно и своевременно плащане след неизпълнение на задължението. Задълженията на гаранта по гаранцията трябва да са най-малкото равностойни по степен или рейтинг (pari pasu) на всички други необезпечени задължения на гаранта. — Гаранцията трябва да бъде регулирана по правото на държава-членка на ЕС и да бъде правно валидна, задължителна и изпълнима спрямо гаранта. — Преди активът, обезпечен с гаранция, да може да се счита за допустим, трябва да бъде представено правно потвърждение за законовата валидност, задължителност и изпълнимост на гаранцията, което да бъде приемливо по форма и съдържание за Еуросистемата. Ако гарантът е установен в юрисдикция, различна от тази на правото, регулиращо гаранцията, правното потвърждение трябва също да потвърждава, че гаранцията е валидна и приложима по правото, управляващо установяването на гаранта. Правното потвърждение трябва да се представи за преглед от националната централна банка, която отчита определен актив, обезпечен с гаранция, за включването му в списъка на допустими активи (66). Необходимостта от правно потвърждение не се отнася за гаранции, дадени за дългови инструменти с индивидуален рейтинг на актива или за гаранции, дадени от публични органи, имащи право да събират данъци. Изискването за приложимост попада под всички закони за неплатежоспособност и фалит, общи принципи за справедливост и други подобни закони и принципи, приложими по отношение на гаранта и като цяло засягащи правата на кредиторите спрямо гаранта.

При липса на кредитна оценка от АВКО за емисията, емитента или гаранта, високите кредитни стандарти се установява както следва:

—

Емитенти или гаранти от публичния сектор в еурозоната: Ако даден търгуем актив се емитира или гарантира от регионално правителство, орган на местно управление или публичноправен субект, намиращ се в еурозоната, както е определено в Директивата за капиталовите изисквания, се прилага следната процедура: — Емитентът или гарантът се категоризира в една от три категории в съответствие с Директивата за капиталовите изисквания (67), както е обяснено в таблица 5. — Косвена кредитна оценка за емитенти или гаранти от категории 1 и 2 се изчислява на база на кредитната оценка на централното правителство на държавата, в която е установен емитентът или гарантът. Тази косвена кредитна оценка трябва да отговаря на прага за кредитно качество на Еуросистемата. За емитенти/гаранти от категория 3 не се изчислява такава косвена кредитна оценка.

—

Нефинансови корпоративни емитенти или гаранти от еурозоната: Ако високите кредитни стандарти за търгуеми активи, емитирани/гарантирани от нефинансови предприятия (43), намиращи се в еурозоната, не могат да бъдат установени на база на кредитна оценка на АВКО за емисията, емитента или гаранта, се прилагат правилата на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата за вземания по кредити и на контрагентите е разрешено да използват своя собствена вътрешнорейтингова система, системи за вътрешна кредитна оценка на НЦБ или инструменти за рейтинговане на трети лица. Нерейтингованите търгуеми дългови инструменти, емитирани от нефинансови предприятия, не са включени в публичен списък на допустими търгуеми активи.

Таблица 5

Косвени кредитни оценки за емитенти, длъжници или гаранти от еурозоната, които са регионални правителства, местни органи на управление и субекти от публичния сектор, и които нямат кредитна оценка от АВКО

	Разпределение на емитентите, длъжниците или гарантите в съответствие с Директивата за капиталовите изисквания	Изчисляване на база на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата на косвени кредитни оценки на емитента, длъжника или гаранта, принадлежащ към съответната категория
Категория 1	Регионални правителства, местни органи на управление и публичноправни субекти, които според компетентните надзорни органи могат да се третират като централни правителства за целите на капиталовите изисквания	Дава им се кредитната оценка на АВКО за централното правителство на държавата, където са установени.
Категория 2	Регионални правителства, местни органи на управление и публичноправни субекти, които според компетентните надзорни органи могат да се третират като (кредитни) институции за целите на капиталовите изисквания	Дава им се кредитната оценка с една стъпка (68) по-ниска от кредитната оценка на АВКО за централното правителство на държавата, където са установени.
Категория 3	Други публичноправни субекти	Третират се като емитенти или длъжници от частния сектор.

6.3.3.   Установяване на високи кредитни стандарти за нетъргуеми активи

Вземания по кредити

За установяване на изискванията за високи кредитни стандарти за длъжниците или гарантите по вземания по кредити контрагентите трябва да изберат един основен източник на кредитна оценка измежду наличните и приемливи за Еуросистемата. Контрагентът избира една система от наличен източник на кредитна оценка, освен в случаите на АВКО, където могат да се използват всички приемливи системи на АВКО.

Контрагентите трябва да се придържат към избрания източник най-малко за период от една година, така че да се предотврати „скачането“ от една кредитна оценка на друга (т.е. да се търси най-добрата кредитна оценка, която гарантира допустимост, измежду всичките налични източници или системи, за всеки отделен длъжник). Контрагенти, които желаят да променят източника на кредитна оценка след минималния перод от една година, трябва да представят обосновано искане пред съответната НЦБ.

На контрагентите може да се разреши да използват повече от една система или източник при представянето на обосновано искане. Очаква се основният избран източник на кредитна оценка да обхваща най-голям брой от представените от контрагента длъжници. Използването на повече от един източник или система за кредитна оценка трябва да се обоснове с подходящ бизнес казус. По принцип такъв казус може да се основава на липсата на достатъчен обхват на основния източник или система за кредитна оценка.

Контрагентите трябва да информират незабавно националната централна банка за всяко кредитно събитие, включително и забавяне на плащанията от представените длъжници, които са известни на контрагента и, ако е необходимо, да изтегли или замени активите. Освен това контрагентите отговарят за използването от тях на най-актулните налични кредитни оценки от избраната от тях система или източник за кредитна оценка за длъжниците (69) или гарантите на представените активи.

Кредитни оценки на длъжници/гаранти: Високите кредитни стандарти за длъжниците или гарантите по вземания по кредити се установяват съгласно правила, които правят разграничение между нефинансови корпоративни длъжници/гаранти и длъжници/гаранти от публичния сектор:

—

Длъжници или гаранти от публичния сектор: Прилагат се следните правила в следната последователност: i) налице е кредитна оценка от системата или източника, избран от контрагента, която се използва, за да се установи дали длъжникът или гарантът от публичния сектор отговаря на прага за кредитно качество; ii) при липса на кредитната оценка по точка i) се използва кредитна оценка от АВКО на длъжника или гаранта (63). iii) Ако няма кредитна оценка по точка i) или ii) се прилага същата процедура както при търгуемите активи: — Длъжникът или гарантът се категоризира в една от три категории в съответствие с Директивата за капиталовите изисквания (70), както е обяснено в таблица 5. — Косвена кредитна оценка за длъжници или гаранти от категории 1 и 2 се изчислява на база на кредитната оценка на АВКО на централното правителство на държавата, в която е установен длъжникът или гарантът. Тази косвена кредитна оценка трябва да отговаря на прага за кредитно качество на Еуросистемата. Ако е налице кредитна оценка от системата или източника, избран от контарегнта (или от АВКО в случая на точка ii) за длъжници или гаранти от публичния сектор), но тя е по-ниска от прага за кредитно качество, длъжникът или гарантът е недопустим.

—

Нефинансови корпоративни длъжници или гаранти: Ако избраният от контрагента източник дава кредитна оценка, равна или по-висока от прага за кредитно качество, длъжникът или гарантът е допустим (71)  (72). Ако е налице кредитна оценка от система или източник, избран от контрагент, но тя е под прага за кредитно качество, длъжникът или гарантът е недопустим. Ако няма кредитна оценка за установяване на кредитните стандарти, длъжникът или гарантът се считат за недопустими.

Гаранции: Всяка гаранция трябва да отговаря на следните изисквания:

—

Гаранцията се счита за приемлива, ако гарантът безусловно и неотменимо е гарантирал задълженията на длъжника по отношение на плащането на главницата, лихвите и всякакви други суми, дължими по вземания по кредити към техния държател, до пълното им изплащане. В тази връзка, дадена гаранция, която се счита за приемлива, не е необходимо да бъде специална за вземането по кредита, а може да важи само за длъжника, при условие че покрива и въпросното вземане по кредита.

—

Гаранцията трябва да бъде платима при първо поискване (независимо от базовото вземане по кредита). Гаранциите дадени от публичноправни субекти, имащи право да събират данъци трябва да бъдат платими при първо поискване или по друг начин да предвиждат незабавно и своевременно плащане след неизпълнение на задължението. Задълженията на гаранта по гаранцията трябва да са най-малкото равностойни по степен или рейтинг (pari pasu) на всички други необезпечени задължения на гаранта.

—	Гаранцията трябва да бъде регулирана по законодателството на държава-членка на ЕС и да бъде правно валидна, задължителна и изпълнима спрямо гаранта.

—

Преди обезпеченият с гаранцията актив да бъде считан за допустим ще трябва да бъде представено правно потвърждение по отношение на правната валидност, задължителната сила и изпълнимост на гаранцията, във форма и със съдържание, приемливи за Еуросистемата. Правното потвърждение трябва също да посочва, че гаранцията не е персонална, единствено приложима от кредитора по вземането по кредита. Ако гарантът е учреден в юрисдикция, различна от тази на правото, регулиращо гаранцията, правното потвърждение трябва също да потвърждава, че гаранцията е валидна и изпълнима по правото, регулиращо учредяването на гаранта. Правното потвърждение трябва да бъде представено за преглед на националната централна банка в юрисдикцията на правото, регулиращо вземането по кредита. Необходимостта от правно потвърждение не се отнася до гаранции, давани от публичноправни субекти, имащи право да събират данъци. Изискването за изпълнимост се подчинява на изискванията на законите за неплатежоспособност и фалит, общите принципи за справедливост и други подобни закони и принципи, приложими за гаранта и като цяло засягащи правата на кредиторите спрямо гаранта.

Нетъргуеми потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека

Високите кредитни стандарти за нетъргуемите потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, трябва да отговарят на прага за кредитно качество на Еуросистемата. За тези дългови инструменти ще бъде посочена рамка за кредитна оценка, специфична за съответната юрисдикция, в приложимата национална документация от националната централна банка.

6.3.4.   Критерии за приемливост на системите за кредитна оценка

Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата се основава на информацията за кредитна оценка от четири източника. По всеки източник може да има набор от системи за кредитни оценки.

Приетите АВКО, системи за вътрешна кредитна оценка и инструменти за рейтинговане и техните доставчици — трети страни, са изброени на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int) (73).

Институции – източник за външна кредитна оценка

АВКО като източник на кредитни оценки, обхващат тези институции, чийто кредитни оценки могат да бъдат използвани от кредитни институции за определяне на рисковото тегло на експозициите съгласно Директивата за капиталовите изисквания (74). Общите принципи на агенциите за външна кредитна оценка за приемане за целите на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата са следните:

—	АВКО трябва да бъдат официално признати от съответния надзорен орган на ЕС за държавите от еурозоната, в които те ще бъдат използвани в съответствие с Директивата за капиталовите изисквания.

—

АВКО трябва да отговарят на оперативните критерии, така че да гарантират ефективното изпълнение на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата. По-специално, използването на техните кредитни оценки е в зависимост от наличността на информация в Еуросистемата относно тези оценки, както и информация за сравняването и определянето (съотнасянето) на оценките със стъпките за кредитно качество по рамката за кредитна оценка на Еуросистемата и прага за кредитно качество и за прилагането на мониторинг върху изпълнението (виж раздел 6.3.5).

Еуросистемата си запазва правото да решава дали приема дадена АВКО за своите кредитни операции, използвайки, наред с другите фактори, нейния процес за мониторинг на изпълнението.

Система на НЦБ за вътрешна кредитна оценка

Източникът на системи за вътрешна кредитна оценка се състои от четири системи за кредитна оценка, прилагани от Deutsche Bundesbank, Banco de España, Banque de France и Oesterreichische Nationalbank. Националните централни банки, които решават да разработят свои собствени системи за вътрешна кредитна оценка са обект на процедура за валидиране от страна на Еуросистемата. Системи за вътрешна кредитна оценка се прилагат при условията на процеса на Еуросистемата за мониторинг на изпълнението (виж раздел 6.3.5.)

Освен това контрагентите трябва незабавно да информират НЦБ за източника на системите за вътрешна кредитна оценка за всяко кредитно събитие, което е известно само на контрагента, включително и забавяне на плащанията от страна на представените длъжници.

Освен това, в страни, в които са мобилизирани нетъргуеми инструменти на дребно, обезпечени с ипотека, съответната национална банка прилага рамка за кредитна оценка за този вид активи в съответствие с рамката за кредитна оценка на Еуросистемата. Тези рамки подлежат на процес на ежегоден мониторинг на изпълнението.

Вътрешнорейтингови системи като източник на кредитни оценки

Контрагент, който възнамерява да използва вътрешнорейтингова система за оценка на кредитното качество на длъжниците, емитентите или гарантите на допустими дългови инструменти, трябва да получи разрешение от своята национална централна банка по седалище. За тази цел, той трябва да подаде искане заедно със следните документи (75):

—

Копие от решението на съответния банков надзорен орган в рамките на разрешението на ЕС за използването от контрагента на вътрешнорейтингова система за целите на капиталовите изисквания на консолидирана или неконсолидирана основа, заедно с всякакви специфични условия за такова използване. Такова копие не се иска, когато подобна информация се предава пряко от съответния надзорен орган на съответната национална централна банка.

—	Информация за нейния подход за съотнасяне на вероятностите за неизпълнение на длъжници, както и данни за рейтинговите класове и свързаните с тях вероятности от неизпълнение за една година, използвани за определяне на допустимите класове рейтинг.

—	Копие от информация по стълб 3 (пазарна дисциплина), която контрагентът трябва да публикува на регулярна основа в съответствие с изискванията за пазарна дисциплина по стълб 3 на рамката на Базел II и Директивата за капиталовите изисквания.

—	Името и адреса на компетентния орган за банков надзор и на външния одитор.

Искането трябва да бъде подписано от главния изпълнителен директор на контрагента, главния счетоводител или ръководител на подобно ниво, или от упълномощено лице, което да подпише от тяхно име.

Гореупоменатите разпоредби се прилагат за всички контрагент, независимо от статута им — предприятие майка, дъщерно дружество или клон — и независимо от това дали одобряването на вътрешнорейтинговата система идва от надзорния орган в същата страна (за дружество майка и евентуално за дъщерни дружества) или от надзорен орган в държавата по седалище на предприятието майка (за клонове и евентуално за дъщерни дружества).

Всеки клон или дъщерно дружество на контрагента може да разчита на системата за вътрешнорейтингова система на неговото предприятие майка, ако Еуросистемата е приела използването на система за вътрешна кредитна оценка за целите на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата.

Контрагентите, използващи вътрешнорейтингова система, както е описано по-горе, също отговарят на условията на процеса на Еуросистемата за мониторинг на изпълнението (виж раздел 6.3.5.). В допълнение на изискванията за информацията за този процес, контрагентът е задължен да предава следната информация на ежегодна основа (или както и когато се изисква от съответната национална централна банка), освен ако такава информация не се предава пряко от съответния надзорен орган на съответната национална централна банка:

—	копие от най-актуалната оценка на вътрешнорейтингова система на контрагента, дадена от надзорния орган на контрагента, преведена на един от работните езици на националната централна банка по седалище;

—	всякакви промени във вътрешнорейтингова система на контрагента, препоръчани или изисквани от надзорния орган, заедно с крайния срок за осъществяването на подобни промени;

—	годишната актуализация на информацията по стълб 3 (пазарна дисциплина), която се изисква контрагентът да публикува на регулярна основа в съответствие с изискванията за пазарна дисциплина по стълб 3 на рамката на Базел II и Директивата за капиталовите изисквания.

—	информация за компетентния орган за банков надзор и външния одитор.

Тази годишна информация трябва да бъде подписана от главния изпълнителен директор, главния счетоводител на контрагента, или от ръководител на подобно ниво или от лице, упълномощено да подписва от името на някой тях. Съответният надзорен орган, и където е приложимо, външният одитор на контрагента получават копие от това писмо от Еуросистемата.

Източник на инструмент за рейтинговане от трета страна

Инструментите за рейтинговане като източник на кредитна оценка обхващат приложения на доставчици трети страни за оценка на кредитното качество на длъжници, използвайки наред с другата информация, одитирани отчети. Инструментите трябва да бъдат прилагани от доставчиците на инструментите за рейтинговане. Контрагентите, желаещи да използват конкретен инструмент за рейтинговане за целите на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, трябва да представят искане до съответната им национална централна банка, използвайки съответния формуляр на искане, предоставен от Еуросистемата, допълнен с допълненителна документация за инструмента за рейтинговане, както е посочена във формуляра на искането. Еуросистемата взема решение за приемането на предложения инструмент за рейтинговане. Решението се основава на оценка за спазването на критериите за приемане, определени от Еуросистемата (76).

Освен това, контрагентът трябва да информира доставчика на инструмент за рейтинговане за всяко кредитно събитие, което е известно само на контрагента, включително за забава на плащания от представените длъжници.

Доставчикът на инструмент за рейтинговане, участващ в Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, трябва да се подложи по свое съгласие на процеса на Еуросистемата за мониторинг на изпълнението (77) (виж раздел 6.3.5). Доставчикът на инструмент за рейтинговане е задължен да създаде и поддържа необходимата инфраструктура за мониторинг на т.нар. статичен пул. Изграждането и оценяването на статичния пул трябва да бъде в съответствие с общите изисквания за мониторинг на изпълнението по рамката за кредитна оценка на Еуросистемата. Доставчикът на инструмент за рейтинговане трябва да се задължи да информира Еуросистемата за резултатите от оценката на изпълнението, веднага щом е извършена от доставчика на инструмент за рейтинговане. Затова, доставчиците на инструменти за рейтинговане изготвят доклад за изпълнението на статичния пул на инструмента за рейтинговане. Те трябва да се задължат да водят вътрешни записи за статичните пулове и данни за неизпълненията за пет години.

6.3.5.   Мониторинг на изпълнението на системи за кредитна оценка

Процесът за мониторинг на качественото изпълнение на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата се състои от годишно сравнение ex post на наблюдавания процент на неизпълнения на задълженията за групата от всички допустими длъжници (статичния пул) и прага на Еуросистемата за кредитното качество, зададен от бенчмарка за PD. Той има за цел да гарантира, че резултатите от кредитните оценки са сравними във всички системи и източници. Процесът на мониторинг се осъществява една година след датата, на която е определен статичния пул.

Първият елемент на процеса е ежегодното съставяне от страна на доставчика на системата за кредитна оценка, на статичен пул от допустими длъжници, т.е. пул, състоящ се от всички корпоративни и публичноправни длъжници, получаващи кредитна оценка от системата, удовлетворяващ следното условие:

PD(i, t) ≤ 0,10 % (бенчмарк PD(t))

Всички длъжници, отговарящи на това условие в началото на периода t съставляват статичния пул за t. В края на предвидения 12-месечен период, се изчислява реализираният процент на неизпълнение на задълженията за статичния пул от длъжници в момента t. На годишна основа, доставчикът на система за рейтинговане трябва да се съгласи да представи на Еуросистемата броя на допустимите длъжници, съдържащи се в статичния пул в момент t и броя на тези длъжници в статичния пул (t), които са имали неизпълнение на задълженията през последващия 12-месечен период.

Реализираният процент на неизпълнение на задълженията на статичния пул на една система за кредитна оценка, регистриран за хоризонт от една година служи като входен параметър за процеса за мониторинг на качественото изпълнение на рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, който обхваща едногодишна оценка и оценка за много периоди. В случай на значително отклонение между наблюдавания процент на неизпълнение на задълженията на статичния пул и прага на кредитното качество за годишен период и/или многогодишен период, Еуросистемата се консултира с доставчика на системата за рейтинговане, за да анализира причините за отклонението. Тази процедура може да доведе до корекция на прага за кредитното качество, приложим за въпросната система.

Еуросистемата може да реши да прекрати временно или да изключи системата за кредитна оценка в случаите, когато не се наблюдава подобрение на качеството на изпълнение поредица от години. Освен това, в случай на нарушение на правилата, регулиращи рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, системата за кредитна оценка ще бъде изключена от рамката за кредитна оценка на Еуросистемата.

6.4.   Мерки за контрол на риска

6.4.1.   Общи принципи

Мерките за контрол на риска се прилагат по отношение на базовите активи, обезпечаващи операциите на паричната политика на Еуросистемата с цел да предпазят Еуросистемата срещу риск от финансови загуби, в случай че базовите активи трябва да се реализират вследствие на неизпълнение на задължение на контрагент. Мерките за контрол на риска, с които разполага Еуросистемата, са описани в каре 7.

Еуросистемата прилага специфични мерки за контрол на риска в съответствие с видовете базови активи, предлагани от контрагента. Подходящите мерки за контрол на риска, както по отношение на допустимите търгуеми активи, така и на допустимите нетъргуеми активи, се определят от ЕЦБ. Мерките за контрол на риска са хармонизирани на територията на еурозоната (78) и трябва да осигуряват недискриминационни условия за всеки вид допустим актив в цялата еурозона.

КАРЕ 7Мерки за контрол на рискаПонастоящем Еуросистемата прилага следните мерки за контрол на риска:

—	Допустими отклонения при оценяване (valuation haircuts) Еуросистемата прилага „допустимите отклонения при оценяване“ при оценяването на базовите активи. Това предполага, че стойността на базовия актив се получава от пазарната стойност на актива, намалена с определен процент (допустимо отклонение).

—

Марж на отклонение (преоценка по текуща пазарна стойност) Еуросистемата изисква поддържането на пазарната стойност на базовите активи, коригирана с допустимото отклонение, използвано в обратните сделки за предоставяне на ликвидност. Това означава, че ако стойността на базовите активи, измервана на регулярна основа пада под определено ниво, националната централна банка ще изиска от контрагента да достави допълнителни активи или налични парични средства (а именно искане на допълнително обезпечение). По подобен начин ако стойността на базовите активи вследствие на тяхната преоценка превишава определено ниво, контрагентът може да изиска от централната банка да върне превишението на активите или наличните парични средства. (Изчисленията, свързани с изпълнението на искането за допълнително обезпечение, са представени в каре 8.)

Понастоящем Еуросистемата не прилага следните мерки за контрол на риска:

—

Първоначални маржове Еуросистемата може да приложи първоначалните надбавки при обратните операции за предоставяне на ликвидност. Това предполага, че контрагентите следва да предоставят базови активи на стойност, най-малко равна на ликвидността, предоставяна от Еуросистемата, плюс стойността на първоначалния марж.

—	Лимити по отношение на емитентите/длъжниците или гарантите Еуросистемата може да приложи лимити по отношение на емитентите/длъжниците или гарантите.

—	Допълнителни гаранции Еуросистемата може да изиска допълнителни гаранции от финансово стабилните институции, за да приеме определени активи.

—	Изключване Еуросистемата може да изключи определени активи от използването им в операциите на паричната политика.

6.4.2.   Мерки за контрол на риска при търгуеми активи

Рамката на контрола на риска при търгуемите активи включва следните главни елементи:

—

Допустимите търгуеми активи са разпределени в една от четирите категории на ликвидност въз основа на класификацията на емитента и вида на актива. Разпределението им по категории е описано в таблица 6. Таблица 6 Категории на ликвидност за търгуеми активи (79) Категория I Категория II Категория III Категория IV Дългови инструменти на централното правителство Дългови инструменти на местните и регионални органи на управление Традиционни обезпечени банкови облигации Ценни книжа, обезпечени с активи Дългови инструменти, емитирани от централни банки (80) Обезпечени банкови облигации от типа Jumbo (81) Дългови инструменти на кредитни институции     Дългови инструменти на правителствени агенции (82) Дългови инструменти, емитирани от корпоративни и други емитенти (82)     Дългови инструменти на наднационални институции

—

При отделните дългови инструменти се прилагат специфични допустими отклонения при оценяване. Тези отклонения се прилагат чрез приспадане на определен процент от пазарната стойност на базовия актив. Допустимите отклонения при оценяване се разграничават в съответствие с остатъчния падеж и структурата на купона на дълговите инструменти, както е описано в таблица 7 за допустимите търгуеми дългови инструменти с фиксиран купон и с нулев купон (83).

—	Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към всички търгуеми дългови инструменти с обратно плаващ лихвен процент са приложими към всички категории на ликвидност и са описани в таблица 8.

—	Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към търгуемите дългови инструменти с променлив лихвен купон (84) са тези, които се прилагат към инструментите с фиксиран лихвен купон и с падеж до 1 година в съответната категория на ликвидност, към която е включен инструментът.

—

Мерките за контрол на риска, прилагани към търгуем дългов инструмент с повече от един вид плащане по лихвен купон зависи само от плащанията по лихвените купони през остатъчния срок до падежа на инструмента. Допустимите отклонения при оценяване, прилагани по отношение на такъв инструмент са равни на най-високите допустими отклонения, приложими към дългови инструменти със същия остатъчен срок до падежа и плащанията по всеки един отделен вид лихвени купони, които възникват в остатъчния срок на инструмента, се взeмат предвид.

—	Не се прилагат допустими отклонения при оценяване при операциите за изтегляне на ликвидност.

—

В зависимост от законодателството и националните оперативни системи националните централни банки разрешават създаване на общи фондове (pooling) от базови активи и/или изискват целево определяне на активите, използвани във всяка отделна транзакция. В системите с пул от активи контрагентът прави пул от достатъчно базови активи, които са на разположение на централната банка, за покриване на свързаните кредити, получени от централната банка, като по този начин показва, че отделните активи не са свързани със специфични кредитни операции. За разлика от тях при системите с целево предназначение на активите всяка кредитна операция е свързана със специфични, точно определени активи. Таблица 7 Нива на допустими отклонения при оценяване, прилагани към допустими търгуеми активи по отношение на инструментите с фиксирани и нулеви купони (проценти) Остатъчен срок до падежа (години) Категории на ликвидност Категория I Категория II Категория III Категория IV Фиксиран купон Нулев купон Фиксиран купон Нулев Купон Фиксиран купон Нулев купон Фиксиран купон Нулев купон 0-1 0,5 0,5 1 1 1,5 1,5 2 2 1-3 1,5 1,5 2,5 2,5 3 3 3,5 3,5 3-5 2,5 3 3,5 4 4,5 5 5,5 6 5-7 3 3,5 4,5 5 5,5 6 6,5 7 7-10 4 4,5 5,5 6,5 6,5 8 8 10 > 10 5,5 8,5 7,5 12 9 15 12 18

—	Активите подлежат на оценка всеки ден. На такава основа, всеки ден националните централни банки изчисляват необходимата стойност на базовите активи, вземайки предвид промените в непогасените кредитни обеми, принципите за оценка, описани в раздел 6.5 и изискваните допустими отклонения при оценка.

—

Ако след преоценка базовите активи не отговарят на изискванията и изчисленията, направени в този ден, се правят съответните искания за предоставяне на допълнително обезпечение. За да се намали честотата на използване на исканията за обезпечение, националните централни банки могат да прилагат гранична точка (trigger point). Когато се прилага граничната точка представлява 0,5 % от размера на предоставената ликвидност. В зависимост от законодателството националните централни банки могат да поставят изискване исканията за предоставяне на допълнително обезпечение да се извършат чрез допълнителни активи или чрез плащания с налични парични средства. Това предполага, че ако пазарната стойност на базовите активи падне под долната гранична точка, контрагентите трябва да осигурят допълнителни активи (или налични парични средства). Съответно, ако пазарната стойност на базовите активи вследствие на тяхната преоценка превишава горната гранична точка, националната централна банка следва да върне превишението на активите (или наличните парични средства) на контрагента (виж каре 8). Таблица 8 Нива на допустими отклонения при оценка, прилагани към допустимите търгуеми инструменти с обратно плаващ лихвен процент (проценти) Остатъчен срок до падежа (години) Купон с обратно плаващ лихвен процент 0-1 2 1-3 7 3-5 10 5-7 12 7-10 17 > 10 25

—	При пул системите контрагентите могат да подменят базовите активи всеки ден.

—	При системите с целево предназначение подмяната на базовите активи може да се осъществи с разрешението на националните централни банки.

—	Европейската централна банка може по всяко време да вземе решение за премахването на отделни дългови инструменти от публикувания списък на допустимите търгуеми активи (85).

КАРЕ 8Изчисляване на исканията за предоставяне на допълнително обезпечениеОбщата сума допустими активи J (за j = 1 до J; стойност Cj,t в момента t), която даден контрагент трябва да осигури за поредица от операции по предоставяне на ликвидност I (за i = 1 до I; стойност Lj,t в момента t), се определя от следната формула:Където:hj е допустимото отклонение при оценяване, прилагано към актива j.Ако τ е периодът от време между преоценките, базата за искането за предоставяне на допълнително обезпечение за периода τ + t се равнява на:В зависимост от оперативните характеристики на системите за управление на обезпеченията на националните централни банки, последните могат също така да вземат предвид начислените по предоставената ликвидност лихви при операциите за изчисляване базата на искането за обезпечение.Искането за предоставяне на допълнително обезпечение се прилага само когато базата на искането превишава определено ниво на граничната точка.Нека k = 0,5 % обозначава граничната точка. При системите с целево предназначение на активите (I = 1) искането за обезпечение се изпълнява, когато:Mt + τ > k·Li,t + τ (контрагентът плаща искането за допълнително обезпечение на националната централна банка);илиMt + τ < – k·Li,t + τ (националната централна банка плаща искането за допълнително обезпечение на контрагента).При пул системите контрагентът трябва да предостави повече активи в пула, ако:И обратно, размерът на кредита в рамките на деня, предоставен на контрагента при пул системата, може да се изрази по следния начин:И при двата вида системи, пул системи и системи с целево предназначение, исканията за предоставяне на допълнително обезпечение трябва да дават възможност съотношението, изразено във формула (1) по-горе, да бъде възстановено.

6.4.3.   Мерки за контрол на риска при нетъргуеми активи

Вземания по кредити

Рамката на контрола на риска при допустимите вземания по кредити включва следните главни елементи:

—

Отделните вземания по кредити подлежат на специфични допустими отклонения при оценяване. Отклоненията при оценяване се различават в зависимост от остатъчния срок до падежа, вида на лихвеното плащане (фиксирана или променлива лихва) и методологията за оценяване, прилагана от националната централна банка (виж раздел 6.5.), както е описано в таблица 9.

—

Допустимото отклонение, прилагано към вземания по кредити с плащания на променлив лихвен процент, е 7 %, независимо от методологията за оценяване, прилагана от националната централна банка. Дадено лихвено плащане се счита за плащане с променлив лихвен процент, ако то е свързано с референтен лихвен процент и ако коригираният период, съответстващ на това плащане не е по-дълъг от една година. Лихвените плащания, за които този период е по-дълъг от една година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като съответният падеж за допустимите отклонения при оценяване е остатъчният срок до падежа на вземането по кредита.

—

Мерките за контрол на риска, прилагани за вземане по кредит с повече от един вид лихвено плащане зависят единствено от лихвените плащания по време на оставащия период на съществуване на вземането по кредит. Ако по време на оставащия период на съществуване на вземането по кредит има повече от едно лихвено плащане, оставащите лихвени плащания се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като съответният падеж на допустимото отклонение при оценяване е остатъчният срок до падежа на вземането по кредита.

—	Националните централни банки прилагат същата гранична точка (ако е възможно) при изпълнението на искания за предоставяне на допълнително обезпечение за търгуеми и нетъргуеми активи.

Нетъргуеми потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека

Нетъргуемите потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, подлежат на отклонения на преоценка от 20 %.

Таблица 9

Нива на допустимите отклонения при оценяване, прилагани към вземания по кредити с плащания с фиксиран лихвен процент

(проценти)
Остатъчен срок до падежа (години)	Плащене с фиксиран лихвен процент и оценяване, основана на теоретична цена, определена от НЦБ	Плащане с фиксиран лихвен процент и оценяване съгласно непогасената сума, определена от НЦБ
0-1	7	9
1-3	9	15
3-5	11	20
5-7	12	24
7-10	13	29
>10	17	41

6.5.   Принципи за оценка на базовите активи

При определяне стойността на базовите активи, използвани в обратните операции, Еуросистемата прилага следните принципи:

Търгуеми активи

—	За всеки допустим търгуем актив, Еуросистемата определя най-представителния ценови източник за изчисляването на пазарната стойност.

—

Стойността на даден търгуем актив се изчислява на базата на най-представителната цена за работния ден, предшестващ датата на оценката. Ако е котирана повече от една цена, се използва най-ниската от тези цени (обикновено цената по курс „купува“). Ако няма представителна цена за конкретен актив за работния ден, предшестващ датата на преоценка, се използва последната търгуема цена. Ако получената референтна цена датира от повече от пет дни или не се е променила за повече от пет дни, Еуросистемата определя теоретична цена.

—	Пазарната стойност или теоретичната стойност на дълговия инструмент се изчислява като се включват начислените лихви.

—

В зависимост от различията в националните правни системи и оперативните практики, разглеждането на потоците на доходност (например плащанията по купоните), свързани с даден актив, които се получават по време на обратната операция може да се различава при отделните национални централни банки. Ако потокът на доходност се прехвърля на контрагента, националната централна банка гарантира, че съответните операции ще бъдат напълно обезпечени с достатъчно базови активи преди да се извърши преводът на дохода. Националните централни банки имат за цел да гарантират, че икономическият ефект от третирането на потоците на доходност е еквивалентен на ситуацията, при която доходът се прехвърля на контрагента в деня на плащането (86).

Нетъргуеми активи

На нетъргуемите активи се определя стойност, съответстваща или на теоретичната цена или на непогасената сума.

Ако националната централна банка избере варианта за оценяване съответстващо на непогасената сума, нетъргуемите активите могат да подлежат на по-високи допустими отклонения при оценяване (виж раздел 6.4.3.).

6.6.   Трансгранично използване на допустимите активи

Контрагентите от Еуросистемата могат да използват допустимите активи на трансгранична основа, а именно те могат да получават средства от националните централни банки на държавата-членка, в която те са учредени, като използват активи, които се намират в друга държава-членка. Базовите активи трябва да бъдат използваеми на трансгранична основа на цялата територия на еурозоната при извършване на всички видове операции, при които Еуросистемата предоставя ликвидност срещу допустими активи.

Разработен е механизъм от националните централни банки (и от ЕЦБ) който да гарантира, че всички допустими активи, емитирани/депозирани в еурозоната могат да се използват на трансгранична основа. Това е моделът за кореспондентски отношения между централни банки, чрез който националните централни банки действат като попечители („кореспонденти“) помежду си (и за ЕЦБ) по отношение на активите в техните местни депозитарни или сетълмент системи. Специални решения могат да се използват при нетъргуемите активи, т.е. вземания по кредити и потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека, които не могат да се прехвърлят посредством система за сетълмент на ценни книжа (87). Моделът за кореспондентски отношения между централни банки може да се използва за обезпечаване на всички видове кредитни операции на Еуросистемата. Освен това допустимите връзки между системите за сетълмент на ценни книжа могат да се използват за трансграничен трансфер на ценни книжа (88).

6.6.1.   Модел за кореспондентски отношения между централните банки

Моделът за кореспондентски отношения между централните банки е представен на схема 3 по-долу.

СХЕМА 3

Модел за кореспондентски отношения между централните банки

Всички национални централни банки поддържат помежду си сметки за ценни книжа с цел трансгранично използване на допустими активи. Точната процедура при модела за кореспондентски отношения между централните банки зависи от това дали допустимите активи са предназначени за всяка отделна сделка или се държат в пул от базови активи (89).

—

При система с целево предназначение веднага след приемането на заявката за кредит от националната централна банка на държавата-членка, в която е учреден контрагентът (т. е. „централната банка домакин“), контрагентът нарежда (чрез свой собствен попечител, ако е необходимо) на системата за сетълмент на ценни книжа в държавата, където се намират търгуемите ценни книжа, прехвърлянето им на централната банка на тази държава за сметка на централната банка домакин. След нотификация за получаване на обезпечението от страна на централната банка кореспондент, централната банка домакин превежда средствата на контрагента. Централните банки не превеждат авансово средства, докато не са сигурни, че търгуемите ценни книжа на контрагентите са получени от централната банка кореспондент. Когато е необходимо да се спазят крайните срокове за сетълмент, контрагентите могат предварително да депозират активите си при централната банка кореспондент по сметка на централната банка домакин, като използват процедурите на модела за кореспондентски отношения между централни банки.

—

При пул системата контрагентът може по всяко време да предостави ценни книжа на централната банка кореспондент за сметка на централната банка домакин. След информиране за получаване на търгуемите ценни книжа от страна на централната банка кореспондент, централната банка домакин добавя тези книжа към пуловата сметка на контрагента.

Специални процедури за трансгранично използване са разработени за нетъргуеми активи, т.е. вземания по кредити и потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека (89). Когато в трансграничен контекст като обезпечение се използват вземания по кредити (90), към тях се прилага модел за кореспондентски отношения между централните банки, който се основава на прехвърляне на собственост, прехвърлянето на право, учредяването на залог в полза на централната банка домакин, или такса в полза на централна банка - кореспондент, действаща като посредник за централната банка домакин. Може да се изпълни допълнителен вариант на база ad hoc въз основата на такса в полза на кореспондентната централна банка, действаща като посредник за централната банка домакин, за да се позволи трансграничното използване на потребителски дългови инструменти, обезпечени с ипотека.

Моделът за кореспондентски отношения между централните банки функционира за контрагентите (за търгуеми и нетъргуеми активи) от 9:00 ч. до 16:00 ч. време на ЕЦБ (централно европейско време) във всеки работен ден за Еуросистемата. Всеки контрагент, който желае да използва модела за кореспондентски отношения между централни банки, трябва да уведоми националната централна банка, от която желае да получи кредит (т.е. своята централна банка домакин) до 16:00 ч. време на ЕЦБ (централно европейско време). Освен това контрагентът осигурява получаването на обезпечението за операциите на паричната политика по сметката на централната банка кореспондент до 16:45 ч. време на ЕЦБ (централно европейско време) най-късно. Инструкции или предоставяне на обезпечения след изтичане на крайния срок ще се считат за кредит, предоставен на следващия работен ден. Ако контрагентите предвидят, че ще им се наложи да използват модела за кореспондентски отношения между централните банки по-късно през деня, по възможност е необходимо да предоставят активите авансово (т.е. да депозират активите предварително). При извънредни обстоятелства или когато е необходимо за целите на паричната политика, ЕЦБ може да вземе решение за удължаване на работното време на модела за кореспондентски отношения между централните банки до края на работното време на системата TARGET.

СХЕМА 4

Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

6.6.2.   Връзки между системите за сетълмент на ценни книжа

Освен модела за кореспондентски отношения между централните банки могат да се използват и допустимите връзки между системите за сетълмент на ценни книжа на ЕС за трансграничен трансфер на търгуеми активи.

Пряка или препредавана връзка между две системи за сетълмент на ценни книжа позволява на участник в една система за сетълмент на ценни книжа да държи ценни книжа, емитирани в друга система за сетълмент на ценни книжа без да е участник в тази друга система за сетълмент на ценни книжа (91). Преди тези връзки да могат да бъдат използвани за прехвърляне на обезпечение за кредитни операции на Еуросистемата, те трябва да бъдат оценени и одобрени по отношение на стандартите за използването на системи за сетълмент на ценни книжа на ЕС (92)  (93).

От гледна точка на Еуросистемата моделът за кореспондентски отношения между централните банки и връзките между системите за сетълмент на ценни книжа на ЕС изпълняват една и съща роля, като позволяват на контрагентите да ползват обезпечение за получаване на кредит от тяхната централна банка домакин, дори ако това обезпечение е емитирано в система за сетълмент на ценни книжа на друга държава. Моделът за кореспондентски отношения между централните банки и връзките между системите за сетълмент на ценни книжа изпълняват тази функция по различни начини. При модела за кореспондентски отношения между централните банки трансграничните взаимоотношения са между националните централни банки. Те действат като попечители помежду си. При използване на връзките трансграничните отношения са между системите за сетълмент на ценни книжа. Те откриват огледални сметки помежду си. Активите, депозирани при централната банка кореспондент могат да се използват само за обезпечаване на кредитните операции на Еуросистемата. Активите, държани чрез връзка могат да се използват в кредитните операции на Еуросистемата, както и за други цели, избрани от контрагентите. При използване на връзките между системите за сетълмент на ценни книжа, активите на контрагентите остават по техните сметки в системата за сетълмент на ценни книжа домакин и не е необходим попечител.

ГЛАВА 7

МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ (94)

7.1.   Общи положения

ЕЦБ изисква от кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметка в националната централна банка съгласно рамката на системата за минимални резерви на Еуросистемата. Правната рамка на тази система е заложена в член 19 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (10) и Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка относно прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (11). Прилагането на Регламент ЕЦБ/2003/9 гарантира, че редът и условията за минималните резерви на Еуросистемата са еднакви на територията на Еурозоната.

Размерът на минималните резерви, които всяка институция поддържа, се определя от нейната резервна база. Системата за минималните резерви на Еуросистемата позволява на контрагентите да използват осреднени позиции, което означава, че съответствието с изискванията за минималните резерви се определя на основата на средните салда за последния календарен ден през периода на поддържане по резервните сметки на контрагентите. По отношение на задължителните резерви на институциите се прилага лихвеният процент по основните рефинансиращи операции на Еуросистемата.

Целите на системата за поддържане на минималните резерви на Еуросистемата са насочени основно към изпълнение на следните функции:

—

Стабилизиране на лихвените равнища на паричния пазар: Осредняването на позициите при системата за поддържане на минималните резерви на Еуросистемата допринася за стабилизирането на лихвените проценти на паричния пазар, като институциите се стимулират да смекчават влиянието на временните колебания в ликвидността.

—

Създаване или разширяване на недостига на структурна ликвидност: Системата за минималните резерви на Еуросистемата допринася за създаването или разширяването на недостига на структурна ликвидност. Това може да бъде полезно за подобряване на ефективността на Еуросистемата при предоставяне на ликвидност.

При прилагане на минималните резерви ЕЦБ се задължава да действа в съответствие с целите на Еуросистемата, както е определено в член 105, параграф 1 от Договора и член 2 от Устава на ЕСЦБ, с които се установява, inter alia, принципа за предотвратяване предизвикването на сериозни и нежелани дисбаланси в разпределението и посредничеството.

7.2.   Институции, към които се прилагат изискванията за задължителни минимални резерви

В съответствие с член 19.1 от Устава на ЕСЦБ, ЕЦБ изисква от кредитните институции на държавите-членки да поддържат минимални резерви. Това означава, че за клоновете и филиалите на институции, които се намират в еурозоната, но централното им управление не е регистрирано на територията на еурозоната, също следва да се прилага системата за минимални резерви на Еуросистемата. Клоновете на кредитни институции от еурозоната, които се намират извън нея, не се включват в системата.

Институциите автоматично се освобождават от изискването за минимални резерви от началото на периода на поддържане, през който е отнето разрешението им (лицензът) за извършване на банкова дейност или самите институции са се отказали от това право, или ако в този период е взето решение за образуване на производство по ликвидация от съдебните власти или друг компетентен орган на участващата държава-членка. Съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета и Регламент ЕЦБ/2003/9, Европейската централна банка може да освободи на недискриминационен принцип дадени институции от задълженията им по системата за минимални резерви на Еуросистемата, ако целите на тази система не биха били постигнати чрез налагането на тези задължения на съответните конкретните институции. При вземане на решение за всяко такова освобождаване, ЕЦБ взема предвид един или повече от следните критерии:

—	институцията изпълнява функции със специално предназначение;

—	институцията не извършва активна банкова дейност в конкуренция с другите кредитни институции; и/или

—	всички депозити на институцията са предназначени за осъществяването на цели, свързани с оказване на регионална и/или международна подкрепа за развитие.

ЕЦБ изготвя и поддържа списък с институциите, включени в системата за минимални резерви на Еуросистемата, а също така оповестява списъка с институциите, освободени от задължението за минимални резерви, по причини различни от налагане на оздравителни мерки (95). Контрагентите могат да разчитат на тези списъци при вземане на решение дали задълженията им да са дължими към друга институция, която сама по себе си е длъжна да поддържа минимални резерви. Списъците, които се публикуват след приключване на работното време в последния работен ден на всеки календарен месец на Еуросистемата, са валидни за изчисляване на резервната база за периода на поддържане, който започва след два календарни месеца. Например списъкът, публикуван в края на м. февруари е валиден за изчисляване на резервната база за периода на поддържане, който започва през м. април.

7.3.   Определяне на минималните резерви

Резервна база и процент на задължителните резерви

Резервната база на дадена институция се определя според елементите на нейния счетоводен баланс. Балансовите данни се отчитат на националната централна банка в съответствие с общата рамка на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ (виж раздел 7.5) (96). При институциите, които подлежат на пълна отчетност, балансовите данни към края на даден календарен месец се използват за определяне на резервната база за периода на поддържане, който започва след два календарни месеца. Например резервната база, изчислена на основата на данните от края на февруари се използва за изчисляване на задължителните резерви, които контрагентите трябва да внесат за периода на поддържане, който започва през м. април.

Рамката на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ предвижда възможност за освобождаване на малките институции от някои задължения по отчетността. Институциите, по отношение на които се прилага тази разпоредба, са задължени да отчитат само ограничен набор от балансови данни на тримесечна основа (данни в края на тримесечието) и с крайни срокове за изпращане на данните по-дълги от тези, установени за по-големите институции. При тези институции балансовите данни за определено тримесечие се използват за определяне, с лаг от два месеца, на резервната база за следващите три последователни периода на поддържане на минимални резерви. Например балансовите данни от края на първото тримесечие (март) са валидни за изчисляване на резервната база за периодите на поддържане, които започват през м. юни, юли и август.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета, ЕЦБ има право да включва в резервната база на институциите задължения по привлечените средства, включени в баланса заедно със задълженията по задбалансовите позиции. В системата за минимални резерви на Еуросистемата реално се включват само задължения от категориите „депозити“ и „емитирани дългови ценни книжа“ (виж каре 9).

Задължения към институции, които са включени в списъка на институциите от системата за минимални задължителни резерви на Еуросистемата, и задължения към ЕЦБ и националните централни банки не се включват в резервната база. В тази връзка, за да може да приспадне задълженията от категория „емитирани дългови ценни книжа“ от резервната база, емитентът трябва да докаже действителния размер на тези инструменти, притежавани от други институции от системата за минимални задължителни резерви на Еуросистемата. Ако не могат да бъдат представени доказателства, емитентите могат да приложат към тази балансова позиция стандартно приспадане с определения процент (97).

Процентите на минимални задължителни резерви се определят от ЕЦБ съгласно максималните лимити, установени в Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета. ЕЦБ прилага единен процент на минималните задължителни резерви различен от нула към повечето от позициите, включени в резервната база. Това съотношение се определя в Регламент ЕЦБ/2003/9. ЕЦБ определя нулев процент на минимални задължителни резерви за следните категории задължения: „депозити с договорен матуритет над две години“; „депозити, договорени за ползване след предизвестие, със срок над две години“; „репа“ и „дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години“ (виж каре 9). ЕЦБ може по всяко време да промени процентите на минимални задължителни резерви. Промените в тези съотношения се оповестяват от ЕЦБ преди началото на периода на поддържане, от който промяната влиза в сила.

Изчисляване на задължителните резерви

Задължителните резерви на всяка отделна институция се изчисляват чрез прилагането на процента на задължителните резерви за съответните категории задължения към размера на допустимите задължения.

Всяка институция отчислява сумата от 100 000 EUR от задължителните си резерви във всяка държава-членка, в която има филиал. Сумата се предоставя без да се накърняват правните задължения на институциите, включени в системата на минималните резерви на Еуросистемата (98).

Размерът на задължителните резерви за всеки отделен период на поддържане се закръгля до най-близката единица еуро.

КАРЕ 9Резервна база и процент на задължителни минимални резервиА   Задължения, включени в резервната база и към които се прилага положителен процент на задължителни резервиДепозити (99)

—	Овърнайт депозити

—	Депозити с договорен матуритет до две години

—	Депозити, договорени за ползване след предизвестие със срок до две години

Емитирани дългови ценни книжа

—	Дългови ценни книжа с договорен матуритет до две години

Б   Задължения, включени в резервната база и към които се прилага нулев процент на задължителни минимални резервиДепозити (99)

—	Депозити с договорен матуритет над две години

—	Депозити, договорени за ползване след предизвестие със срок над две години

—	Репо-сделки

Емитирани дългови ценни книжа

—	Дългови ценни книжа с договорен матуритет над две години

В   Задължения, изключени от резервната база

—	Задължения към други институции, включени в системата за минимални резерви на Еуросистемата

—	Задължения към ЕЦБ и националните централни банки

7.4.   Поддържане на резервните наличности

Период на поддържане

ЕЦБ публикува календар на периодите на поддържане на резервите не по-късно от три месеца преди началото на всяка година (100). Периодът на поддържане започва от датата на сетълмента на първата основна рефинансираща операция след заседание на Управителния съвет, на което е взето решение за паричната политика. При по-специални обстоятелства, публикуваният календар може да се променя в зависимост от промените в насрочването на заседанията на Управителния съвет.

Резервни наличности

Всяка институция задължително поддържа минимални резерви по една или повече резервни сметки при националната централна банка в държавата-членка, в която е учредена. При институциите с повече от едно подразделение в дадена държава-членка за изпълнението на общите минимални резерви на всички местни подразделения на институцията отговаря централното управление (101). Институции с подразделения в повече от една държава-членка поддържат минимални резерви при националните централни банки на всяка държава-членка, в която имат подразделения според резервната им база в съответната държава-членка.

Сетълмент сметките на институциите при националните централни банки могат да се използват като резервни сметки. Резервните наличности по сетълмент сметките могат да се използват за целите на сетълмента в рамките на деня. Дневните резервни наличности на дадена институция се изчисляват като салдо по резервната сметка в края на деня.

Институцията може да отправи искане до националната централна банка на държавата-членка, в която е резидент, за разрешение да поддържа косвено всички минимални резерви чрез посредник. Възможността за поддържане на минималните резерви чрез посредник като правило се ограничава до институциите, които са учредени така че обикновено част от администрирането (например управлението на валутните наличности) се осъществява чрез посредник (например мрежи от спестовни и кооперативни банки могат да централизират резервните си наличности). Поддържането на минимални резерви чрез посредник е предмет на разпоредбите, предвидени в Регламент ЕЦБ/2003/9.

Лихви по резервните наличности

По изискуемите наличности на резервните сметки се прилага средния лихвен процент на ЕЦБ за периода на поддържане (претеглен според броя на календарните дни) по основните рефинансиращи операции, който се изчислява по формулата, представена в каре 10. Резервните наличности, които надхвърлят размера на изискуемите резерви, не се олихвяват. Лихвите се изплащат през втория работен ден на националната централна банка след изтичането на дадения период на поддържане, за който се полага лихвата.

КАРЕ 10Изчисляване на лихвите по задължителните резервиЛихвите по задължителните резерви се изчисляват по следната формула: Където:Rt= лихвите, платими по изискуемите резерви за периода на поддържане t.Ht = среднодневните наличности на задължителните резерви за периода на поддържане t.nt = броят на календарните дни за периода на поддържане t.rt = лихвеният процент по наличностите на задължителните резерви за периода на поддържане t. Стандартното закръгляне на приложимия лихвен процент е до втория десетичен знак.i= i-календарният ден на периода на поддържане t.MRi= пределният лихвен процент по последната основна рефинансираща операция, за която е извършен сетълмент преди календарния ден i.

7.5.   Отчетност, признаване и потвърждаване на резервната база

Позициите на резервната база за прилагане на задължителни минималните резерви се изчисляват от самите институции, които са задължени да поддържат такива резерви и се отчитат на националната централна банка съгласно общата рамка на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ (виж приложение IV). В член 5 от Регламент ЕЦБ/2003/9 се определя реда за съобщаване и признаване на резервната база и задължителните резерви на институцията.

Редът за съобщаване и признаване на резервната база и задължителните резерви на дадена институция е следният. Съответната национална централна банка или институцията поема инициативата за изчисляването на минималните резерви, изискуеми от въпросната институция за конкретен период на поддържане. Страната, извършила изчислението съобщава размера на минималните резерви не по-късно от три работни дни на националната централна банка преди началото на периода на поддържане. Съответната национална централна банка може да определи по-ранна дата като краен срок за уведомяване относно минималните резерви. Тя може да определи и допълнителен срок на институцията за съобщаване на извършени поправки в изчислението на резервната база или на ревизии в съобщените минимални резерви. Нотифицираната страна признава изчислените минимални резерви не по-късно от края на работния ден на националната централна банка, предхождащ началото на периода на поддържане. Ако от нотифицираната страна не последва отговор на уведомлението до края на работния ден на националната централна банка, предхождащ началото на периода на поддържане, размерът на минималните резерви на институцията за съответния период на поддържане се счита за признат. Веднъж признати, минималните резерви за съответния период на поддържане не могат да се ревизират.

Към институциите, които са упълномощени да действат като посредници за поддържане на резервите на други институции, се прилагат специални изисквания, предвидени в Регламент ЕЦБ/2003/9. Поддържането на задължителните резерви чрез посредник не променя задълженията на институциите, ползващи посредник, по отношение на статистическата отчетност.

ЕЦБ и националните централни банки са упълномощени съгласно Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета да проверят точността и качеството на събраните данни.

7.6.   Неспазване на задълженията за поддържане на задължителни минимални резерви

Неспазване на задълженията за поддържане на минималните резерви възниква, ако към последния календарен ден на определен период на поддържане средното салдо по резервната сметка на дадена институция е по-ниско от изискуемите резерви за съответния период на поддържане.

Когато дадена институция не е спазила частично или напълно изискванията за минимални задължителни резерви, ЕЦБ може в съответствие с Регламент (ЕО) № 2531/98 да наложи една от следните санкции:

—	институцията заплаща лихва до 5 % по-висока от лихвения процент, приложим по пределното кредитно улеснение, върху сумата на минималните задължителни резерви, които съответната институция не е внесла; или

—	институцията заплаща двойния размер на лихвения процент, приложим по пределното кредитно улеснение, върху сумата, която съответната институция не е внесла; или

—

от институцията се изисква да открие безлихвени депозити при ЕЦБ или националната централна банка в троен размер на сумата на минималните задължителни резерви, които съответната институция не е внесла. Срокът до падежа на депозита не може да надвишава периода на неспазване на минималните задължителни резерви от страна на институцията.

Когато определена институция не спазва останалите задължения по регламентите и решенията на ЕЦБ, свързани със системата на минимални резерви на Еуросистемата (например ако необходимите данни не са своевременно представени или са неточни), ЕЦБ е упълномощена да налага санкции в съответствие с Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага на санкции и Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (ЕЦБ/1999/4) (9). Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да определи и да публикува критерии, по които да налага санкциите, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета (102).

Освен това, в случай на груби нарушения на изискванията за минимални резерви, Еуросистемата може да отстранява контрагнти от операциите на отворения пазар.

---

(1)  Управителният съвет на Европейската централна банка постигна договореност да използва термина „Еуросистема“ като израз, обозначаващ структурата, чрез която Европейската система на централните банки осъществява основните си задачи, т.е. Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора за създаването на Европейската общност.

(2)  Следва да се отбележи, че националните централни банки на държавите членки, които не са приели единната валута в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност (Договора) запазват правомощията си в областта на паричната политика съгласно националното законодателство и по този начин не са обвързани с осъществяването на единната парична политика.

(3)  В целия документ терминът „национални централни банки“ се отнася до националните централни банки на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора.

(4)  В целия документ терминът „държава-членка“ се отнася до такава държава-членка, която е приела единната валута в съответствие с Договора.

(5)  Различните процедури за извършването на операциите на Еуросистемата на открития пазар, а именно стандартни търгове, бързи търгове и двустранни процедури, са описани в глава 5. Стандартните търгове се извършват в рамките на максимум 24 часа от обявяването на търга до удостоверяването на резултата от разпределянето. Всички контрагенти, отговарящи на общите критерии за допустимост, посочени в раздел 2.1, могат да участват в стандартните търгове. Бързите търгове се изпълняват в рамките на 90 минути. Еуросистемата може да избере ограничен брой контрагенти в бързите търгове. Терминът „двустранни процедури“ се отнася до всеки един случай, в който Еуросистемата извършва транзакция с един или няколко контрагента, без да се използва тръжна процедура. Двустранните процедури включват операции, извършвани чрез фондова борса или пазарни агенти.

(6)  За окончателните транзакции не се поставят никакви ограничения a priori по отношение на контрагентите.

(7)  Хармонизираният надзор на кредитните институции се извършва на базата на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена), Официален вестник на Европейския съюз (ОВ L 177, 30 юни 2006 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4.

(9)  ОВ L 264, 12.10.1999 г., стр. 21.

(10)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10.

(12)  Основните и дългосрочните операции по рефинансиране се изпълняват в съответствие с предварително обявявания календар за търгове на Еуросистемата (виж също така раздел 5.1.2), който се намира на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int;), както и на уебсайтовете на Еуросистемата (виж приложение 5).

(13)  Падежът на основните и дългосрочните операции по рефинансиране може понякога да се променя inter alia в зависимост от почивните дни на банковите системи в държавите-членки.

(14)  Срочните депозити се държат по сметки в националните централни банки; това се прилага дори ако тези операции трябва да се извършат по централизиран начин от ЕЦБ.

(15)  В някои държави-членки националната централна банка (или някой от нейните клонове) може да не бъде отворен за целите на операциите на паричната политика в някои работни дни за Еуросистемата поради национални или регионални празници. В този случай съответната национална централна банка е отговорна за информирането на контрагентите предварително относно реда за достъп до пределното кредитно улеснение във връзка с банковия празник.

(16)  Дните, в които системата TARGET не работи, се обявяват на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int), както и на уебсайтовете на Еуросистемата (виж приложение 5).

(17)  Навсякъде в настоящия документ, терминът „работен ден на Еуросистемата“ се отнася до всеки ден, на който ЕЦБ и поне една национална централна банка са отворени за целите на провеждането на операции по паричната политика на Еуросистемата.

(18)  Решенията за промените на лихвените проценти се вземат от Управителния съвет. Тези решения обикновено се вземат когато той прави оценка на състоянието на паричната политика (на първото си заседание за месеца) и влизат в действие едва в началото на новия период на поддържане на минимални резерви.

(19)  В страните от еурозоната могат да съществуват оперативни разлики, произтичащи от наличието на различни структури на сметките в различните национални централни банки.

(20)  Поради наличието на различни структури на сметките в националните централни банки, ЕЦБ може да разреши на националните централни банки да прилагат условия за достъп с малки различия в сравнение с описаните. Националните централни банки предоставят информация за тези отклонения от условията за достъп, описани в настоящия документ.

(21)  В някои държави-членки националната централна банка (или някой от нейните клонове) може да не бъде отворен за целите на операциите на паричната политика в някои работни дни за Еуросистемата поради национални или регионални празници. В този случай съответната национална централна банка е отговорна за предварително информиране на контрагентите относно реда, определен за достъп до депозитното улеснение, във връзка с банковия празник.

(22)  При търговете за валутни суап операции с фиксиран лихвен процент ЕЦБ фиксира суап точките по операцията и контрагентите предлагат сумата на валутата, която ще остане с постоянен обем през цялата операция, и която те искат да продадат (и купят обратно) или купят (и продадат обратно) по този лихвен процент.

(23)  При търговете за валутни суап операции с променлив лихвен процент контрагентите правят заявки за сумите на валута, която ще остане с постоянен обем през цялата операция, и суап точките, при които те искат да влязат в операцията.

(24)  Календарът за операциите на Еуросистемата, свързани с аукционите, може да бъде намерен на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int) и на уебсайтовете на Еуросистемата (виж приложение 5).

(25)  В целия документ терминът „работен ден за националните централни банки“ се отнася за всеки един ден, в който националната централна банка на дадена държава-членка е отворена за целите на операциите на паричната политика на Еуросистемата. В някои държави-членки клонове на националната централна банка могат да бъдат затворени в работните дни за националната централна банка, поради местни или регионални празници. В тези случаи съответната национална централна банка е отговорна за предварителното информиране на контрагентите относно условията за включване в операциите на съответните клонове.

(26)  Поради коледните празници, операциите през м. декември обикновено се изтеглят с една седмица, т. е. през предходната сряда на месеца.

(27)  При валутните суап операции с фиксиран лихвен процент следва да бъде упомената сумата на валутата, която остава с постоянен обем, и с която тя желае да участва в транзакцията с Еуросистемата.

(28)  По отношение на емитирането на дългови сертификати на ЕЦБ, ЕЦБ може да вземе решение заявките да са във формата на цена, а не на лихвен процент. В тези случаи цените се посочват като процент от номиналната стойност.

(29)  При валутните суап операции с променлив лихвен процент следва да бъдат посочени сумата на валутата, която ще остане с постоянен обем, и с която институцията желае да участва в транзакцията с Еуросистемата, както и равнището на съответните суап точки.

(30)  Или да уредят сделката с налични средства в случаи на операции за изтегляне на ликвидност.

(31)  Оферираните суап точки се подреждат във възходящ ред, като се взема предвид знакът на котировката, който зависи от знака на лихвения диференциал между чуждестранната валута и еурото. Ако за периода на суап операцията, лихвеният процент на чуждестранната валута е по-висок от съответния лихвен процент за еурото, суап котировката е положителна (еурото се котира с премия в сравнение с чуждестранната валута). И обратното, ако лихвеният процент на чуждестранната валута е по-нисък от съответния лихвен процент на еурото, суап котировката е отрицателна (т.е. еурото се котира с отстъпка в сравнение с чуждестранната валута).

(32)  Управителният съвет на ЕЦБ може да решава дали при извънредни обстоятелства двустранните операции за фино регулиране на ликвидността могат да се извършват и от самата ЕЦБ.

(33)  Описанието на стандартите за използването на допустимите системи за сетълмент на ценни книжа в еурозоната и актуализиран списък на допустимите връзки между тези системи може да се намери на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(34)  Т се отнася за деня за търговия. Датата на сетълмента се отнася до работните дни за Еуросистемата.

(35)  Ако обичайната дата за сетълмент на основните рефинансиращи операции и дългосрочните рефинансиращи операции съвпада с почивен ден на банкова система, ЕЦБ може да вземе решение да бъде използвана друга дата за сетълмент, с опция за сетълмент в същия ден. Датите за сетълмент на основните рефинансиращи операции и дългосрочните рефинансиращи операции са предварително уточнени в календара на търговете на Еуросистемата (виж раздел 5.1.2.).

(36)  Крайният срок за подаване на искане за достъп до ликвидните улеснения с постоянен достъп на Еуросистемата се отлага допълнително с 30 минути през последния работен ден на Еуросистемата от периода за поддържане на минимални резерви.

(37)  В основата на окончателните и обратните операции на открития пазар за изтегляне на ликвидност също стоят базови активи. Критериите за тези активи, използвани в обратните операции на открития пазар за изтегляне на ликвидност, са идентични с тези, прилагани за базовите активи, използвани при обратните операции на открития пазар за предоставяне на ликвидност. Въпреки това обаче допустимите отклонения на преоценка се прилагат при операциите за изтегляне на ликвидност.

(38)  Активите от втори ред, които не отговарят на критериите за допустимост за единната рамка за допустимите залози остават допустими до 31 май 2007 г., а свързаните с тях допустими отклонения за търгуемите активи от втори ред (както е разгледано в Общата документация, публикувана през февруари 2005 г.) продължават да се прилагат до тази дата. Управителният съвет взе решение също единиците на френските fonds communs de creances (FCCs), включени в списъка на активите от първи ред да останат допустими за един преходен период до 31 декември 2008 г.

(39)  За конкретна категория нетъргуеми активи — вземания по кредити е приложим междинен период до 31 декември 2011 г., през който ограничен брой критерии за допустимост и оперативни критерии може да се отклоняват за цялата еурозона (виж раздел 6.2.2).

(40)  Този списък се публикува и актуализира ежедневно на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int). Търгуемите активи, емитирани от нефинансови предприятия без рейтинг от АВКО за емисията, емитента или гаранта, не се включват в публичния списък на допустимите търгуеми активи. За тези дългови инструменти, статутът на допустимостта зависи от кредитната оценка на източника за кредитна оценка, избран от съответния контрагент в съответствие с рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, приложими за вземания по кредити, както е определено в раздел 6.3.3.

(41)  Директива 85/611/ЕИО от 20 декември 1985 г. на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 375 от 31 декември 1985 г., стр. 3), както последно е изменена с Директива 2005/1/ЕО (ОВ L 79, 24.03.2005 г., стр. 9).

(42)  От 1 януари 2007 г., международните дългови ценни книжа на глобален приносител, за да бъдат допустими, трябва да бъдат емитирани под формата на нови глобални дългови ценни книжа (New Global Notes) и при глобален попечител (Common Safekeeper), която е международен централен депозитар за ценни книжа или ако е приложимо — централен депозитар за ценни книжа, който отговаря на минималните стандарти, установени от ЕЦБ. Международните дългови ценни книжа на глобален приносител, които са емитирани под формата на Класически глобални дългови ценни книжа (Classical Global Notes) преди 1 януари 2007 г. и взаимозаменяеми ценни книжа, емитирани под същия ISIN код или след тази дата ще останат допустими до падежа.

(43)  Нефинансовите предприятия се дефинират както са дадени в Европейската система от сметки (ESA 95).

(44)  Описанието на стандартите за използването на допустима система за сетълмент на ценни книжа в еурозоната и актуализиран списък на приемливите връзки между тези системи могат да бъдат намерени на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(45)  ОВ L 145, 30.04.2004 г., стр. 1.

(46)  Списък на нерегулирани пазари е публикуван на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int) и същият се актуализира най-малко веднъж годишно.

(47)  „Сигурност“, „прозрачност“ и „достъпност“ се определят от Еуросистемата изключително по отношение на изпълнението на функцията на Еуросистемата за управление на обезпеченията. Процесът на избора няма за цел да преценява вътрешно присъщото качество на различните пазари. Принципите трябва да се разбират както следва. Под сигурност се разбира сигурност по отношение на сделките, в частност сигурност за валидността и приложимостта на сделките. Под прозрачност се разбира безпрепятствения достъп до информация за процедурните и оперативните правила на пазара, финансовите характеристики на активите, механизма за сформирането на цената и съответните цени и количества (котировки, лихвени проценти, търгувани обеми, непогасени суми, и пр.). Достъпността се отнася до възможността на Еуросистемата да участва и да има достъп до пазара; даден пазар е достъпен за целите на управление на обезпеченията, ако неговите процедурни и оперативна правила позволяват на Еуросистемата да получава информация и провежда сделки, когато е необходимо за тези цели.

(48)  Държавите от Г10 (Групата на десетте), които не са в ЕИП понастоящем обхващат САЩ, Канада, Япония и Швейцария.

(49)  Изразена като такава, или в националните деноминации на еурото.

(50)  Между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2011 г. ще бъде въведен междинен режим за вземания по кредити, позволяващ на всяка национална централна банка да избере минималния праг за размера на вземанията по кредити, допустим за целите на залозите (освен за трансгранично използване) и дали трябва да бъде приложена такса за обработка. От 1 януари 2012 г. ще бъде въведен единен режим.

(51)  Вземанията по кредити се наричат също банкови заеми. Schuldscheindarlehen и нидерландски регистрирани частни вземания към правителството или други допустими длъжници, които са обезпечени от държавна гаранция (например жилищни асоциации) се считат за равностойни на вземания по кредити.

(52)  Както са дефинирани в ЕSA 95.

(53)  Banque centrale du Luxembourg ще прилага най-късно от 1 януари 2008 г. общия минимален праг за трансгранично ползване. Дотогава ЦБЛ ще прилага минимален праг от 1 000 000 EUR.

(54)  Понастоящем единствените инструменти в този клас активи са ирландските обезпечени с ипотека записи на заповед.

(55)  В случай че контрагентът използва актив, който поради идентичност с емитента/длъжника/гаранта или наличието на близки връзки не се използва, или вече не може да се използва за обезпечаване на непогасен кредит, той е задължен да нотифицира незабавно за това съответната национална централна банка. Активите се оценяват на нула на следващата дата за оценка и може да се задейства искане за предоставяне на допълнително обезпечение (виж също и приложение 6). В допълнение, контрагентът трябва да изтегли актива на първата възможна дата.

(56)  Ако националните централни банки биха разрешили да се използват инструменти с падеж по-рано от операциите по паричната политика, за които те служат като базов актив, от контрагентите ще се изисква да заменят такива активи на или преди падежа.

(57)  Повече подробности са установени в раздел 6.2.1.

(58)  Повече подробности са установени в раздел 6.2.2.

(59)  Кредитните стандарти за нерейтингованите търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от нефинансови предприятия, се определят въз основа на източник на кредитна оценка, избран от съответния контрагент в съответствие с правилата на ПДИОИ, приложими по отношение на вземания по кредити, както са предвидени в раздел 6.3.3. В случая на тези търгуеми дългови инструменти, следните критерии за допустимост за търгуеми активи са изменени: място на установяване на емитента/гаранта: еурозоната; място на емитиране:еурозоната.

(60)  Banque centrale du Luxembourg ще прилага общия минимален праг за трансгранично използване най-късно от 1 януари 2008 г. Дотогава Banque centrale du Luxembourg ще прилага минимален праг от 1 000 000 EUR.

(61)  Кредитен рейтинг „едно А“ означава минимален дългосрочен рейтинг „А-“ от Fitch или Standard & Poor's, или „А3“ от Moodys.

(62)  Директивата за капиталовите изисквания обхваща Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201).

(63)  Ако са налице повече и евентуално противоречащи си кредитни оценки от АВКО за един и същ емитент/длъжник или гарант, се прилага правилото за първата най-добра оценка (т.е. най-високата налична кредитна оценка от АВКО).

(64)  Счита се, че обезпечените банкови облигации отговарят на високите кредитни стандарти независимо от правилата, предвидени в критериите за кредитна оценка от АВКО, ако те стриктно спазват критериите, изложени в член 22, параграф 4 от Директивата за предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа.

(65)  Тази информация се публикува на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(66)  Националната централна банка, която отчита даден актив, обикновено е националната централна банка на държавата, в която активът ще бъде приет за търгуване/търгуван на приемлив пазар. В случай, че активът бъде допуснат за търгуване/търгуван на повече от един пазар, всякакви запитвания трябва да се адресират до ЕЦБ на горещата линия за въпроси относно допустимите активи (Elligible-Assets.hotline@ecb.int).

(67)  Очаква се списъци на субектите, които принадлежат към трите категории, както и критериите за категоризиране на емитентите, длъжниците или гарантите в трите категории, заедно с връзки към съответните уебсайтове на националните надзорни органи, да бъдат предоставени на уебсайта на Комитета на европейските органи за банков надзор: http:)/www.c-ebs.org/SD/Rules_AdditionalInformation.htm.

(68)  Информация за стъпките за кредитно качество е публикувана на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(69)  В случай на търгуеми активи, емитирани от нефинансови предприятия, но които нямат рейтинг от приемлива АВКО, това изискване се прилага за кредитната оценка на емитентите.

(70)  Очаква се списъци на субектите, които принадлежат към трите категории, както и критериите за категоризиране на емитентите, длъжниците или гарантите в трите категории, заедно с връзки към съответните уебсайтовете на националните надзорни органи, да бъдат предоставени на уебсайта на Комитета на европейските органи за банков надзор: http:)/www.c-ebs.org/SD/Rules_AdditionalInformation.htm.

(71)  Ако контрагентът е използвал АВКО като източник на кредитна оценка, той може да приложи правилото за първата най-добра оценка (виж бележка под линия 28 от настоящата глава).

(72)  За конкретни системи за кредитна оценка прагът за кредитно качество може да се коригира след процес по мониторинг на изпълнението (виж раздел 6.3.5).

(73)  Еуросистемата само публикува информацията, заедно с кредитните операции на Еуросистемата, а не поема никаква отговорност за оценката си на приетите системи за кредитна оценка.

(74)  АВКО се наричат обикновено рейтингови агенции на финансовите пазари.

(75)  Ако е необходимо, изброената документация трябва да бъде преведена на един работен език на националната централна банка домакин.

(76)  Критериите за приемане са изброени на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(77)  Контрагентът трябва да информира доставчика на инструмент за рейтинговане незабавно за всяко кредитно събитие, което може да показва влошаване на кредитното качество.

(78)  Поради оперативни различия в държавите-членки по отношение на процедурите за доставянето на базови активи от контрагентите на националните централни банки (под формата на гаранционен пул от обезпечения, предоставени в залог на националната централна банка или като репо-сделки, основани на отделни активи, предназначени за всяка една транзакция) могат да се появят минимални различия по отношение на определянето на момента на оценяването и другите оперативни характеристики в рамката на контрола на риска. Освен това, в случая на нетъргуеми активи, прецизността на техниките за оценка може да се различава, което е отразено в цялостното равнище на допустимите отклоненията при оценяване (виж раздел 6.4.3).

(79)  Като цяло класификацията на емитента определя категорията на ликвидност. Всички ценни книжа, обезпечени с активи, обаче се включват в категория IV, независимо от класификацията на емитента, а обезпечените банкови облигации от типа „Jumbo“ се включват в категория II за разлика от другите дългови инструменти, емитирани от кредитни институции, които се включват в категория III.

(80)  Дълговите сертификати, емитирани от ЕЦБ, и дълговите инструменти, емитирани от национални централни банки, преди въвеждането на еурото в съответната държава-членка се включват в категория на ликвидност I.

(81)  Само инструменти с обем на емисията най-малко 1 милиард еуро, за които най-малко три пазара осигуряват редовни заявки и изискват котировки, попадат в категорията активи на обезпечените банкови облигации от типа Jumbo.

(82)  Само търгуеми активи, емитирани от емитенти, които са класифицирани от ЕЦБ като правителствени агенции, се включват в категория на ликвидност II. Търгуемите активи, емитирани от други правителствени агенции се включват в категория ликвидност III.

(83)  Допустимите отклонения при оценяване, прилагани към ценните книжа с фиксиран купон са приложими и по отношение на дълговите инструменти, чиито купон е обвързан с промяна в рейтинга на самия емитент или с облигации, индексирани с процента на инфлация.

(84)  Плащането на даден купон се счита за плащане с променлив лихвен процент, ако купонът е свързан с референтен лихвен процент и ако коригирания период, съответстващ на този купон, не е по-дълъг от една година. Плащанията по купоните, за които този период е по-дълъг от една година, се третират като плащания с фиксиран лихвен процент, като съответният падеж за допустимите отклонения при оценяване остатъчният падеж на дълговия инструмент.

(85)  Ако по време на изключването от списъка с допустимите търгуеми активи, даден дългов инструмент се използва в кредитна операция на Еуросистемата, използването му следва да се преустанови във възможно най-кратък срок.

(86)  Националните централни банки могат да решат да не приемат дългови инструменти с поток на доходнст (например плащане по купона) като базови активи в обратни операции в периода до датата на падежа на операцията на паричната политика (виж раздел 6.2.3).

(87)  Повече подробности са дадени в брошурата „Correspondent Central Banking Model“, публикувана на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(88)  Допустимите активи могат да се използват чрез сметка на централна банкав дадена система за сетълмент на ценни книжа, която се намира извън държавата, където е въпросната централна банка, ако Еуросистемата е одобрила използването на такава сметка. От 1999 г. De Nederlandsche Bank е упълномощена да използва сметката си при Euroclear — Белгия за извършване на сетълмент по транзакции с обезпечени еврооблигации, емитирани в този международен централен депозитар за ценни книжа. От м. август 2000 г. Central Bank and Financial Service Authority of Ireland получи разрешение да откриe такава сметка в Euroclear. Тази сметка може да се използва за всички допустими активи, държани в Euroclear, т.е. включително допустимите активи, прехвърляни на Euroclear чрез съответните допустими връзки.

(89)  За допълнителни разяснения виж брошурата „Correspondent Central Banking Model“ публикувана на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(90)  Процедурите на модела за кореспондентски отношения между централни банки третират само тези случаи, когато длъжникът се намира в държавата на правото, регулиращо вземането по кредита.

(91)  Една връзка между две системи за сетълмент на ценни книжа се състои от набор от процедури и мерки за трансгранично безналично прехвърляне на ценни книжа. Дадена връзка приема формата на събирателна сметка, отворена от система за сетълмент на ценни книжа (система за сетълмент на ценни книжа на инвеститора) в друга система за сетълмент на ценни книжа (система за сетълмент на ценни книжа на емитента). Пряката връзка предполага, че между двете системи за сетълмент на ценни книжа няма посредник. Могат да бъдат използвани и препредавани връзки между системи за сетълмент на ценни книжа за трансграничен трансфер на ценни книжа за Еуросистемата. Препредаваната връзка се състои от договорни и технически разпоредби, които позволяват на две системи за сетълмент на ценни книжа, които не са пряко свързани помежду си, да обменят сделки с ценни книжа или да извършват трансфери чрез трета система за сетълмент на ценни книжа, действаща като посредник.

(92)  Актуализиран списък на допустимите връзки може да бъде намерен на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(93)  Виж публикацията, озаглавена „Стандарти за използването на системите за сетълмент на ценни книжа на ЕС при кредитните операции на ЕСЦБ“, Европейски паричен институт, януари 1998 г. на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(94)  Съдържанието на тази глава е представено само с информационна цел.

(95)  Списъците са публикувани на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int).

(96)  Рамката на паричната и банковата статистическа отчетност на ЕЦБ е представена в приложение 4.

(97)  Виж Регламент ЕЦБ/2003/9. Повече информация, свързана със съотношението на стандартното приспадане може да се намери на уебсайта на ЕЦБ (www.ecb.int), както и на уебсайтовете на Еуросистемата (виж приложение 5).

(98)  За институциите, които могат да отчитат статистически данни като група на консолидирана основа съгласно разпоредбите на рамката за паричната и банкова статистическа отчетност (виж приложение 4), само една такава сума ще бъде предоставена на групата като цяло, освен ако институциите не предоставят данни за резервната база и резервните наличности по достатъчно подробен начин, така че Еуросистемата да може да провери тяхната точност и качество и да определи съответните задължителни резерви на всяка отделна институция, включена в групата.

(99)  Регламент (ЕО) № 2181/2004 г. на Европейската централна банка от 16 декември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2423/2001 (ЕЦБ/2001/13) относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ и Регламент (ЕО) № 63/2002 (ЕЦБ/2001/18) относно статистиката на лихвените проценти, прилагани от парично-финансовите институции по депозити и кредити за домакинства и нефинансови предприятия (ЕЦБ/2004/21) (ОВ L 371, 18 декември 2004 г., стр. 42) изрично изисква отчитането на задълженията по депозитите по номинална стойност. Номинална стойност означава сумата на главницата, която даден длъжник е задължен договорно да изплати на кредитора. Това изменение стана необходимо, защото Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и финансови институции (ОВ L 372, 31 декември 1986 г., стр. 1) бе изменена в смисъл, че на някои финансови инструменти може да се определи цена по справедлива стойност.

(100)  Като правило календарът се оповестява чрез прессъобщение на уебсайтовете на ЕЦБ (www.ecb.int). Освен това такъв календар се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайтовете на Еуросистемата (виж приложение 5).

(101)  Ако дадена институция няма централно управление в конкретна държава-членка, в която се намира, тя посочва главен клон, който отговаря за изпълнението на общите минимални резерви на всички подразделения на институцията в съответната държава-членка.

(102)  Критериите се публикуват като съобщение със заглавие „Съобщение на Европейската централна банка за налагане на санкции за неизпълнение на задълженията по подържане на минималните резерви“ (ОВ С 39, 11.2.2000 г., стр. 3).

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИМЕРИ ЗА ОПЕРАЦИИ И ПРОЦЕДУРИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

СПИСЪК НА ПРИМЕРИТЕ

Пример 1	Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с фиксиран лихвен процент	116
Пример 2	Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променящ се лихвен процент	117
Пример 3	Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ чрез търг с променящ се лихвен процент	118
Пример 4	Валутни суап операции за изтегляне на ликвидност чрез търг с променящ се валутен курс	119
Пример 5	Валутни суап операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променящ се валутен курс	120
Пример 6	Мерки за контрол на риска	121

ПРИМЕР 1Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с фиксиран лихвен процентЕЦБ взима решение за предоставяне на ликвидност на пазара чрез обратна операция, организирана съгласно процедурата за търг с фиксиран лихвен процент.Трима контрагенти представят следните заявки:

Контрагент	Заявка (милиона еуро)
Банка 1	30
Банка 2	40
Банка 3	70
Всичко	140

ЕЦБ решава да осигури общо 105 милиона еуро.Процентът на разпределение е:Разпределението между контрагентите е:

Контрагент	Заявка (милиона еуро)	Дял (милиона еуро)
Банка 1	30	22,5
Банка 2	40	30,0
Банка 3	70	52,5
Всичко	140	105,0

ПРИМЕР 2Обратни операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с променящ се лихвен процентЕЦБ взима решение за предоставяне на ликвидност на пазара чрез обратна операция, организирана съгласно процедурата за търг с променлив лихвен процент.Трима контрагенти представят следните заявки:

Лихвен процент (%)	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко заявки	Натрупване (заявки)
3,15				0	0
3,10		5	5	10	10
3,09		5	5	10	20
3,08		5	5	10	30
3,07	5	5	10	20	50
3,06	5	10	15	30	80
3,05	10	10	15	35	115
3,04	5	5	5	15	130
3,03	5		10	15	145
Всичко	30	45	70	145

ЕЦБ решава да осигури 94 милиона еуро при пределен лихвен процент от 3,05 %.Всички заявки над 3,05 % (за натрупаната сума от 80 милиона еуро) са напълно удовлетворени. При 3,05 % процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределния лихвен процент например е:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Контрагенти	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко
Заявки, всичко	30,0	45,0	70,0	145
Разпределение — всичко	14,0	34,0	46,0	94

Ако процедурата на разпределение е с единен лихвен процент („нидерландски аукцион“), лихвеният процент, прилаган по дяловете на контрагентите е 3,05 %.Ако процедурата на разпределение е с различен лихвен процент („американски аукцион“), не се прилага единен лихвен процент по дяловете на контрагентите; например банка 1 получава 5 милиона еуро при 3,07 %, 5 милиона еуро при 3,06 % и 4 милиона еуро при 3,05 %.

ПРИМЕР 3Емитиране на дългови сертификати на ЕЦБ чрез търг с променящ се лихвен процентЕЦБ взима решение за изтегляне на ликвидност от пазара чрез емисия на дългови сертификати, като използва тръжна процедура с променлив лихвен процент.Трима контрагенти представят следните заявки:

Лихвен процент (%)	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко	Натрупване (заявки)
3,00				0	0
3,01	5		5	10	10
3,02	5	5	5	15	25
3,03	5	5	5	15	40
3,04	10	5	10	25	65
3,05	20	40	10	70	135
3,06	5	10	10	25	160
3,08	5		10	15	175
3,10		5		5	180
Всичко	55	70	55	180

ЕЦБ решава да разпредели номиналния размер от 124,5 милиона еуро при пределен лихвен процент от 3,05 %.Всички заявки под 3,05 % (за натрупаната сума от 65 милиона EUR) са напълно удовлетворени. При 3,05 % процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределния лихвен процент например е:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Контрагенти	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко
Заявки, всичко	55,0	70,0	55,0	180,0
Разпределение, всичко	42,0	49,0	33,5	124,5

ПРИМЕР 4Валутни суап операции за изтегляне на ликвидност чрез търг с променящ се лихвен процентЕЦБ взима решение за изтегляне на ликвидност от пазара чрез валутен суап по курса на еурото към щатския долар, като използва тръжна процедура с променлив лихвен процент (Забележка: В този пример еурото се търгува с премия).Трима контрагенти представят следните заявки:

Суап точки (× 10 000)	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко	Натрупване (заявки)
6,84				0	0
6,80	5		5	10	10
6,76	5	5	5	15	25
6,71	5	5	5	15	40
6,67	10	10	5	25	65
6,63	25	35	40	100	165
6,58	10	20	10	40	205
6,54	5	10	10	25	230
6,49		5		5	235
Всичко	65	90	80	235

ЕЦБ решава да разпредели 158 милиона еуро при 6,63 пределни суап точки. Всички заявки над 6,63 (за натрупаната сума от 65 милиона еуро) са напълно удовлетворени. При 6,63 процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределните суап точки например е:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Контрагенти	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко
Заявки, всичко	65,0	90,0	80,0	235,0
Разпределение, всичко	48,25	52,55	57,20	158,0

ЕЦБ фиксира спот курс еуро/щ. долар 1,1300 за операцията. Ако процедурата на разпределение следва аукцион с един лихвен процент (нидерландски аукцион), на началната дата на операцията Еуросистемата купува 158 000 000 EUR и продава USD 178 540 000. При падежа на операцията Еуросистемата продава 158 000 000 еуро и купува USD 178 644 754 (обменния форуърден курс е 1,130663 = 1,1300 + 0,000663).Ако процедурата на разпределение е аукцион с различни лихвени проценти (американски аукцион), Еуросистемата обменя сумите в еуро и щатски долари, както е показано в таблицата по-долу:

Спот операции			Форуърд операции
Обменен курс	Купува еуро	Продава щ. долари	Валутен курс	Продава еуро	Купува щ. долари
1,1300			1,130684
1,1300	10 000 000	11 300 000	1,130680	10 000 000	11 306 800
1,1300	15 000 000	16 950 000	1,130676	15 000 000	16 960 140
1,1300	15 000 000	16 950 000	1,130671	15 000 000	16 960 065
1,1300	25 000 000	28 250 000	1,130667	25 000 000	28 266 675
1,1300	93 000 000	105 090 000	1,130663	93 000 000	105 151 659
1,1300			1,130658
1,1300			1,130654
1,1300			1,130649
Всичко	158 000 000	178 540 000		180 000 000	178 645 339

ПРИМЕР 5Валутни суап операции за предоставяне на ликвидност чрез търг с чрез търг с променлив лихвен процентЕЦБ взима решение за предоставяне на ликвидност на пазара чрез валутен суап по курса на еурото към щатския долар, като използва процедурата за чрез търг с променлив лихвен процент (Забележка: В този пример еурото се търгува с премия).Трима контрагенти представят следните заявки:

Суап точки (× 10 000)	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко	Натрупване (заявки)
6,23
6,27	5		5	10	10
6,32	5		5	10	20
6,36	10	5	5	20	40
6,41	10	10	20	40	80
6,45	20	40	20	80	160
6,49	5	20	10	35	195
6,54	5	5	10	20	215
6,58		5		5	220
Всичко	60	85	75	220

ЕЦБ решава да разпредели 197 милиона еуро при 6,54 пределни суап точки. Всички заявки под 6,54 (за натрупаната сума от 195 милиона еуро) са напълно удовлетворени. При 6,54 процентът на разпределение е:Делът на банка 1 при пределните суап точки например е:Общият дял на банка 1 е:Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Контрагенти	Размер (милиона еуро)
	Банка 1	Банка 2	Банка 3	Всичко
Заявки, всичко	60,0	85,0	75,0	220
Разпределение, всичко	55,5	75,5	66,0	197

ЕЦБ фиксира спот курс еуро/щ. долар 1,1300 за операцията.Ако процедурата на разпределение следва аукцион с единен лихвен процент (нидерландски аукцион) на началната дата на операцията Еуросистемата продава 197 000 000 EUR и купува USD 222 610 000. При падежа на операцията Еуросистемата купува 197 000 000 EUR и продава USD 222 738 838 (курсът форуърд е 1,130654 = 1,1300 + 0,000654).Ако процедурата на разпределение е аукцион с различен лихвен процент (американски аукцион), Еуросистемата обменя сумите от еуро и щатски долари както е показана в таблицата по-долу:

Спот операции			Форуърд операции
Обменен курс	Продава еуро	Купува щ. долари	Обменен курс	Купува еуро	Продава щ. долари
1,1300			1,130623
1,1300	10 000 000	11 300 000	1,130627	10 000 000	11 306 270
1,1300	10 000 000	11 300 000	1,130632	10 000 000	11 306 320
1,1300	20 000 000	22 600 000	1,130636	20 000 000	22 612 720
1,1300	40 000 000	45 200 000	1,130641	40 000 000	45 225 640
1,1300	80 000 000	90 400 000	1,130645	80 000 000	90 451 600
1,1300	35 000 000	39 550 000	1,130649	35 000 000	39 572 715
1,1300	2 000 000	2 260 000	1,130654	2 000 000	2 261 308
1,1300			1,130658
Всичко	197 000 000	222 610 000		19 700 000	222 736 573

ПРИМЕР 6Мерки за контрол на рискаТози пример илюстрира рамката за контрол на риска, прилагана за базовите активи, които се използват в операциите на Еуросистемата по предоставяне на ликвидност (1). Примерът се базира на допускането, че контрагентите могат да участват в следните операции на паричната политика на Еуросистемата:

—	основна рефинансираща операция, която стартира на 28 юли 2004 г. и приключва на 4 август 2004 г., при която на контрагентът са предоставени 50 милиона еуро при лихвен процент 4,24 на сто;

—	дългосрочна рефинансираща операция, която стартира на 29 юли 2004 г. и приключва на 21 октомври 2004 г., ако на контрагента са предоставени 45 милиона еуро при лихвен процент 4,56 на сто; и

—	основна рефинансираща операция, която стартира на 4 август 2004 г. и приключва на 11 август 2004 г., ако на контрагента са предоставени 35 милиона еуро при лихвен процент 4,26 на сто.

Параметрите на търгуемите базови активи, използвани от контрагента за обезпечаване на тези операции се определят в таблица 1 по-долу.Таблица 1 —   Търгуеми базови активи, използвани в транзакциите

Параметри
Название	Актив (клас)	Падеж	Вид купон	Честота на купона	Остатъчен срок	Допустимо отклонение при оценяване
Актив А	Инструмент, обезпечен с активи	29.8.2006 г.	С фиксирана лихва	6 месеца	2 години	3,50 %
Актив Б	Облигация на централното правителство	19.11.2008 г.	С променяща се лихва	12 месеца	4 години	0,50 %
Актив В	Корпоративна облигация	12.5.2015 г.	С нулев купон		> от 10 години	15,00 %

Цени в % (в т.ч. начислената лихва) (2)
28.7.2004 г.	29.7.2004 г.	30.7.2004 г.	2.8.2004 г.	3.8.2004 г.	4.8.2004 г.	5.8.2004 г.
102,63	101,98	100,55	101,03	100,76	101,02	101,24
	98,35	97,95	98,15	98,56	98,73	98,57
					55,01	54,87

Системи с целево предназначениеПърво, приема се, че транзакциите се извършват с националната централна банка, използваща система, при която за всяка транзакция има специално предназначени базови активи. Оценката на базовите активи се извършва на ежедневна база. В този случай рамката за контрол на риска се описва по следния начин (виж също таблица 2 по-долу).

1.

На 28 юли 2004 г. контрагентът извършва сделка за репо операция с националната централна банка, която изкупува 50,6 милиона еуро от актив А. Този актив представлява облигация, обезпечена с активи с фиксиран купон и падеж на 29 август 2006 г. Остатъчният срок до падежа е две години, което изисква допустимо отклонение при оценяване от 3,5 %. Пазарната цена на актив А на референтния пазар за този ден е 102,63 %, включително начислените лихви по купона. От контрагента се изисква да предостави сума от актив А, която след приспадане на допустимото отклонение при оценяване от 3,5 %, да надхвърля предоставената сума от 50 милиона еуро. Следователно контрагентът предоставя актив А с номинална стойност 50,6 милиона еуро, като коригираната му пазарна стойност за този ден е 50 113 203 EUR.

2.

На 29 юли 2004 г. контрагентът извършва репо-сделка с националната централна банка, която изкупува 21 милиона еуро от актив А (пазарна цена 101,98 %, допустимо отклонение при оценяване 3,5 %) и 25 милиона еуро от актив Б (пазарна цена 98,35 %). Актив Б представлява облигация на централното правителство с променящ се лихвен купон, по която се прилага 0,5 % допустимо отклонениепри оценяване. Коригираната пазарна стойност на актив А и актив Б за този ден е 45 130 810 EUR и надхвърля изисквания размер от 45 000 000 EUR. На 29 юли 2004 г. се извършва преоценка на активите, обезпечаващи основната рефинансираща операция, започната на 28 юли 2004 г. При пазарна цена 101,98 % пазарната стойност на актив А, коригирана с допустимото отклонениепри оценяване, все още остава в рамките на долната и горна гранична сума. Първоначално предоставеното обезпечение се счита за достатъчно за покриване както на първоначално предоставената ликвидност, така и начислените лихви в размер на 5 889 EUR.

3.

На 30 юли 2004 г. е извършена преоценка на базовите активи: пазарната цена на актив А е 100,55 %, а пазарната цена на актив Б е 97,95 %. Начислените лихви са в размер на 11 778 EUR по основната рефинансираща операция, започната на 28 юли 2004 г., и 5 700 EUR по дългосрочната рефинансираща операция, започната на 29 юли 2004 г. В резултат на това коригираната пазарна стойност на актив А при първата транзакция пада под сумата, която трябва да бъде покрита (предоставената ликвидност плюс начислената лихва) с 914 218 EUR, а също и под граничната точка от 49 761 719 EUR. Контрагентът предоставя сумата от 950 000 EUR от актив А в номинално изражение, с която след приспадане на 3,5 % допустимо отклонение при оценаване от пазарната стойност при цена от 100,55 % възстановява нормалното покритие на обезпечението (3). При втората сделка също е необходимо искане за допълнително обезпечение, тъй като коригираната пазарна стойност на използваните в транзакцията базови активи (44 741 520 EUR) е под долната гранична точка (44 780 672 EUR). Затова контрагентът предоставя сумата от 270 000 EUR от актив Б с коригирана пазарна стойност от 263 143 EUR.

4.	На 2 и 3 август 2004 г. се извършва преоценка на базовите активи без да е необходимо искане за допълнително обезпечение за сделките от 28 и 29 юли 2004 г.

5.

На 4 август 2004 г. контрагентът погасява предоставената ликвидност по основната рефинансираща операция от 28 юли 2004 г., в т.ч. начислените лихви в размер на 41 222 EUR. Националната централна банка връща актив А в размер на 51 550 000 EUR номинална стойност. В същия ден контрагентът инициира нова репо-сделка с националната централна банка, която изкупува 75 милиона еуро от актив В по номинална стойност. Тъй като актив В представлява корпоративна облигация с нулев купон и остатъчен срок до падежа над 10 години, изискваща допустимо отклонение при оценяване от 15 %, то съответната пазарна стойност, коригирана с допустимото отклонение при оценяване за този ден е 35 068 875 EUR. Преоценката на базовите активи, обезпечаващи дългосрочната рефинансираща операция, започната на 29 юли 2004 г. показва, че коригираната пазарна стойност на предоставените активи надхвърля горната гранична точка с около 262 000 EUR и националната централна банка връща актив Б в размер на 262 000 EUR на контрагента (4). Пул система Второ, приема се, че транзакциите се извършват с националната централна банка, която използва пул система. Активите, включени в пула от активи, които се използват от контрагента, не са предназначени за определени видове транзакции. В този пример се използва същата последователност като в горния пример, с който се илюстрира системата с целево предназначение. Основната разлика е в това, че на датите за преоценка коригираната пазарна стойност на всички активи в пула трябва да покрива общата сума на всички задължения на контрагента по операциите му с централната банка. Искането на допълнително обезпечение в размер на 1 178 398 EUR на 30 юни в този пример е същото като това в примера при системата с целево предназначение. Контрагентът предоставя сумата от 1 300 000 EUR от актив А по номинална стойност, с която след приспадане на 3,5 % допустимо отклонение при оценяване от пазарната стойност при цена от 100,55 % възстановява нормалното покритие на обезпечението. Освен това на 4 август 2004 г., когато настъпва падежът по основната рефинансираща операция от 28 юли 2004 г., контрагентът може да задържи активите по своята обезпечителна сметка. Един актив може да бъде заменен с друг, както е показано в примера, ако сумата от 51,9 милиона еуро от актив А (в номинално изражение) се замени с 75,5 милиона еуро от актив В (в номинално изражение) за покриване на предоставената ликвидност и начислените лихви по всички операции по рефинансиране. Рамката за контрол на риска при пул системата се описва в таблица 3.

Таблица 2 —   Система с целево предназначение

Дата	Задължения по сделки	Начална дата	Крайна дата	Лихвен %	Предоставена ликвидност	Начислена лихва	Обща сума за покриване	Долна гранична сума	Горна гранична сума	Коригирана пазарна стойност	Искане на допълнително обезпечение
28.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	—	50 000 000	49 750 000	50 250 000	50 113 203
29.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	5 889	50 005 889	49 755 859	50 255 918	49 795 814	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	—	45 000 000	44 775 000	45 225 000	45 130 810	—
30.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	11 778	50 011 778	49 761 719	50 261 837	49 097 560	– 914 218
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	5 700	45 005 700	44 780 672	45 230 729	44 741 520	– 264 180
2.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	29 444	50 029 444	49 779 297	50 279 592	50 258 131	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	22 800	45 022 800	44 797 686	45 247 914	45 152 222	—
3.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	35 333	50 035 333	49 785 157	50 285 510	50 123 818	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	28 500	45 028 500	44 803 358	45 253 643	45 200 595	—
4.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000	—	35 000 000	34 825 000	35 175 000	35 068 875	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	34 200	45 034 200	44 809 029	45 259 371	45 296 029	261 829
5.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000	4 142	35 004 142	34 829 121	35 179 162	34 979 625	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	39 900	45 039 900	44 814 701	45 265 100	45 043 420	—

Таблица 3 —   Пул система

Дата	Задължения по сделки	Начална дата	Крайна дата	Лихвен %	Предоставена ликвидност	Начислена лихва	Обща сума за покриване	Долна гранична сума (5)	Горна гранична сума (6)	Коригирана пазарна стойност	Искане на допълнително обезпечение
28.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	—	50 000 000	49 750 000	Не се прилага	50 113 203	—
29.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	5 889	95 005 889	94 530 859	Не се прилага	94 926 624	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	—
30.7.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	11 778	95 017 478	94 542 390	Не се прилага	93 839 080	–1 178 398
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	5 700
2.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	29 444	95 052 244	94 576 983	Не се прилага	95 487 902	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	22 800
3.8.2004 г.	Основно рефинансиране	28.7.2004 г.	4.8.2004 г.	4,24	50 000 000	35 333	95 063 833	94 588 514	Не се прилага	95 399 949	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	28 500
4.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000	—	80 034 200	79 634 029	Не се прилага	80 333 458	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	34 200
5.8.2004 г.	Основно рефинансиране	4.8.2004 г.	11.8.2004 г.	4,26	35 000 000	4 142	80 044 042	79 643 821	Не се прилага	80 248 396	—
	Дългосрочно рефинансиране	29.7.2004 г.	27.10.2004 г.	4,56	45 000 000	39 900

---

(1)  Примерът се основава на допускането, че при изчисляване на необходимостта от искане на допълнително обезпечение, се взимат под внимание начислените лихви по предоставената ликвидност като към нея се прилага и гранична точка от 0,5 % от предоставената ликвидност.

(2)  Цените, показани за определената дата на оценка съответстват на най-представителните цени в работния ден, предхождащ деня на оценката.

(3)  Националните централни банки могат да изпълнят искането за допълнително обезпечение в брой вместо в ценни книжа.

(4)  Ако централната банка трябва да изплати искане за допълнително обезпечение на контрагента по втората транзакция, то това обезпечение може в определени случаи да бъде приспаднато от обезпечението, платено от контрагента на националната централна банка при първата транзакция. Следователно, се извършва сетълмент само на едно искане за допълнително обезпечение.

(5)  При пул системите долната гранична сума е най-ниският праг за искане на допълнително обезпечение. На практика повечето национални централни банки изискват допълнително обезпечение, винаги, когато пазарната цена на пула от обезпечения, коригирана с допустимото отклонение при преоценка, падне под общата сума, която трябва да бъде обезпечена.

(6)  При пул системите горната гранична сума е неприложима, тъй като контрагентът постоянно ще се стреми към предоставяне на свръхобезпечение, с цел да се минимизират операционните транзакции.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

РЕЧНИК

Американски аукцион: виж търг с различни лихвени проценти.

Аукцион с единен лихвен процент (нидерландски аукцион): аукцион, при който прилаганият лихвен процент (цена/суап точки) по всички удовлетворени заявки се равнява на пределния лихвен процент.

Аукцион с различни лихвени проценти (американски аукцион): аукцион, при който лихвеният процент на разпределение (или цена/суап точки) се равнява на предложения във всяка отделна заявка лихвен процент.

Безналична система: счетоводна система, която позволява трансфер на ценни книжа и други финансови активи без физическо движение на книжни документи или сертификати (например електронен трансфер на ценни книжа). Виж също дематериализация.

Бърз търг: тръжната процедура, използвана от Еуросистемата за операциите по фино регулиране, когато е желателно да се окаже бързо въздействие върху ликвидността на пазара. Бързите търгове се извършват в рамките на 90 минути и броят на контрагентите е ограничен.

Валутен суап: едновременна спот покупка/продажба и форуърд продажба/покупка на една валута срещу друга. Еуросистемата извършва операции на паричната политика на открития пазар под формата на валутни суапове, при което националните централни банки (или ЕЦБ) купуват (или продават) еуро спот срещу чуждестранна валута и в същото време продават (или купуват) обратно чрез форуърд сделки.

Връзка между системите за сетълмент на ценни книжа (SSS): връзка, която съдържа всички процедури и договорености между две системи за сетълмент на ценни книжа, необходими за извършване на прехвърляне на ценни книжа помежду им на безналична основа.

Гранична точка: предварително определено равнище на стойността на предоставената ликвидност, при което се извършва искане за допълнително обезпечение.

Дата на обратно изкупуване: датата, на която купувачът е задължен да продаде обратно на продавача активите съгласно споразумението за обратно изкупуване.

Дата на оценяване: датата, на която се извършва оценката на допустимите активи, приемани в залог по кредитни операции.

Дата на покупката: датата, на която продажбата от продавача на купувача на закупените активи става действителна.

Дата на сетълмент: датата, на която е извършен сетълментът по сделката. Сетълмент може да се извърши в деня за търговия (сетълмент в същия ден) или един или няколко дни след този ден (датата на сетълмент се посочва като деня за търговия (Д) плюс лага по сетълмента).

Двустранна процедура: процедура, при която централната банка търгува пряко само с един или няколко контрагента, без да използва тръжни процедури. Двустранните процедури включват операции, които се извършват чрез фондови борси или пазарни агенти.

Дематериализация: премахване на физическите сертификати или документи за собственост, които удостоверяват собствеността върху финансови активи, така че финансовите активи да съществуват само като счетоводни записвания.

Дата за търговия (Д): датата, на която се сключва сделката (т. е. споразумението за финансова транзакция между двама контрагенти). Датата за търговия би могла да съвпадне с датата на сетълмент (сетълмент в същия ден) или да предхожда този ден с определен брой дни (датата на сетълмент се посочва като дата за търговия (Т) плюс лага по сетълмента).

Депозитар: посредник, чиято основна роля е записването на ценни книжа във физическа или електронна форма и съхраняване на архив за собствеността върху тези книжа.

Депозити, договорени за ползване след предизвестие: инструмент, състоящ се от депозити, при които държателят следва да спази определен срок на предизвестие, преди да може да изтегли средствата. В някои случаи съществува възможност за теглене на фиксирана сума в определен период или за по-ранно теглене на средствата срещу заплащане на глоба.

Депозити с договорен падеж: инструмент, състоящ се предимно от срочни депозити с падеж, който в зависимост от конкретната национална практика, може да бъде необратим преди настъпване на падежа и обратим само срещу заплащане на глоба. Тази категория включва някои нетъргуеми дългови инструменти като нетъргуеми (на дребно) депозитни сертификати.

Депозитно улеснение: вид ликвидно улеснение с постоянен достъп на Еуросистемата, което контрагентите могат да използват за предоставяне на овърнайт депозити в националната централна банка, по които се начислява предварително определена лихва.

Договор: Договорът за създаване на Европейската общност. Често е наричан и „Римски договор“, както е изменен.

Допустимо отклонение: виж допустимо отклонение при оценяване.

Допустимо отклонение при оценяване: мярка за контрол на риска, прилагана към базовите активи, използвани в обратни операции, при която централната банка изчислява стойността на базовите активи като пазарна стойност на активите, намалена с определен процент (допустимо отклонение). Еуросистемата прилага допустимото отклонение при оценяване, като отразява специфичните параметри на дадените активи, например остатъчен срок до падежа.

Доставка срещу плащане или система за доставка срещу плащане: механизъм при сетълмент система за сетълмент за обмен на стойност, който гарантира, че окончателното прехвърляне на активи (ценни книжа или други финансови инструменти) се осъществява само ако е осъществено окончателното прехвърляне на друг актив (или други активи).

Дългосрочна рефинансираща операция: редовна операция на открития пазар, извършвана от Еуросистемата, във формата на обратна операция. Дългосрочните рефинансиращи операции се извършват чрез месечни стандартни търгове и като правило са със срок от три месеца.

Държава-членка: в този документ се имат предвид държавите-членки на ЕС, които са приели еурото като единна валута съгласно Договора.

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ): Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки на Европейския съюз. Следва да се отбележи, че националните централни банки на държавите-членки, които не са въвели еурото като единна валута в съответствие с Договора, запазват правомощията си в областта на паричната политика съгласно националното законодателство и не участват в провеждането на паричната политика на Еуросистемата.

Еднократна отстъпка: фиксирана сума, която дадена институция приспада при изчисляването на задължителните резерви съгласно рамката за минималните резерви на Еуросистемата.

Електронни пари: паричната стойност, която представлява вземане към издателя, която а) се съхранява на електронно устройство; б) се издава при получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари, и в) приема се като платежно средство от лица, различни от издателя.

Емитент: лице, което има задължение по ценни книжа или други финансови инструменти.

Еурозона: зоната, която обхваща държавите-членки на Европейския съюз, въвели еурото като единна валута в съответствие с Договора, и в които се провежда единна парична политика отговорността, за която пада върху Управителния съвет на ЕЦБ.

Еуросистема: Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки на еурозоната. Органите за вземане на решения на Еуросистемата са Управителният съвет и Изпълнителният съвет на ЕЦБ.

Задължителни резерви: изискването към институциите да поддържат минимални резерви в централната банка. Съгласно рамката на минималните резерви на Еуросистемата, задължителните резерви на дадена кредитна институция се изчисляват като резервното съотношение за всяка категория от резервната база се умножи по сумата на тези категории в балансовите позиции на институцията. Освен това институциите имат право на еднократна отстъпка от задължителните им резерви.

Институция за външна кредитна оценка (ИВКО) (External credit assessment institution, ECAI): източник за оценка на качеството на кредита, предвиден в Рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, която обхваща тези институции, чиято кредитна оценка може да бъде използвана от кредитните институции за определяне на рисково-претеглените експозиции съгласно Директивата за капиталовите изисквания. Тези институции са предмет на официално признаване и на процес на валидиране от националните надзорни органи.

Инструмент с обратно плаващ лихвен процент: структурирана ценна книга, при която лихвата, изплащана на държателя варира обратно на промените на определен референтен лихвен процент.

Инструмент с плаващ лихвен процент: финансов инструмент, чийто купон периодично се променя в зависимост от референтния индекс за отразяване на промените в краткосрочните или средносрочните пазарни лихвени проценти. Инструментите с плаващ лихвен процент са с предварително фиксиран купон или последващо фиксиран купон.

Инструмент с фиксиран лихвен процент: финансов инструмент с фиксиран купон по време на съществуването му.

Инструменти за рейтинговане (rating tools, RТs): източник за оценка на качеството на кредита, предвиден в рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, който обхваща приложения на трети страни, които оценяват кредитното качество на длъжниците, използвайки наред с другата информация, одитирани отчети. Тези приложения трябва да бъдат индивидуално приети от Еуросистемата преди да станат част от рамката за кредитна оценка на Еуросистемата.

Искане на допълнително обезпечение: процедура, свързана с прилагането на марж на отклонение, която означава, че ако стойността на базовите активи, която редовно се оценява, падне под определено равнище, централната банка изисква от контрагентите да предоставят допълнително активи (или налични средства). Съответно, ако стойността на базовите активи, след тяхната преоценка превишава дължимата от сума плюс маржа на отклонение, контрагентът може да поиска от националната централна банка да върне превишението на активите (или наличните парични средства).

Конвенция за отчитане на дните: конвенция, с която се определя броят на дните, включени в изчисляването на лихвите по кредитите. Еуросистемата прилага конвенцията реални дни/360 при своите операции на паричната политика.

Кореспондентски отношения между банки: договореност, според която една кредитна институция осигурява плащания и други услуги на друга кредитна институция. Плащанията чрез кореспонденти много често се извършват чрез реципрочни сметки (ностро или лоро сметки), към които могат да бъдат прикрепени постоянни кредитни линии. Услугите на база на кореспондентски отношения се извършват главно на трансгранична основа, но са известни и като посреднически взаимоотношения в определен национален контекст. Лоро сметка е термин, използван от кореспондента за описание на сметка, която се води от името на чуждестранна кредитна институция; въпросната институция от своя страна счита тази сметка за своя ностро сметка.

Край на деня: времето от работния ден (след като TARGET е приключила работата си), когато обработваните в TARGET плащания се приключат окончателно за деня.

Кредит в рамките на деня: кредит, отпускан за срок по-кратък от един работен ден. Може да се предоставя от централната банка за компенсиране на недостиг при сетълмента на плащанията и може да бъде във формата на: 1) обезпечен овърдрафт, или 2) кредитна операция срещу залог или споразумение за обратно изкупуване.

Кредитна институция: институция, обхваната от определението, което се съдържа в член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитните институции (преработена). Следователно кредитна институция е: 1) предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от населението и да отпуска кредити за своя собствена сметка, или 2) предприятие или друго юридическо лице, освен посочените в точка 1, които емитират платежни средства във формата на електронни пари.

Ликвидно улеснение с постоянен достъп: улеснение на централната банка, което контрагентите могат да използват по тяхна собствена инициатива. Еуросистемата предлага два вида овърнайт ликвидни улеснения с постоянен достъп — пределно кредитно улеснение и депозитно улеснение.

Максимален лимит на заявките: лимит за най-голяма заявка, приемана от отделен контрагент в тръжна операция. Еуросистемата може да наложи максимален лимит на заявките с цел избягване на непропорционално големи заявки от отделни контрагенти.

Максимален процент на заявката: горната граница на лихвения процент, при който контрагентите могат да представят заявки за търг с променящ се лихвен процент. Заявките с лихвен процент над максималния обявен от ЕЦБ се отхвърлят.

Марж на отклонение (оценяване по текуща пазарна стойност): определено ниво на пазарна стойност на базовите активи, използвани в обратните сделки на Еуросистемата за предоставяне на ликвидност, които Еуросистемата изисква да бъде поддържано за конкретен период от време. Това означава, че ако стойността, измервана на регулярна основа, на базовите активи падне под определено ниво, националната централна банка ще изиска от контрагента да предостави допълнителни активи или налични парични средства (а именно искане за допълнително обезпечение). По същиа начин, ако стойността на базовите активи вследствие на тяхната преоценка превишава определено ниво, контрагентът може да изисква да си върне превишението на активите или наличните парични средства. Виж също раздел 6.4.

Международен идентификационен номер за ценни книжа (ISIN): международен идентификационен код, който се издава за ценни книжа, емитирани на финансовите пазари.

Минимален процент на заявката: долната граница на лихвения процент, при който контрагентите могат да представят заявки за участие в търгове с променящ се лихвен процент.

Минимална сума за разпределение: долната граница на сумата за разпределяне между отделните контрагенти при тръжна операция. Еуросистемата може да вземе решение за разпределяне на минимална сума за всеки отделен контрагент в тръжната си операция.

Минимално съотношение на разпределение: долната граница (изразена в процент) на съотношението на заявките за разпределяне на пределния лихвен процент в една тръжна операция. Еуросистемата може да вземе решение за прилагане на минимално съотношение на разпределение в тръжната си операция.

Модел на кореспондентски отношения между централни банки: механизъм, създаден от Европейската система на централните банки с цел контрагентите да могат да използват базови активи на трансгранична основа. При модела на кореспондентски отношения между централни банки националните централни банки действат като попечители помежду си. Това означава, че всяка национална централна банка има сметка за ценни книжа за всяка друга национална централна банка (и за ЕЦБ).

Набиране на срочни депозити: инструмент на паричната политика, който може да се използва от Еуросистемата за целите на финото регулиране, като тя заплаща лихва по депозитите с фиксиран срок на контрагентите по сметките им в националните централни банки с цел изтегляне на ликвидност от пазара.

Национална централна банка (НЦБ): в настоящия документ се има предвид централна банка на държава-членка на ЕС, която е приела единната валута в съответствие с Договора.

Начална дата: датата, на която се извършва първата стъпка от операцията на паричната политика. Началната дата съответства на датата на покупката при операциите по споразумение за обратно изкупуване и валутни суапове.

Нидерландски аукцион: виж аукцион с единен лихвен процент.

Облигация с нулев купон: ценна книга, по която се осъществява само един паричен поток през периода на съществуването й. За целта на този документ облигацията с нулев купон включва ценни книжа, емитирани с отстъпка, и ценни книжа с единствен купон при падежа. Стрип е специален вид облигация с нулев купон.

Обратна операция: операция, с която националната централна банка купува или продава активи по споразумение за обратно изкупуване или извършва кредитни операции срещу обезпечение.

Окончателна сделка: транзакция, чрез която активи се купуват или продават до техния падеж (спот или форуърд).

Окончателно прехвърляне: неотменимо и безусловно прехвърляне, с което се изпълнява задължение за извършване на превод.

Операция за фино регулиране: нерегулярна операция на открития пазар, извършвана от Еуросистемата, най-вече, за справяне с неочаквани колебания в ликвидността на пазара.

Операция на открития пазар: операция на финансовия пазар, извършвана по инициатива на централната банка. С оглед на целите, периодичността и процедурите, операциите на открития пазар на Еуросистемата се разделят на четири категории: основни рефинансиращи операции, дългосрочни рефинансиращи операции, операции за фино регулиране и структурни операции. По отношение на използваните инструменти обратните операции са основният инструмент на Еуросистемата на открития пазар и могат да се използват във всички четири категории операции. Освен това издаването на дългови сертификати и окончателните сделки могат да се използват за структурни операции, докато окончателните сделки, валутните суапове и набирането на срочни депозити могат да се използват за осъществяване на операции за фино регулиране.

Основна рефинансираща операция: редовна операция на открития пазар, извършвана от Еуросистемата под формата на обратна операция. Основните рефинансиращи операции се извършват чрез седмични стандартни търгове и като правило са със срок от една седмица.

Остатъчен срок до падежа: времето, оставащо до датата на падежа на дълговия инструмент.

Оценяване по текуща пазарна стойност: виж вариационен марж.

Падеж: датата, на която изтича срокът на операцията на паричната политика. При споразумение за обратно изкупуване или суап падежът съответства на датата на обратното изкупуване.

Падежен клас: клас активи, чиито остатъчен срок до падежа попада в определени времеви граници, например в групата с падеж от три до пет години.

Парично-финансова институция (ПФИ): една институция измежду финансовите институции, които заедно формират парично-емисионния сектор на Еурозоната. Този сектор включва централните банки, резидентните кредитни институции съгласно определението им по законодателството на Общността и всички други резидентни финансови институции, чиито предмет на дейност предполага приемане на депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от парично-финансови институции и предоставяне за своя сметка (поне в икономически смисъл) на кредити и/или инвестиране в ценни книжа.

Период на поддържане: периодът, през който се изчислява съответствието със задължителните резерви. ЕЦБ публикува календар на периодите на поддържане на резервите не по-късно от три месеца преди началото на всяка година. Периодът на поддържане започва от датата на сетълмента на първата основна рефинансираща операция след заседанието на Управителния съвет, на което е направена месечна оценка за състоянието на паричната политика. Обикновено тези периоди приключват в деня преди датата на сетълмента за следващия месец. При по-специални обстоятелства, публикуваният календар може да се приспособи в зависимост от промените в насрочването на заседанията на Управителния съвет.

Попечител: юридическо лице, което поема съхранението и администрирането на ценни книжа и други финансови активи от името на други лица.

Попечителска сметка: сметка за ценни книжа, управлявана от централната банка, по която кредитните институции могат да предоставят ценни книжа, подходящи за обезпечаване на операциите с централната банка.

Последващо фиксиран купон: купон по инструмент с плаващ лихвен процент, който се определя на основата на стойностите на референтния индекс на определена дата (или дати) през периода на начисляване на лихва.

Агент по сетълмента: институцията, която управлява процеса на сетълмент (например определянето на сетълмент позициите, следене и контрол над обмена на плащанията и др.) при системите за трансфер или други процеси, изискващи сетълмент.

Осреднена позиция: позиция, която позволява на контрагентите да изпълняват изискванията по резервите на основата на средните резервни наличности по време на периода на поддържане. Осреднената позиция допринася за стабилизирането на лихвените проценти на паричния пазар, като стимулира институциите да смекчават влиянието на временните колебания в ликвидността. Системата на минимални резерви на Еуросистемата позволява осредняване.

Предварително фиксиран купон: купон по инструмент с плаващ лихвен процент, който се определя на основата на стойностите на референтния индекс на определена дата (или дати) преди началото на периода на начисляване на лихва.

Пределен лихвен процент: лихвен процент, при който общата сума за разпределяне чрез търг се изчерпва.

Пределна суап котировка: суап котировката, при която общата сума за разпределяне чрез търг е изчерпана.

Пределно кредитно улеснение: ликвидно улеснение с постоянен достъп на Еуросистемата, което може да се използва от контрагентите за получаване на овърнайт кредити от националната централна банка по предварително определен лихвен процент срещу допустими активи.

Пул система за обезпечения: система на централната банка за управление на обезпеченията, при която контрагентите откриват пул сметка за депозиране на активи за обезпечаване на транзакциите им с централната банка. При пул системата за разлика от системата с целево предназначение базовите активи не са предназначени за отделни транзакции.

Пул система: виж пул система за обезпечения.

Първоначален марж: мярка за контрол на риска, която може да се прилага от Еуросистемата при обратни операции. Това означава, че изискуемото обезпечение за транзакцията е равно на отпуснатия на контрагента кредит плюс стойността на първоначалната надбавка.

Работен ден на Еуросистемата: всеки един ден, в който ЕЦБ и най-малко една национална централна банка работят за целите на извършване на операции на паричната политика на Еуросистемата.

Работен ден на НЦБ: всеки ден, в който националната централна банка на дадена държава-членка работи за целите на осъществяване на операциите на паричната политика на Еуросистемата. В някои държави-членки клонове на национална централна банка може да не бъдат отворени в работни дни на националната централна банка поради местни или регионални банкови празници. В този случай съответната национална централна банка е отговорна за информирането на контрагентите предварително относно реда за осъществяване на транзакциите, в които тези клонове участват.

Рамка за кредитна оценка на Еуросистемата: наборът от процедури, правила и техники, които гарантират, че изискването на Еуросистемата за високи кредитни стандарти за всички допустими активи ще бъде спазено. При установяването на високи кредитни стандарти, Еуросистемата прави разграничение между търгуеми и нетъргуеми активи. При оценката на кредитните стандарти на допустимите активи, Еуросистемата взема предвид информацията за кредитната оценка от системите за кредитна оценка, спадащи към един от четирите източника, а именно институции за външна кредитна оценка, системи за вътрешна кредитна оценка на НЦБ, вътрешнорейтингова система на контрагентите или инструменти за рейтинговане на доставчици за трети страни. Освен това, при оценката на кредитния стандарт, Еуросистемата взема предвид институционални критерии и характеристики, които гарантират подобна защита за държателя на инструмента, като например гаранции. Бенчмаркът на Еуросистемата за установяването на минималните изисквания за високи кредитни стандарти (праг за качеството на кредита) е определен по отношение на кредитна оценка „едно А“. Еуросистемата приема PD от 0,10 % за едногодишен хоризонт за равностойна на кредитна оценка „едно А“.

Реални дни/360: конвенция, за отчитане на дните при изчисляване на лихвите по кредити, съгласно която лихвата се изчислява според действителния брой календарни дни, за които е предоставен кредитът на база 360 дни в годината. Тази конвенция се прилага по операциите на паричната политика на Еуросистемата.

Резервна база: сумата от балансовите позиции, които формират базата за изчисляване на задължителните резерви на кредитните институции.

Резервна сметка: сметка при националната централна банка, по която се поддържат резервните наличности на контрагента. Сетълмент сметките на контрагентите в националната централна банка могат да се използват като резервни сметки.

Резервни наличности: наличностите на контрагентите по техните резервни сметки, които служат за поддържане на задължителните резерви.

Резервно съотношение: съотношението, определено от централната банка за всяка категория от балансовите позиции, включени в резервната база. Съотношенията се използват за изчисляване на задължителните резерви.

Репо операции: обратна трансзакция за вливане на ликвидност на основата на споразумение за обратно изкупуване.

Риск за платежоспособността: рискът от загуба в резултат на несъстоятелност на емитент на даден финансов актив или неплатежоспособността на контрагента.

Система за брутен сетълмент в реално време: система за сетълмент, при която обработката и сетълментът се осъществяват на основата на последователни нареждания (без нетиране) в реално време (непрекъснато). Виж също TARGET.

Тесни връзки: означава положение, при което контрагентът е свързан с емитент/длъжник/гарант по допустими активи, по причина че: i) контрагентът притежава 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта, или едно или повече предприятия, в които контрагентът е мажоритарен собственик, притежават 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта, или контрагентът и едно или повече предприятия, в които контрагентът е мажоритарен собственик, притежават заедно 20 % или повече от капитала на емитента/длъжника/гаранта; или ii) емитентът/длъжникът/гарантът притежава 20 % или повече от капитала на контрагента, или едно или повече предприятия, в които емитентът/длъжникът/гарантът е мажоритарен собственик, притежава 20 % или повече от капитала на контрагента или емитентът/длъжникът/гарантът и едно или повече предприятия, в които емитентът/длъжникът/гарантът е мажоритарен собственик, притежават заедно 20 % или повече от капитала наконтрагента; или iii) трето лице притежава както мажоритарен дял от капитала на контрагента, така и мажоритарен дял от капитала на емитента/длъжника/гаранта, или пряко или косвено чрез едно или повече предприятия, в които третото лице притежава мажоритарен дял от капитала.

Механизъм за взаимовръзка: в рамките на TARGET свързващият механизъм осигурява общи процедури и инфраструктура, която прави възможно движението на платежните нареждания от една местна система за брутен сетълмент в реално време (СБСРВ) към друга такава.

Сетълмент сметка: сметката на директен участник в националната система за брутен сетълмент в реално време при националната централна банка за целите на обработката на плащанията.

Система за брутен сетълмент: система за преводи, при която сетълмент на средства или прехвърляне на ценни книжа се извършва на основата на отделни, последователни инструкции.

Система за вътрешна кредитна оценка (In-house credit assessment system, ICAS): източник за оценка на качеството на кредита, предвиден в рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, която понастоящем обхваща четирите системи за кредитна оценка, оперирани от Deutsche Bundesbank, Banco de España, Banque de France и Oesterreichische Nationalbank.

Система за сетълмент на ценни книжа: система, която позволява съхраняването и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови активи безплатно (free of payment — FOP) или на принципа доставка срещу заплащане (delivery versus payment).

Система с целево предназначение: система на централната банка за управление на обезпеченията, при която ликвидност се предоставя срещу активи, предназначени за всяка отделна транзакция.

Вътрешнорейтингова система (internal rating-based (IRB) system): източник за оценка на качеството на кредита, предвидена в рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, която обхваща вътрешните системи на тези контрагенти, чийто кредитни оценки могат да се използват от кредитните институции за определяне на рисково-претеглените експозиции съгласно Директивата за капиталовите изисквания. Тези системи подлежат на официално признаване и процес на валидиране от националния надзорен орган.

Споразумение за обратно изкупуване: договореност, посредством която даден актив се продава, като едновременно с това продавачът придобива правото и задължението да го изкупи обратно по определена цена в бъдещ момент или при поискване. Това споразумение наподобява обезпечения заем с тази разлика, че продавачът не запазва собствеността върху ценните книжа. Еуросистемата използва споразуменията за обратно изкупуване с фиксиран срок до падежа в своите обратни операции.

Стандартен търг: тръжна процедура, използвана от Еуросистемата в нейните редовни операции на открития пазар. Стандартните търгове се провеждат в рамките на 24 часа. Всички контрагенти, които отговарят на общите критерии за допустимост имат право да представят заявки за стандартни търгове.

Стандартно приспадане: фиксиран процент от непогасените дългови книжа с договорен падеж до две години (в т. ч. книжа на паричния пазар), който може да се приспадне от резервната база от емитентите, които не могат да представят доказателства, че непогасената сума се притежава от друга институция, която поддържа минимални резерви в рамките на Еуросистемата, от ЕЦБ или от националната централна банка.

Страни от ЕИП (Европейско икономическо пространство): държавите-членки на Европейския съюз и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Стрип (отделно търгуване на лихва и главница): облигация с нулев купон, създадена за отделно търгуване на вземанията по определени парични потоци по ценната книга и на главницата на същия инструмент.

Структурна операция: операция на открития пазар, извършена от Еуросистемата главно с цел коригиране на структурната ликвидна позиция на финансовия сектор спрямо Еуросистемата.

Суап точка: разликата между валутния курс по форуърд сделката и валутния курс по спот сделката при валутен суап.

Неизпълнение: събитие, упоменато в рамката за кредитна оценка на Еуросистемата, което е обхванато от определението, съдържащо се в Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (наричани задено „Директива за капиталовите изисквания“. Следователно, неизпълнение настъпва когато „а) кредитната институция счита, че не е вероятно длъжникът да изплати изцяло своите кредитни задължения към нея, към нейното предприятие майка или към някое от дъщерните ѝ предприятия, без да се предприемат действия от страна на кредитната институция, като например по реализиране на залога (ако има такъв); б) длъжникът е в просрочие повече от 90 дни по съществена част от кредитното си задължение към кредитната институция, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ предприятия.“

Трансграничен сетълмент: сетълмент, който се извършва в държава, различна от държавата или държавите, в която/които се намират едната или двете страни по сделката.

Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET): система за брутен сетълмент в еуро. Това е децентрализирана система, която включва 15 национални системи за брутен сетълмент в реално време (СБСРВ), платежния механизъм на ЕЦБ и свързващия механизъм.

Тръжна процедура: процедура, при която централната банка предоставя или изтегля ликвидност от пазара на основата на представените от конкуриращите се контрагенти заявки. Най-конкурентоспособните заявки се удовлетворяват първи до пълното изчерпване на предоставената от централната банка ликвидност или до нейното пълно изтегляне.

Търг на обеми: виж търг с фиксиран лихвен процент.

Търг с променящ се лихвен процент: тръжна процедура, при която контрагентите заявяват както сумата, с която желаят да търгуват с централната банка, така и лихвения процент, с който желаят да встъпят в сделката.

Търг с фиксиран лихвен процент: тръжна процедура, при която лихвеният процент е предварително определен от централната банка, а контрагентите заявяват сумата, с която желаят да търгуват по този лихвен процент.

Контрагент: другата страна по финансова сделка (например всяка една транзакция с централната банка).

Покупна цена: цената, по която купуваните активи се продават или трябва да се продадат от продавача на купувача.

Цена на обратно изкупуване: цената, по която купувачът е задължен да продаде обратно на продавача активите по споразумението за обратно изкупуване. Цената на обратно изкупуване се равнява на сумата от покупната цена и ценовия диференциал, съответстващ на лихвата по предоставената ликвидност за периода до падежа на операцията.

Централен депозитар на ценни книжа: организация, която държи и администрира ценни книжа или други финансови активи, управлява сметките за емитиране и осигурява безналична обработка на транзакциите. Активите могат да съществуват както физически (но блокирани в рамките на централния депозитар на ценни книжа), така и в нематериална форма (т.е. само като електронни записи).

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПОДБОР НА КОНТРАГЕНТИТЕ ПО ОПЕРАЦИИ ЗА ВАЛУТНО ИНТЕРВЕНИРАНЕ И ВАЛУТНИ СУАПОВЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

По отношение на подбора на контрагентите за валутно интервениране и валутни суапове за целите на паричната политика се прилага унифициран подход, независимо от избраната организация за извършване на външни операции на Еуросистемата. Политиката по отношение на подбора не води до значително отклонение от съществуващите пазарни стандарти, тъй като е резултат от хармонизирането на най-добрите практики на националните централни банки. Подборът на контрагентите за валутно интервениране се основава предимно на две основни групи критерии.

В основата на първата група критерии е залегнал принципът на пруденциалност. Първият такъв критерий за пруденциалност е кредитоспособността, която се оценява посредством комбинация от различни методи (например като се използват кредитните рейтинги на търговски агенции и вътрешен анализ на капиталови и други съотношения); вторият критерий се състои в това, че Еуросистемата изисква всички потенциални контрагенти, участващи във валутните интервенции, да попадат под надзора на призната надзорна институция; третият критерий изисква всички контрагенти, участници във валутните интервенции на Еуросистемата, да спазват високи етични стандарти и да имат добра репутация.

След като минималните изисквания за пруденциалност са изпълнени, се прилага втората група критерии, в основата на които са съображенията за ефективност. Първият критерий за ефективност е свързан с поведението относно конкурентното ценообразуване и възможностите на контрагента да работи с големи обеми, включително и при критични за пазара условия. Качеството и обхватът на предоставяната от контрагентите информация се нареждат сред останалите критерии за ефективност.

Множеството от потенциални контрагенти, участващи във валутните интервенции, е достатъчно голямо и разнообразно за осигуряване на необходимата гъвкавост при извършване на операции по интервениране. То позволява на Еуросистемата да избира между различни канали за интервениране. За ефективната намеса на различни географски местоположения и времеви зони Еуросистемата може да използва контрагенти от всички международни финансови центрове. На практика, обаче, значителна част от контрагентите са разположени в границите на еурозоната. При извършваните валутни суапове за целите на паричната политика множеството контрагенти съответства на намиращите се в еурозоната контрагенти, които са избрани за участие в операциите на Еуросистемата по валутно интервениране.

Националните централни банки могат да прилагат системи, основани на лимити, с цел да контролират кредитните експозиции спрямо отделните контрагенти по валутните суапове, извършвани за целите на паричната политика.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

РАМКА НА ПАРИЧНАТА И БАНКОВАТА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА (1)

1.   Увод

С Регламент (ЕО) № 2533/98 на Света от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (2) се определят физическите и юридическите лица, които са задължени да отговарят на изискванията за отчетност (т.нар. референтни отчетни единици), режимът за поверителност и необходимите разпоредби за прилагането им в съответствие с член 5.4. от Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (Устава на ЕСЦБ). В допълнение, на ЕЦБ се предоставя правото да използва регулаторните си правомощия за:

—	определяне на действителната съвкупност от отчетни единици;

—	определяне на изискванията на ЕЦБ относно статистическата отчетност и налагането им по отношение съвкупността от отчетни единици на участващите държави-членки; и

—	определяне на условията, при които ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) могат да упражняват правото си да проверяват или извършват задължителното събиране на статистическа информация.

2.   Общи положения

Целта на Регламент (ЕО) № 2423/2001 на Европейската централна банка от 22 ноември 2001 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2001/13), както е изменен (3), е да се даде право на ЕЦБ и в съответствие с член 5.2. от Устава, да се даде право на националните централни банки, които извършват тази дейност до възможната за тях степен, да събират статистически материал, необходим за изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), и в частност задачата й, свързана с определянето и провеждането на паричната политика на Общността в съответствие с член 105, параграф 2, първо тире от Договора за създаване на Европейската общност (Договора). Статистическата информация, събирана в съответствие с Регламент ЕЦБ/2001/13 се използва при съставяне на консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ), като основната цел на този баланс е да се предостави на ЕЦБ цялостна статистическа картина за паричната динамика, която обхваща общата сума на финансовите активи и пасиви на парично-финансовите институции, разположени на територията на участващите държави-членки, която се счита за единна икономическа територия.

За статистически цели изискванията на ЕЦБ за отчетност по отношение на консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ се основават на три основни съображения.

Първо, ЕЦБ трябва да получава съпоставима, надеждна и актуална статистическа информация, която се събира при сравними условия на цялата територия на еурозоната. Въпреки, че данните се събират на децентрализирана основа от националните централни банки съгласно членове 5.1. и 5.2. от Устава, и доколкото това е необходимо в комбинация с други статистически изисквания за целите на Общността или за национални цели, се изисква достатъчна степен на хармонизация и спазване на минималните стандарти за отчетност с цел установяване на надеждна статистическа основа за определяне и провеждане на единната парична политика.

Второ, задълженията за отчетност, определени в Регламент ЕЦБ/2001/13, трябва да отговарят на принципите за прозрачност и правна сигурност. Причината за това е, че въпросният Регламент е задължителен в своята цялост и пряко приложим на цялата територия на еурозоната. С него пряко се възлагат отговорности на физическите и юридически лица, по отношение на които ЕЦБ може да налага санкции при неизпълнение на изискванията на ЕЦБ (виж член 7 от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета). Затова, задълженията за отчетност са ясно определени и всяко действие по преценка на ЕЦБ, свързано с проверяването или задължителното събиране на статистическа информация трябва да е в съответствие с установените принципи.

Трето, ЕЦБ следва да сведе до минимум тежестта, свързана с отчетността (виж член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета). Следователно, събраният от националните централни банки статистически материал съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 се използва и при изчисляване на резервната база в съответствие с Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагането на минимални резерви (ЕЦБ/2003/9) (4).

Членовете на Регламент ЕЦБ/2001/13, както са изменени, се свеждат до определяне в най-общ смисъл, на действителната съвкупност от отчетни единици, техните задължения, свързани с отчетността и принципите, в съответствие, с които ЕЦБ и националните централни банки обикновено упражняват правомощията си за проверка и задължително събиране на статистическа информация. Подробностите за статистическата информация, която трябва да бъде подадена с цел, за да се изпълнят изискванията на ЕЦБ за отчетност на статистическата информация и спазването на минималните стандарти, са определени в приложения I—IV към Регламент ЕЦБ/2001/13.

3.   Действителни отчетни единици; списък на парично-финансовите институции за статистически цели

Парично-финансовите институции включват резидентните кредитни институции съгласно правото на Общността и всички други резидентни финансови институции, чиито предмет на дейност предполага приемане на депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от парично-финансови институции и предоставяне за своя сметка (поне в икономически смисъл) на кредити и/или инвестиране в ценни книжа. ЕЦБ съставя и поддържа списък на институциите в съответствие с това определение и с принципите за класификация, определени в приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13. Компетенциите за съставяне и поддържане на списъка на парично-финансовите институции за статистически цели се възлагат на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Съвкупността от парично-финансовите институции, резиденти на еурозоната представлява действителната съвкупност от отчетни единици.

НЦБ имат правото да предоставят дерогация на малки парично-финансови институции, ако делът на парично-финансовите институции, които са включени в месечния консолидиран баланс, представлява не по-малко от 95 % от общия баланс на всяка участваща държава-членка. Тази дерогация позволява на националните централни банки да прилагат метода на Отделяне на ПФИ без пълни задължителни статистически отчети — „отрязване на опашката“.

4.   Задължения по статистическата отчетност

За съставянето на консолидиран баланс, действителната съвкупност от резидентни отчетни единици трябва да представят статистически отчети, свързани с техните баланси на месечна основа. Допълнителна информация се изисква на тримесечна основа. Друга статистическа информация, подлежаща на отчитане е определена в приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13.

Съответните статистически данни се събират от националните централни банки, които трябва да определят процедурите по отчетността, които трябва да бъдат спазвани. Регламент ЕЦБ/2001/13, както е изменен, не ограничава националните централни банки да събират от действителната съвкупност от отчетни единици статистическата информация, необходима за изпълнението на статистическите изисквания на ЕЦБ като част от по-широка рамка на статистическа отчетност, която националните централни банки установяват на своя отговорност в съответствие с правото на Общността или националното законодателство или с установената практика и служи за други статистически цели. Това обаче следва да се извършва без да се накърнява изпълнението на статистическите изисквания, определени в Регламент ЕЦБ/2001/13. В някои специални случаи ЕЦБ може да разчита на статистическа информация, събирана за такива цели, за изпълнение на изискванията си.

Последствието от дерогацията, предоставена от дадена НЦБ, както е определено по-горе е, че въпросните малки парично-финансови институции имат ограничени задължения за отчетност (означаваща inter alia, отчетност само на тримесечна основа), които са задължителни в контекста на минималните резерви и са определени в приложение II към Регламент ЕЦБ/2001/13. Изискванията за тези малки парично-финансови институции, които не са кредитни институции, са определени в приложение III на упоменатия регламент. Парично-финансови институции, на които, обаче е дадена дерогация, имат възможност за избор да изпълнят пълните изисквания, свързани с отчетността.

5.   Използване на статистическата информация съгласно Регламента на ЕЦБ относно минималните резерви

За свеждане до минимум тежестта на отчетността и избягване дублирането при събирането на статистическа информация, статистическите данни, свързани с балансите, отчитани от ПФИ по Регламент ЕЦБ/2001/13 се използват и за изчисляване на резервната база съгласно Регламент ЕЦБ/2003/9.

Действително за статистически цели отчетните единици следва да предоставят данни на съответните национални централни банки в съответствие с рамката, представена в таблица 1 по-долу, която е включена в приложение I към Регламент ЕЦБ/2001/13. В таблица 1 кутийките, маркирани със звезда се използват от отчитащите институции за изчисляване на резервната база (виж каре 9 в глава 7 от този документ).

За правилното изчисляване на резервната база, към която се прилага положително резервно съотношение, се изисква подробна разбивка за депозитите с договорен падеж над две години, за депозитите, договорени за ползване след предизвестие над две години, и за репо задълженията на кредитните институции по отношение на позициите („Местни“ и „Други участващи държави-членки“) „Парично-финансови институции“, „Кредитни институции, задължени да поддържат минимални резерви, ЕЦБ и национални централни банки“ и „Централно правителство“, както и по отношение на позицията „Останал свят“.

Таблица 1

Данни, изисквани да бъдат предоставяни с месечна периодичност (салда)

Клетките с тънък шрифт се попълват само от институции, които са длъжни да спазват изискванията за задължителни резерви

Освен това, в зависимост от националните системи за събиране на информация и без да се накърнява пълното съответствие с определенията и класификационните принципи на баланса на парично-финансови институции, предвидени в Регламент ЕЦБ/2001/13, кредитните институции, задължени да поддържат минимални резерви, могат алтернативно да отчитат необходимите за изчисляване на резервната база данни с изключение на тези по прехвърляемите инструменти съгласно таблица 1а по-горе, в случай че не се засягат позициите в черен шрифт от таблица 1.

Приложение II към Регламент ЕЦБ/2001/13 съдържа специални и преходни разпоредби, както и разпоредби, свързани със сливания на кредитни институции относно прилагането на системата на минимални резерви.

Приложение II към Регламент ЕЦБ/2001/13 включва, в частност, схема за отчитане на кредитните институции, които са „в опашката“. Тези институции следва да се отчитат минимум на тримесечна база за изчисляване на резервната база в съответствие с таблица 1а. Тези институции гарантират, че отчетността съгласно таблица 1а е в пълно съответствие с определенията и класификациите, приложими в таблица 1. Данните за резервната база на институциите от „опашката“ за три периода на поддържане на резервите се основават на данните, събрани в края на тримесечието от националните централни банки.

Таблица 1а

Опростена отчетност на данните, изисквани за задължителните минимални резерви

	Резервна база, изчислена като сбор от следните колони на таблица 1 (Пасиви): (a)–(b)+(c)+(d)+(e)+(j)-(k)+(l)+(m)+(n)+(s)
ПАСИВИ ПО ДЕПОЗИТИТЕ (Еуро и чуждестранни валути общо)
9. ДЕПОЗИТИ, ОБЩО 9.1е + 9.1х 9.2е + 9.2х 9.3е + 9.3х 9.4е + 9.4х
от които: 9.2е + 9.2х с договорен падеж над две години
от които: 9.3е + 9.3х договорени за ползване след предизвестие със срок над две години	Доброволно отчитане
от които: 9.4е + 9.4х репо сделки
	Непогасени, колона (t) от таблица 1 (пасиви)
ПРЕХВЪРЛЯЕМИ ИНСТРУМЕНТИ (Еуро и чуждестранни валути общо)
11 ЕМИТИРАНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА 11е + 11х с договорен падеж до две години
11 ЕМИТИРАНИ ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА 11е + 11х с договорен падеж над две години

Приложението включва и разпоредбите за отчетност на консолидирана основа. С разрешение на ЕЦБ кредитните институции, задължени да поддържат минимални резерви, могат да прилагат консолидирана статистическа отчетност за група кредитни институции, задължени да поддържат минимални задължителни резерви в рамките на единна национална територия, при условие че всички тези институции се откажат от предимството за приспадането на еднократна отстъпка от задължителните резерви. От възможността за еднократна отстъпка могат да се възползва, обаче, групата като цяло. Всички засегнати институции се включват поотделно в списъка на парично-финансови институции на ЕЦБ.

Освен това, приложението включва разпоредби, които се прилагат в случаи на сливания между кредитни институции. На термините „сливане“„сливащи се институции“ и „придобиващи институции“ са дадени определения в Регламент ЕЦБ/2003/9. За периода на поддържане, в рамките на който се извършва сливането, на придобиващата институция се изчисляват задължителни резерви, които тя внася съгласно член 13 от същия регламент. За последователни периоди на поддържане на резерви, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват на основата на резервна база и статистическа информация в съответствие със специални правила (виж таблицата в допълнението към приложение II към Регламент ЕЦБ/2001/13, ако е приложимо. В противен случай се прилагат обичайните правила за отчитане на статистическата информация и за изчисляване на задължителните резерви съгласно член 3 от Регламент ЕЦБ/2003/9. Освен това съответната национална централна банка може да разреши на придобиващата институция да изпълни задължението си за отчитане на статистическата информация посредством временни процедури. Тази дерогация от стандартните процедури за отчетност следва да бъде сведена до възможно най-кратък период от време и във всички случаи да не надхвърля шест месеца след извършването на сливането. Тази дерогация по никакъв начин не накърнява задължението на придобиващата институция относно изпълнението на задълженията й по отчетността съгласно Регламент ЕЦБ/2001/13 и, ако се прилага, задължението й за поемане на отговорностите по отчетността на вливащите се институции. Придобиващата институция се задължава да информира съответната национална централна банка при публичното обявяване на намерението й да извърши сливане и достатъчно преди то да е станало действително относно процедурите, които тя възнамерява да използва за изпълнение на задълженията й по статистическата отчетност, свързани с определянето на задължителните резерви.

6.   Проверка и задължително събиране на информация

ЕЦБ и националните централни банки като правило упражняват правомощията си за проверка и задължително събиране на информация, в случай че минималните стандарти за предаване, точност, съответствие и преразглеждания не са изпълнени. Минималните стандарти са определени в приложение IV към Регламент ЕЦБ/2001/13.

7.   Неучастващи държави-членки

По правило член 34.1. от Устава не дава права и не налага задължения на държавите-членки с дерогация (член 43.1. от Устава) и на Дания (член 2 от Протокола за някои разпоредби, свързани с Дания) и не са приложими към Обединеното кралство (член 8 от Протокола за някои разпоредби, свързани с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), Регламент ЕЦБ/2001/13 се прилага само към участващите държави-членки.

Въпреки това, член 5 от Устава относно правомощията на ЕЦБ и националните централни банки в областта на статистиката и Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета са приложими за всички държави-членки. Заедно с член 10 (предходен член 5) от Договора това предполага задължение на неучастващите държави-членки за изготвяне и прилагане на национално равнище на всички мерки за събирането на информация, които те счита за подходящи за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за отчетност на статистическата информация и своевременната подготовка в областта на статистиката, за да се присъединят към участващите държави-членки. Това задължение е изрично формулирано в член 4 и параграф 17 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета. С цел прозрачност това специално задължение е включено отново в преамбюла на Регламент ЕЦБ/2001/13.

---

(1)  Съдържанието на това приложение е представено само с информационна цел.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(3)  ОВ L 333, 17.12.2001 г., стр. 1. С този регламент се заменя Регламент (ЕО) № 2819/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. (ЕЦБ/1998/16).

(4)  ОВ L 250, 2.10.2003 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

УЕБСАЙТОВЕ НА ЕУРОСИСТЕМАТА

Централна банка	Уебсайтове
Европейска централна банка	www.ecb.int
Bank Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique	www.nbb.be or www.bnb.be
Deutsche Bundesbank	www.bundesbank.de
Bank of Greece	www.bankofgreece.gr
Banco de España	www.bde.es
Banque de France	www.banque-france.fr
Central Bank and Financial Services Authority of Ireland	www.centralbank.ie
Banca d'Italia	www.bancaditalia.it
Banque centrale du Luxembourg	www.bcl.lu
De Nederlandsche Bank	www.dnb.nl
Oesterreichische Nationalbank	www.oenb.at
Banco de Portugal	www.bportugal.pt
Banka Slovenije	www.bsi.si
Suomen Pankki – Finlands Bank	www.bof.fi

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ПРОЦЕДУРИ И САНКЦИИ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ В СЛУЧАЙ НА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ОТ СТРАНА НА КОНТРАГЕНТИТЕ

1.   Финансови санкции

В случай на нарушение от страна на контрагент на правилата за търговете (1), на двустранните правила за транзакциите (2), на правилата за използване на базовите активи (3) или на процедурите, свързани с операциите в края на деня или условията за достъп до пределно кредитно улеснени (4), Еуросистемата прилага следните финансови санкции:

а)

За първо и второ нарушаване на правилата за търговете, двустранните транзакции и за използване на базови активи в рамките на дванадесет месечен период финансови санкции се налагат за всяко нарушение поотделно. Финансовите санкции, които се прилагат, се изчисляват по пределния лихвен процент по кредитите плюс 2,5 процентни пункта. За нарушаване на правилата, свързани с тръжните операции и двустранните транзакции, прилаганите финансови санкции се изчисляват въз основа на размера на обезпечението или наличните средства, сетълмънтът на които контрагентът не е могъл да извърши, умножени по коефициент 7/360. За нарушаване на правилата, свързани с използването на базовите активи финансовите санкции се изчисляват въз основа на размера на недопустимите активи (или активи, които не могат да се използват от контрагента), умножени по коефициент 1/360, които са: 1) предоставени от контрагента на националната централна банка или ЕЦБ или 2) не са отстранени от контрагента до 20 дни след настъпване на събитието в резултат, на което допустимите активи са станали недопустими или не могат повече да се използват от контрагента.

б)

При първо нарушение на правилата, свързани с операциите в края на деня или условията за достъп до пределното кредитно улеснение прилаганите финансови санкции се изчисляват по пределния лихвен процент по кредита плюс 5 процентни пункта. В случай на последващи нарушения, наказателният лихвен процент се увеличава с 2,5 процентни пункта за всяко следващо нарушение в рамките на 12 месеца, изчислено на базата на размера на неразрешения достъп до пределно кредитно улеснение.

2.   Нефинансови санкции

Еуросистемата отстранява контрагентите за нарушаване на правилата за тръжните операции, двустранните операции и правилата за използване на базовите активи както следва:

2.1.   Отстраняване при нарушаване на правилата, свързани с тръжните и двустранните операции

Освен финансовите санкции, изчислени съгласно установените в точка 1 правила, при трето нарушение от един и същи тип в рамките на 12 месеца Еуросистемата отстранява контрагентите от следващите операции на отворения пазар от същия тип и извършвани при същите процедури за определен период от време. Отстраняването се прилага съгласно следната схема:

а)	ако сумата на непредоставеното обезпечение или налични средства представляват до 40 % от цялото обезпечение или налични средства, които е необходимо да се осигурят и се явява нарушение за трети път, контрагентът се отстранява за срок от 1 месец;

б)	ако сумата на непредоставеното обезпечение или налични средства представляват между 40 % и 80 % от цялото обезпечение или налични средства, които е необходимо да се осигурят и се явява нарушение за трети път, контрагентът се отстранява за срок от 2 месеца; и

в)	ако сумата на непредоставеното обезпечение или налични средства представляват между 80 % и 100 % от цялото обезпечение или налични средства, които е необходимо да се осигурят и се явява нарушение за трети път, контрагентът се отстранява за срок от 3 месеца.

Тези финансови санкции и мерките за отстраняване се прилагат също и по отношение на всяко следващо нарушение за всеки 12-месечен период, без да се накърнява изискването на подточка в) по-долу.

2.2.   Отстраняване при нарушаване на правилата, свързани с базовите активи

Освен финансовите санкции, изчислени съгласно точка 1 по-горе, при трето нарушение в рамките на 12 месеца Еуросистемата отстранява контрагентите от следващите операции на отворения пазар.

Финансовите санкции и мерките за отстраняване се прилагат също и по отношение на всяко следващо нарушение за всеки 12-месечен период, без да се накърнява изискването на подточка в) по-долу.

2.3.   Преустановяване на достъпа до всички бъдещи операции на паричната политика за определен период от време в изключителни случаи

Освен финансовите санкции, изчислени съгласно установените в точка 1 по-горе правила и в някои изключителни случаи поради сериозността на дадено нарушение и по-специално като се вземе под внимание размерът на сумите, честотата и продължителността на несъответствията с установените правила, се налага преустановяване на достъпа до всички бъдещи операции на паричната политика за период от 3 месеца.

2.4.   Институции на територията на други държави-членки

Еуросистемата взима решение дали да приложи мерките за отстраняване, предложени да бъдат взети по отношение на нередовния контрагент, също и по отношение на клоновете на същата институция, разположени в други държави-членки.

---

(1)  Прилага се, ако контрагентът не е в състояние да преведе достатъчно базови активи за предоставената ликвидност при операция за предоставяне на ликвидност, или ако не може да осигури достатъчно налични средства по предоставената сума при операция за изтегляне на ликвидност.

(2)  Прилага се, ако контрагентът не е в състояние да осигури достатъчно допустими базови активи, или ако не може да предостави достатъчно налични средства за извършване на сетълмент по договорената в двустранните сделки сума.

(3)  Прилага се, ако контрагентът използва активи, които са или впоследствие са станали недопустими (които контрагентът не може да използва) за обезпечаване на кредитите.

(4)  Прилага се, ако контрагентът отчита отрицателно салдо по сетълмент сметката в края на деня и не отговаря на условията за достъп до пределно кредитно улеснение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО КРЕДИТИ

За да се гарантира, че вземанията по кредити са надлежно обезпечени и че вземанията по кредити могат да бъдат бързо реализирани в случай на неизпълнение на задълженията от страна на контрагента, трябва да бъдат изпълнени следните допълнителни правни изисквания:

—

Потвърждаване на наличието на вземания по кредити: Като минимум, националните централни банки следва да използват следните мерки за потвърждаване на вземания по кредити, представени на Еуросистемата като обезпечение: i) самосертифициране и поемане на задължение от контрагента пред НЦБ, най-малко веднъж на тримесечие, по отношение на наличието на вземанията по кредити, представени като обезпечение, които могат да бъдат заменени с насрещни проверки на информацията, държана в централните кредитни регистри, когато има такива; ii) еднократно потвърждаване от националните централни банки, надзорните органи или външни одитори, на процедурите, използвани от контрагента за представяне на Еуросистемата на информацията за наличието на вземания по кредити; и iii) проверки на случаен принцип от националните централни банки, съответните кредитни регистри, надзорни органи или външни одитори, на качеството и точността на самосертифицирането. Тримесечното самосертифициране и поемане на задължение по i) по-горе включва изискването за контрагентите в Еуроситемата да направят следното в писмен вид: — да потвърдят и гарантират съответствието на вземанията по кредити, представени на НЦБ на критериите за допустимост, прилагани от Еуросистемата; — да потвърдят и гарантират, че няма вземане по кредит, представено като базов актив, което да се използва едновременно като обезпечение в полза на някое трето лице, и да се ангажират, че контрагентът няма да мобилизира вземане по кредит като обезпечение за трето лице; и — да потвърдят и гарантират, че незабавно ще съобщят на съответната НЦБ, но не по-късно от следващия работен ден за всяко събитие, което оказва съществено влияние върху действителните договорни взаимоотношения между контрагента и въпросната НЦБ, в частност частични или пълни погашения, влошаване на качеството и съществени промени в условията на вземането по кредит. За да бъдат осъществени такива проверки, както е разгледано в точки ii) и iii) по-горе (еднократна проверка и проверки на случаен принцип) надзорните органи или по-специално националните централни банки или външните одитори трябва да бъдат упълномощени да извършват това проучване, ако е необходимо въз основата на договор или в съответствие с приложимите национални изисквания.

—

Нотифициране на длъжника за мобилизацията на вземането по кредит или регистрирането на такава мобилизация: Във връзка с нотифицирането на длъжника за мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение, вземайки предвид специфичните особености на съответните различни юрисдикции, се изисква следното: а) В някои държави-членки, където нотифицирането на длъжника за мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение е предварително условие за валидна мобилизация по националното право, както е посочено от приложимата национална документация, нотиифицирането ex ante на длъжника следва да бъде правно изискване за допустимостта на вземането по кредит. Нотифицирането ex ante на длъжника за целите на определянето на допустимостта изисква длъжникът да бъде нотифициран от контрагента или от НЦБ (както е посочено от приложимата национална документация) за вземането по кредит, мобилизирано като обезпечение от контрагента в полза на НЦБ предварително или по време на неговата действителна мобилизация като обезпечение. б) В някои други държави-членки, където регистрацията с публичен ефект на мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение е предварително условие за валидна мобилизация или в определени случаи — предварително условие за приоритета на вземането по кредит по националното право, както е посочено от приложимата национална документация, такава регистрация се изисква предварително или в момента на неговата действителна мобилизация като обезпечение. в) Накрая, в държавите-членки, където нотифицирането ex-ante на длъжника или регистрацията с публичен ефект на мобилизацията на вземането по кредит като обезпечение не се изисква съгласно а) или б) по-горе, както е посочено от приложимата национална документация, се изисква уведомлението ex-post на длъжника. Уведомлението ex-post на длъжника изисква длъжникът да бъде уведомен от контрагента или от НЦБ (както е посочено от националната документация) за вземането по кредит, което се мобилизира като обезпечение от контрагента в полза на НЦБ незабавно след кредитното събитие. „Кредитно събитие“ означава неизпълнение или подобни събития, както е определено допълнително от приложимата национална документация. Няма изискване за нотифициране в случаите, когато вземанията по кредити са инструменти на приносител, за които приложимото национално право не изисква уведомяване. В тези случаи, има изискване за физическото прехвърляне на тези инструменти на приносител на въпросната НЦБ предварително или в момента на тяхната действителна мобилизация като обезпечение. Горепосоченото представлява минималните изисквания. Националните централни банки могат да решат да изискват уведомление ex-ante или регистрация в допълнение към горните случаи, както е посочено от приложимата национална документация.

—

Липса на ограничения във връзка с банкова тайна и поверителност: Контрагентът няма да има задължението да получи одобрението на длъжника за оповестяване на информация за вземането по кредит и длъжника, което се изисква от Еуросистемата с оглед обезпечаването на вземанията по кредити и за да се гарантира, че вземанията по кредити могат бързо да бъдат реализирани при неизпълнение от страна на даден контрагент. Контрагентът и длъжникът ще се споразумеят с договор, че длъжникът се съгласява безусловно за оповестяването на Еуросистемата на такива подробности за вземането по кредит и за длъжника. Такава разпоредба не е необходима, ако липсват правила, ограничаващи разпоредбата за такава информация по националното право, както е посочено в приложимата национална документация.

—

Липса на ограничения за мобилизацията на вземането по кредит: Контрагентите гарантират, че вземанията по кредити са напълно прехвърлими и могат да бъдат мобилизирани без ограничение като обезпечение в полза на Еуросистемата. Не трябва да има никакво ограничително условие в споразумението за вземането по кредит или в други договорни споразумения между контрагент и длъжника относно мобилизацията, освен ако националното законодателство специално предвижда привилегирована позиция за Еуросистемата по отношение на мобилизацията на обезпечението, независимо от евентуалните договорни ограничения.

—

Липса на ограничения за реализацията на вземането по кредит: Споразумението за вземането по кредит или други договорни споразумения между контрагента и длъжника не трябва да съдържат никакви ограничения във връзка с реализацията на вземането по кредит като обезпечение, включително формата, времето или други изисквания по отношение на реализацията.

---